Преслав (улица във Варна)
Преслав | |
— улица — | |
Площад „Мусала“, началото на ХХ век | |
Местоположение на картата на Варна – начало, – край | |
Град | Варна |
---|---|
Район | Одесос |
Дължина | 1000 m |
Стари имена | Чаршията 1888 – „Голяма Преславска“ + „Цариградска“ 1897 – „Преславска“ + „Цариградска“ 1958 – „Никола Вапцаров“ 1992 – „Преслав“ |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.
„Преслав“ е улица във Варна, намираща се в район Одесос. Тя свързва бул. „Христо Ботев“ на север с бул. „Княз Борис I“ на изток и бул. „Приморски“ на юг[1] и така осигурява връзка от Варненския център до Пристанище Варна.
История
[редактиране | редактиране на кода]Данните от археологически разкопки в района на днешната улица позволяват да се заключи, че тази част на римския Одесос не е била застроена, а е служила като едно от сметищата на града, използвано още от елинистическата епоха. Едва през късната античност (ок. ІV–VІ в.) тук са били издигнати нарядко няколко бедни къщи.[2]
Според изворите, през ноември 1888 г. улицата се дели на Стара Преславска и Голяма Преславска, започваща от Балък пазар и завършваща при Татар капия[3] и пътя за Добрич. До 1891 г. на главната и „най-многошумна“[4] "Преславска" улица се помещава консулството на Русия във Варна.[5]
В началото на ХХ век е главна търговска улица на града, разграничаваща българската, турската, гръцката, арменската и еврейската махала. Южната част на улицата, пред гарата и пристанището, се нарича „Цариградска“ и е пригодена да обслужва морската търговия. Компании като „Лойд Триестино“ отварят свои кантори през 30-те години на тези адреси. Освен тях работят сарафи (менители), както и клонове на БНБ и на Варненската популярна банка. От търговските кантори и магазини преобладават тези на леката тъкаческа промишленост – вълнени и копринени платове. Функционират хотелите „Париж“, „Комерсиал“,[6] „Виена“, „Кооп“, „Преслав“, както и Италианския клуб и кафене „Балкан“ с едноименното „Международното пътническо бюро“.
На ул. „Преславска“ е и първата голяма търговска сграда във Варна – „Базар Паруш“. Особен символ на улицата е и монументалната постройка с внушителен централен купол – Варненската Търговско-индустриална камара и Стокова борса. Проектът за нея е на инж. Дабко Дабков и арх. Стефан Попов и е осъществен между 1923 и 1930 г.
Сградата, в която днес се помещава Държавният архив, е най-старата административна сграда във Варна с над 100-годишна история[7]. Тя се намира в северната и централна част на улицата. Построена е през 1860 г. като турски конак, при което е разрушена част от древна гробница. След Освобождението сградата служи за седалище на губернатора, по-късно в нея се помещава клон на БНБ, полицейското управление, а след 1990 – Варненският държавен архив. Днес сградата е паметник на архитектурата от местно значение и външният ѝ облик не може да бъде променян[8].
Обекти и забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Западна страна
- Варненска часовникова кула
- Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
- Държавна опера Варна
- Площад „Мусала“
- Дом на Иван Драсов (ул. „Преслав“ 48)
- Католическа църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“
- Площад „Атанас Буров“
- Източна страна
- Държавен архив
- Окръжен съд – Варна
- Площад „Независимост“
- Областна администрация – Варна
- Щаб на Военноморските сили
- Площад Петко Славейков
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ул. Преслав (Варна)
- ↑ Александър Минчев, Валери Йотов, № 1. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ОБЕКТ: ВАРНА, УПИ V-3, КВ. 41 (ИДЕНТИФИКАТОР 10135.1507.1064) ПО ПЛАНА НА VІІІ М.Р., УЛ. ПРЕСЛАВ, № 36 / НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция - III. АНТИЧНА АРХЕОЛОГИЯ ЧЕРНОМОРИЕ, стр.317
- ↑ Варненски общински вестник, бр. 3, 24 ноември 1888, стр.2
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 12/13, 29 август 1891 год., стр. 6
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 3, 23 юни 1891 год., стр. 1
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Държавен архив – Варна
- ↑ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, архив на оригинала от 12 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121112220054/http://www.libvar.bg/old-varna/sgradi/konak.html, посетен на 13 януари 2017