Поморие (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Поморие)
Поморие (община)
      
Общи данни
ОбластБургас
Площ413,19 km²
Население27 780 души
Адм. центърПоморие
Брой селища17
Сайтpomorie.org
Управление
КметИван Алексиев
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет21 съветници
Поморие (община) в Общомедия

Община Поморие се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината попада в североизточната част на област Бургас. С площта си от 413,189 km² заема 10-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно равнинен. Южната третина попада в североизточната част на Бургаската низина, а централната е заета от широките и плоски долини на реките Ахелой и Хаджийска. Между Бургаската низина на юг и долините на двете реки се простират най-източните и югоизточни разклонения на Айтоска планина (част от Източна Стара планина) с най-висока точка връх Мандабаир (340 m), разположен южно от село Косовец.

Северната четвъртина на общината има ниско- и среднопланински релеф. Тук се простират средните части на Еминска планина (също част от Източна Стара планина) с най-висока точка връх Бальова чука (524 m), разположен северозападно от село Козичино.

Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река и Ахелой, а най-северната част се отводнява от река Двойница, която води началото си западно от село Козичино. На Хаджийска река е изграден големия язовир „Порой“, като в общината попада само „опашката му“, на река Ахелой – язовир Ахелой. Водите на двата язовира се използват предимно за напояване. Освен тях в цялата община се стопанисват още 7 микроязовира. Друг голям воден басейн в общината е Поморийското езеро, което представлява лагуна с естествен произход. Отделено е от морето с естествена пясъчна коса, а в южната си част има изкуствен свързващ го канал с морето. В южната му част се добива лечебна кал, а в северната – добив на сол. Освен това езерото е важно орнитологично място.

Климатът е умереноконтинентален със засилено влияние на Черно море. Климатичните условия се характеризират с продължително слънцегреене (до 2360 часа годишно) и средна юлска температура на въздуха и водата – 23,6 °С. Поради бавното изстиване на морската вода есента е топла и продължителна, като средната есенна температура е 20,5 °С. Снеговалежите са минимални, като снегът се задържа не повече от 5 – 7 дни.

Плажната ивица на общината е уникална поради финия черен пясък, който е типичен само за този регион. Морското дъно пред бреговата линия е полегато и почти равно.

  • Блатно кокиче – защитена местност, площ 2 ха; разположена край с. Горица
  • Корията – природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Горският фонд заема площ от 20% от територията на района. Първостепенно значение имат общините Айтос и Руен, които попадат в пояса на равнинно-хълмистите дъбови гори. Преобладаващи дървесни видове със стопанско предназначение са: черен бор, бял бор, благун, цер, зимен дъб, космат дъб, източен бук, габър, липа, акация. Специфично за района е, че на територията на община Айтос, местността Трите Братя се намира единственото в България находище на бодливо сграбиче.[1]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната в района е с подчертано разнообразие, както по отношение на бозайниците, така и по отношение на птиците. Срещат се най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето – зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери.

