Аврен (община)

Община Аврен
43.117, 27.667
	Община Аврен
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Варна
Площ	353.78 km²
Население	9 793 души
Адм. център	Аврен
Брой селища	17
Сайт	avren.bg
Управление
Кмет	Емануил Манолов ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (9); МК „Красимир Тодоров за общината“ (4);
	Община Аврен в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.

Община Аврен се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География

Географско положение, граници, големина

Общината попада в източната част на област Варна. С площта си от 353,776 km² заема 6-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 9,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг – община Долни чифлик;
на запад – община Провадия;
на северозапад – община Девня;
на север – община Белослав и община Варна;
на изток – Черно море.

Релеф, води, климат

Близо 2/3 от територията на общината, в източната част се заема от Авренското плато (Момино плато) с най-висока точка връх Пейкови ниви (329 m), разположен на 1,5 km на северно от общинския център село Аврен. Останалата, западна част на общината е равнинна и се заема от широката и плоска Синделска низина, обхващаща част от долини на реките Провадийска и Камчия, които в района на селата Дъбравино и Юнак се сближават на около 3 km.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг долното течение на Камчия с множество къси леви притоци идващи от Авренското плато и на запад и северозапад – най-долното течение на Провадийска река.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

Населени места

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Аврен	675	58,364	Момино, Еврен, Аквиран	Круша	65	9,158	Дюлгер
Бенковски	594	13,232	Хаджъ Синанлар	Приселци	1393	27,511	Мемиш Софулар
Близнаци	913	52,043	Панбуклу, Яйлакьой	Равна гора	190	18,845	Яссъ Баш
Болярци	145	14,169	Бейджиоолу	Садово	294	21,159	Сулуджа-али
Добри дол	33	9,809	Дедекьой	Синдел	780	11,936	Сенделлер
Дъбравино	1166	25,416	Чалъ махалле	Тръстиково	534	16,250	Корджу, Караач Софулар, Брестино
Здравец	473	24,947	Акънджъ	Царевци	551	20,970	Султанлар, Султанци
Казашка река	159	9,078	Казак дере	Юнак	78	6,470	Оруч Гаази
Китка	254	14,419	Чьокек, Билек махалле	ОБЩО	8297	353,78	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 113/обн. 26 февруари 1899 г. – преименува с. Аканджии на с. Здравец;
Указ № 345/обн. 14 юли 1899 г. – преименува с. Деде кьой на с. Добри дол;
Указ № 36/обн. 8 февруари 1906 г. – преименува с. Мемиш софулар на с. Приселци;
Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Дюлгер на с. Круша;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Бейджи оглу на с. Болярци;

– преименува с. Караач Софулар на с. Брестино;

– преименува с. Яйла на с. Горен Близнак;

– преименува с. Петре на с. Долен Близнак;

– преименува с. Чалъ махле на с. Дъбравино;

– преименува с. Казак дере на с. Казашка река;

– преименува с. Чокек (Чукак) на с. Китка;

– преименува с. Ясъ баш на с. Равна гора;

– преименува с. Солуджа алъ на с. Садово;

– преименува с. Султанлар на с. Султанци;

– преименува с. Оруч гаази на с. Юнак;

МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Хаджи Синанлар на с. Бенковски;
МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Аврен на с. Момино;

– преименува с. Брестино на с. Тръстиково;

Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава селата Горен Близнак и Долен Близнак и ге обединява в едно населено място – с. Близнаци;
Указ № 554/обн. 22 септември 1964 г. – възстановява старото име на с. Момино на с. Аврен;
Указ № 875/обн. 20 март 1987 г.: – преименува с. Султанци на с. Царевци;
Указ № 413/обн. ДВ бр.100/28 ноември 2000 г. – отдела с. Падина и землището му от община Аврен и го прехвърля в община Девня.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	8574	5437	1502	902	130	194	409	100.00	63.41	17.51	10.52	1.51	2.26	4.77
Дъбравино	1404	416	938	7	9	5	29	Дъбравино	29.62	66.80	0.49	0.64	0.35	2.06
Приселци	1175	1035	18	31	23	4	64	Приселци	88.08	1.53	2.63	1.95	0.34	5.44
Синдел	1054	431	15	592	3	8	5	Синдел	40.89	1.42	56.16	0.28	0.75	0.47
Близнаци	768	706	15	7			23	Близнаци	91.92	1.95	0.91			2.99
Аврен	712	569	55	15	4	19	50	Аврен	79.91	7.72	2.10	0.56	2.66	7.02
Царевци	682	530	29	90			21	Царевци	77.71	4.25	13.19			3.07
Тръстиково	602	337	41	86	26	109	3	Тръстиково	55.98	6.81	14.28	4.31	18.10	0.49
Бенковски	533	243	230	45	11	3	1	Бенковски	45.59	43.15	8.44	2.06	0.56	0.18
Садово	325	142	43	0	4	4	132	Садово	43.69	13.23	0.00	1.23	1.23	40.61
Здравец	311	285		5		8	6	Здравец	91.63		1.60		2.57	1.92
Казашка река	242	214		0			24	Казашка река	88.42		0.00			9.91
Китка	238	178	43	3			3	Китка	74.78	18.06	1.26			1.26
Равна гора	168	103	9	21	0	0	35	Равна гора	61.30	5.35	12.50	0.00	0.00	20.83
Болярци	157	60	63	0	4	29	1	Болярци	38.21	40.12	0.00	2.54	18.47	0.63
Юнак	123	114	0	0	3	0	6	Юнак	92.68	0.00	0.00	2.43	0.00	4.87
Круша	63	57	0	0	0	0	6	Круша	90.47	0.00	0.00	0.00	0.00	9.52
Добри дол	17	0	0	0	0	0	0	Добри дол	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	8574	100,00
Православие	4210	49,10
Католицизъм	29	0,33
Протестантство	42	0,48
Ислям	1123	13,09
Друго	0	0,00
Нямат	446	5,20
Не се самоопределят	907	10,57
Непоказано	1817	21,19

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4]^[5]^[6]^[7]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	7,15%	74,97 %	65,58 %	71,69 %
Общ брой места	13	13	13	13
ГЕРБ		3	5	9
Местна коалиция „Красимир Тодоров за общината“				4
Българска социалистическа партия		2	3
Българската левица			3
Синя коалиция (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България)			2
Коалиция „НДСВ – БСД – За нашето бъдеще“ (Национално движение „Симеон Втори“, Българска социалдемокрация)		5
Движение за права и свободи	1	2
Коалиция за Аврен – СДС, ДСБ, ВМРО, БЗНС (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз, ВМРО – Българско национално движение)		1
Съюз на демократичните сили	5
Коалиция „Нова левица – Българска социалистическа партия и Обединен блок на труда“ (Българска социалистическа партия, Обединен блок на труда)	3
Национално движение „Симеон Втори“	3
Коалиция „Народно единство“	1

Транспорт

През територията на общината преминават три броя участъци от железопътната мрежа на България:

участък от 15 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
началният участък от 11 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари;
началният участък от 6 km от трасето на жп линията Юнак – Старо Оряхово

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,2 km:

участък от 28,3 km от Републикански път I-9 (от km 121,7 до km 150,0);
целият участък от 24,7 km от Републикански път III-9006;
последният участък от 13,9 km от Републикански път III-9042 (от km 8,6 до km 22,5);
началният участък от 18,3 km от Републикански път III-9044 (от km 0 до km 18,3).

Топографски карти

Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 септември 2018. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 19 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Аврен
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 септември 2018. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-3] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

[4] „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 19 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Аврен_2007-5] „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Аврен_2011-6] „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Аврен_2015-7] „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]