Направо към съдържанието

Пресиян (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пресиян.

Пресиян
България
43.2195° с. ш. 26.3848° и. д.
Пресиян
Област Търговище
43.2195° с. ш. 26.3848° и. д.
Пресиян
Общи данни
Население160 души[1] (15 март 2024 г.)
9,97 души/km²
Землище16,076 km²
Надм. височина456 m
Пощ. код7762
Тел. код06006
МПС кодТ
ЕКАТТЕ58219
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)

Пресиян е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Историята на селото от най-древни времена е забулена до голяма степен в неизвестност. Едно старо предание говори, че селото е заселено на сегашното си място, за да се избяга от чумата, която тогава върлувала наоколо. Преди това то се е намирало (местило) на още три места – в местностите Горен Юртлук, Долен Юртлук и Ортакьой (средно село). Тогава мястото на днешното село Пресиян е било обрасло с буйни дъбови гори. За строежа на къщите на жителите са били използвани дърветата от горите наоколо и те постепенно са отстъпили място на заселниците. Последното вековно дъбово дърво от 15-ината останали от тези гори оцеляло на площада на селото до 1948 г.

До Освобождението на България селото е било почти изцяло турско. Наричало се е Салтъклар, име което носи до 7 декември 1934 г. Около 1883 г. в него е имало около 100 турски къщи. Стари предания говорят, че една част от най-ранните турските заселници дошли в селото от района на град Мека. Преди заселването на турците селото е било българско, но част от населението е било избито, а останалото постепенно се претопило. Единствен спомен от старите български жители са заварените от турците старинни имена на някои местности около селото – Марабунар, Гяурчаарсъ, Домусдиамент.

Първата по-голяма вълна от нови заселници в селото идва след Илинденско-Пребраженското въстание, основно от село Марулево, Горноджумайско през 1903 г. Повече български заселници в Пресиян идват 5 години след Освобождението – около 1883 г. Най-ранните преселници-българи остават там само няколко години и отново се изселват, защото мястото не им харесало. Един от най-първите заселници е Стоилко Димитров Петков, родом от село Хърсово, Благоевградско. Когато се изселва от родното си село е бил вече младеж на около 17 години. Неговите съселяни в движението си към свободна България първоначално са усядали в села на Плевенско, Ловчанско, Османпазарско, като са търсели освободени от черкезите земи, за да развият своя поминък и удобни места за заселване. Преди идването им в селото част от тях са престояли известно време в село Дербент (дн. Пролаз), Търговищко, но понеже това село било на главен път и е имало голямо движение и върлуващи разбойници, напускат селото и идват в Салтъклар (Пресиян). Един от тези заселници е бил Димитър Русев Тънгаров. От първите заселници е бил и Стойно Георгиев Стойнов от Марулево.

Около 1905 г. идва нова вълна заселници от Старозагорско. През 1929 г. идват заселници-българи и от Беломорието – от селата Малък Дервент и Голям Дервент.

Изселването на турците от селото започва още след Освобождението, но по масов характер придобива в изселническите вълни от 1929 г., 1935 г. и 1961 г.

Първото съвременно училище в селото е открито през 1892 г., а пръв учител е бил Цвятко Стойнов Парашканов от същото село.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341090
1946807
1956712
1965571
1975436
1985363
1992308
2001258
2011200
2021129
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 200 100.00
Българи 42 21.00
Турци 123 61.50
Цигани 35 17.50
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 0 0.00

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кметство;
  • Народно читалище „Светлина-1929“;
  • 2 август – Илинден – празник на селото, свързан с Илинденско-Преображенското въстание и преселниците-бежаници в селото дошли от района на въстанието след неговия погром.
Родени в Пресиян
  • Стоян Братоев (р. 1954), инженер,изпълнителен директор на Метрополитен ЕАД
Загинали в Балканските войни (1912-1913)
  • р-к Ангел Славов Димитров – при Караагач (Източна Тракия);
  • р-к Георги Ангелов Христов – при Чаталджа;
  • р-к Геню Славов Димов – при Петра (Източна Тракия);
  • р-к Троян Георгиев Милушев – при Синеклий;
  • р-к Колю Петров Атанасов – при Чаталжда;
  • р-к Слави Георгиев Димов – при Петра;
  • р-к Милко Николов Стойчев – при Караагач;
  • р-к Иван Славов Димов – при Китка;
Загинали в Първат световна война (1915-1918)
  • мл. подоф. Кръстю Стойков Димитров (Чаушев) – при Кокарджа (Северна Добруджа);
  • ефр. Желю Георгиев Димов – при Азаплар (Северна Добруджа);
  • р-к Лечо Жеков Димов – София;
  • р-к Жеко Желев Бакърджиев – при Кокарджа;
  • р-к Петко Георгиев Милушев – при Жижила (Северна Добруджа);
  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Пресиян, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018.
  3. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)