Източноевропейският небесен друм – „Виа понтика“ на прелетните птици минава през Поморийското езеро, което е естествено място за гнездене на прелетни птици в голяма гама и разнообразие. Районът на гр. Айтос също е пункт от пътя на птиците. Напролет горите се изпълват с пойни птици – славеи, скорци, дроздове, кукувици. Единствено тук се среща редкият за страната вид черен бързолет. От врабчетата най-срещани са домашното врабче, полското врабче, овесарки (сива жълта, черноглава), разпространени са масово зърноядните птици като щиглици, зеленушки и конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата, фазанът. Орелът се среща все по рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел – край Айтос. Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Александрово 96 11,093 Кара кая (до 1880 г.) Каменар 353 10,573 Аликария, Алекария (до 1934 г.)
Ахелой 2339 13,200 Чимос (до 1934 г.), Чимово (от 1934 г. до 1960 г.) Козичино 144 98,368 Еркеч (до 1934 г.)
Бата 943 30,194 Батаджик (до 1934 г.) Косовец 223 6,757 Кос кьой (до 1934 г.)
Белодол 410 13,282 Емир кьой (до 1934 г.), Емирско (от 1934 г. до 1980 г.) Лъка 295 213,617 Ески паслии (до 1934 г.)
Габерово 549 8,142 Гюрген кьой (до 1934 г.), Габерево (от 1934 г. 1966 до г.) Медово 359 15,702 Балджи кьой (до 1880 г.)
Горица 669 36,395 Орман (до 1889 г.) Поморие 12 329 49,879 Анхиало (до 1934 г.)
Гълъбец 1181 13,264 Татар кьой (до 1934 г.) Порой 822 16,991 Копаран (до 1934 г.)
Дъбник 735 7,457 Осман кьой (до 1934 г.) Страцин 1232 15,761 Ахлии (до 1934 г.)
Каблешково 2727 52,514 Даутлии (до 1934 г.) ОБЩО 25406 413,189 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1880 г. – с. Кара кая е преименувано на с. Александрово без административен акт;
– с. Балджи кьой е преименувано на с. Медово без административен акт;
Изглед към град Поморие през 2006 г.
Изглед към град Ахелой през 2008 г.
Изглед към град Каблешково през 2005 г.
  • през 1888 г. – изселено с. Палазлар;
  • през 1889 г. – изселено с. Лопачлар;
  • Указ № 239/обн. 13.05.1889 г. – преименува с. Орман на с. Горица;
  • през 1893 г. – изселено с. Кедеклер;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Харманите за м. Харманите;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Батаджик на с. Бата;
– преименува с. Кехманлък на с. Божур;
– преименува с. Гюрген кьой на с. Габерево;
– преименува с. Татар кьой на с. Гълъбец;
– преименува с. Калгамач на с. Доброван;
– преименува с. Осман кьой на с. Дъбник;
– преименува с. Емир кьой на с. Емирово;
– преименува с. Даутлии на с. Каблешково;
– преименува с. Аликария (Алекария) на с. Каменар;
– преименува с. Еркеч на с. Козичино;
– преименува с. Ески паслии на с. Лъка;
– преименува гр. Анхиало на гр. Поморие;
– преименува с. Копаран на с. Порой;
– преименува с. Ахлии на с. Страцин;
– преименува с. Чимос на с. Чимово;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кос кьой на с. Косовец;
  • между 1946 и 1956 г. – с. Божур, заличено без административен акт;
  • указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Чимово на с. Ахелой;
  • Указ № 516/Обн. 22.12.1961 г. – присъеденява м. Харманите като квартал на гр. Поморие;
  • Указ № 5/Обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Доброван;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Габерево на с. Габерово;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Каблешково за гр. Каблешково;
  • Указ № 519/обн. ДВ бр.26/01.04.1980 г. – преименува с. Емирово на с. Белодол;
  • Реш МС № 4/обн. 20 януари 2009 г. – признава с. Ахелой за гр. Ахелой
  • на 29 юни 2022 с. Каменар става кв. Каменар.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Поморие през годините, според данни на НСИ:[3]

Година 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Население 27 171 27 530 27 539 27 611 27 623 27 473 27 399 27 273 27 233 27 263 27 791 27 839 25 509

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[3]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Раждаемост 327 323 240 281 275 268 283 252 235 240 228 257 251 216 185
Смъртност 366 345 330 355 362 334 396 396 368 393 383 401 404 489 426
Естествен прираст -39 -22 -90 -74 -87 -66 -113 -144 -133 -153 -155 -144 -153 -273 -241

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[3]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Раждаемост 11.9 11.7 8.8 10.2 10.0  9.7 10.2 9.2 8.6 8.8 8.4 9.4 9.0 7.8 7.3
Смъртност 13.3 12.5 12.1 12.9 13.1 12.1 14.3 14.4 13.4 14.4 14.1 14.7 14.5 17.6 16.7
Естествен прираст -1.4 -0.8 -3.3 -2.7 -3.1 -2.4 -4.1 -5.2 -4.8 -5.6 -5.7 -5.3 -5.5 -9.8 –9.4

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се само-определят Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се само-определят Не
отговорили
Общо 27658 17992 4947 1307 176 101 3135 100.00 65.05 17.88 4.72 0.63 0.36 11.33
Поморие 14409 10781 1834 7 78 40 839 Поморие 79.39 13.50 0.05 0.57 0.29 6.17
Каблешково 2926 1989 14 816 13 5 89 Каблешково 67.97 0.47 27.88 0.44 0.17 3.04
Ахелой 2469 2299 23 25 11 3 108 Ахелой 93.11 0.93 1.01 0.44 0.12 4.37
Страцин 1257 338 295 619 Страцин 26.88 23.46 49.24
Гълъбец 1253 432 398 29 389 Гълъбец 34.47 31.76 2.31 31.04
Бата 1117 358 7 203 0 4 475 Бата 32.05 0.62 18.17 0.00 0.35 42.52
Порой 905 303 430 113 53 Порой 33.48 47.51 12.48 5.85
Горица 864 474 43 0 329 Горица 54.86 4.97 0.00 38.07
Дъбник 775 626 0 4 142 Дъбник 80.77 0.00 0.51 18.32
Габерово 555 517 0 33 Габерово 93.15 0.00 5.94
Белодол 463 7 453 1 Белодол 1.51 97.84 0.21
Медово 398 207 35 136 6 Медово 52.01 8.79 34.17 1.50
Каменар 349 297 25 25 Каменар 85.10 7.16 7.16
Косовец 231 9 201 0 0 0 21 Косовец 3.89 87.01 0.00 0.00 0.00 9.09
Козичино 212 207 0 0 5 0 0 Козичино 97.64 0.00 0.00 2.35 0.00 0.00
Лъка 203 192 0 0 9 0 2 Лъка 94.58 0.00 0.00 4.43 0.00 0.98
Александрово 102 95 0 0 4 Александрово 93.13 0.00 0.00 3.92

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на община Поморие през 2010 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините: [5][6][7][8]

Партия или сдружение 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 67,53 % 64,57 % 65,25 % 51,87 %
Общ брой места 21 21 21 21
ГЕРБ 3 9 8 10
Движение за права и свободи 10 4 5 6
Българска социалистическа партия 3 2 2 3
Местна коалиция „Движение Гергьовден-Воля 2
Коалиция „Бъдеще Народен съюзВМРО 2
Реформаторски блок 2
Национален фронт за спасение на България 1
Партия на зелените 1
Ред, законност и справедливост 2
Национално движение „Симеон Втори“ 2 2
Политическо движение „Социалдемократи“ 3 2
Коалиция „Заедно за община Поморие“
(Съюз на демократичните сили, Съюз на свободните демократи,
Демократи за силна България, ВМРО – Българско национално движение,
Движение „Гергьовден“)
2

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища Детски градини
СУ „Иван Вазов“, гр. Поморие Център за подкрепа на личностно развитие – Общински
детски комплекс, гр. Поморие (ЦПЛР – ОДК Поморие)
ПГТ „Алеко Константинов“, гр. Поморие ДГ „Детелина“, гр. Поморие
ОУ „Христо Ботев“, гр. Поморие ДГ „Веселушко“, гр. Поморие
ОУ „Христо Ботев“, с. Бата ДГ „Слънчо“, гр. Поморие
ОУ „Христо Ботев“, гр. Ахелой ДГ „Теменуга“, гр. Ахелой
ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Каблешково ДГ „Радост“, гр. Каблешково
ОУ „Отец Паисий“, с. Страцин ДГ „Сребърно звънче“, с. Страцин
ОУ „Георги С. Раковски“, с. Гълъбец ДГ „Детски свят“, с. Гълъбец
ОУ „Елин Пелин“, с. Дъбник ДГ „Мир“, с. Дъбник
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Порой
ОУ „Христо Ботев“, с. Горица
НУ „Константин Величков“, с. Габерово

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

● Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Поморие – адрес: 8200 Поморие, ул. „Парашкев Стоянов“ 1;

● Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс (СБРНК) – филиал Поморие – адрес: 8200 гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов“ 7;

● Болнична база за лечение, рехабилитация и профилактика – „Св. Георги Победоносец“ (ББЛРП) – гр. Поморие – адрес: 8200 гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов“ 12;

● Център „Свети Георги“ – адрес: 8200 Поморие, ул. „Търговска“ 5 [9]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Поморие[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Иван Алексиев за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Структуроопределящ отрасъл е туризмът. Важни други отрасли са традиционните за местното население лозарство, винарство, риболов и солодобив.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В Поморие е изграден санаториум, в който целогодишно се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, хирургически и травматични, кожни, периферни нервни, неспецифични заболявания на двигателните органи, сърдечно-съдови, чернодоробни и др.

  • Къмпинги – „Ахелой“
  • Селски и екотуризъм – с. Горица, с. Бата, с. Козичино, с. Гълъбец
  • Балнеотуризъм: калолечение – гр. Поморие, минерални извори – гр. Поморие и с. Медово.

Културно-исторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-интересните културни обекти безспорно е Античната куполна гробница край Поморие. Датировката на паметника се отнася за II-IV в. Изследователите са на мнение, че обектът е по-скоро хероон (мавзолей), в който са се извършвали и религиозни ритуали, чрез които се е отдавала почит към мъртвите. Уникалната архитектура е съчетание на римска и тракийска строителна традиция. Мавзолеят е най-късният представител на тракийските куполни гробници. Обектът е паметник на културата от национално значение.

Музеят на солта в град Поморие е единствен не само в България, и но и в цяла Източна Европа. Открит е през септември 2002 г. и е посветен на един от най-старите запазени поминъци в района на Поморие – солодобива. Уникалното е, че посетителите имат възможност да видят на живо как протичат всички технологични процеси и да се докоснат до традициите на местните жители.

Козарева могила край град Каблешково е също уникален обект. Представлява праисторическа селищна могила и некропол от V хилядолетие пр. Хр. По мнението на археолозите е и най-големият некропол от тази епоха на юг от Стара планина.

Най-старата сграда в града, пощадена от многобройните пожари, изпепелявали не един път Анхиало, е църквата „Преображение Господне“. Строена е през 60-те години на XVIII в. с материали от крепостната стена на Средновековния Анхиало. Църквата е с уникален иконостас. Съхраняваните в храма икони са от края на XVIII в. и първата половина на XIX в., но има отделни образци от края на XVII в. Църквата е художествен паметник на културата с местно значение.

Сградата на Исторически музей – Поморие е строена в периода между 1885 и 1895 г. с финансовите средства на благодетелката Фотини Карианди и в нея първоначално се е помещавало гръцко девическо училище. Тя е архитектурен паметник с местно значение.

Архитектурен резерват „Стари поморийски къщи“ е ансамблов паметник. Къщите представят облика на традиционна градска черноморска къща от ΧΙΧ в.

Православният храм „Рождество Богородично“ е построен през 1890 г. от първомайстор Генчо Кънев. През 1959 г. църквата е основно преустроена. Изографисана е от художниците Н. Ростовцев, К. Йорданов и А. Сорокин, а иконостасът е дело на К. Кошаревски.

Православният мъжки манастир „Св. Георги“ е забележителен паметник, съхранил духа на възрожденската епоха от средата на ΧΙΧ в. В манастирската църква се съхраняват ценни образци на иконографското изкуство, а храмовата икона с изображението на светеца патрон има славата на чудотворна.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Горица е от 1856 г. и е художествен паметник.

Църквата „Св. Параскева (Петка)“ в с. Козичино е от 1848 г. и също е художествен паметник.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 55,6 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б сайт на Община Поморие, архив на оригинала от 9 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170109153429/http://pomorie.bg/category/pomorie_coast/, посетен на 16 февруари 2017 
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. а б в Население на област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 септември 2018. (на английски)
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Поморие“ // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Поморие“ // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Поморие“ // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
  8. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Поморие“ // results.cik.bg. Посетен на 2 ноември 2021.
  9. Сайт на Община Поморие
  10. Сайт на община Поморие – Побратимени градове, архив на оригинала от 2 ноември 2021, https://web.archive.org/web/20180420051551/http://pomorie.bg/община-поморие/побратимени-градове/, посетен на 2 ноември 2021 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]