Ривадавия (линеен кораб, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ривадавия“
ARA Rivadavia (N-1)
Линейният кораб „Ривадавия“
Флаг Аржентина
Клас и типЛинеен кораб от типа „Ривадавия“
ПроизводителFore River Shipyard в Куинси, САЩ.
Служба
Заложен25 май 1910 г.
Спуснат на вода26 август 1911 г.
Влиза в строй27 август 1914 г.
Изведен от
експлоатация		1952 г., утилизиран през 1957 г. в Италия
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост27 900 t (стандартна);
30 600 t (пълна)
Дължина178,3 m (между перпендикулярите)
181,3 m (максимална)
Ширина30,0 m
Газене8,5 m
(при нормална водоизместимост)
Броняпояс: до 305 mm;
палуба: 51 mm;
скосове на палубата: 76 mm;
барбети: 305 mm;
кули ГК: 279 – 305 mm;
каземати:
152 mm;
бойна рубка: 305 mm
Задвижване3 парни турбини Curtiss;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
3 гребни винта;
40 000 к.с. (проектна)
Скорост22,5 възела
(41,7 km/h)
Далечина на
плаване		11 000 морски мили при 11 възела ход
Екипаж1050 души
Въоръжение
Артилерия6x2 305 mm;
12x1 152 mm;
16x1 102 mm
Торпедно
въоръжение		2x1 533 mm ТА
„Ривадавия“ в Общомедия

Ривадавия (на испански: ARA[~ 1] Rivadavia (N-1)) е линеен кораб на ВМС на Аржентина. Главен кораб на едноименния проект линкори.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Напрегнатите отношения между южноамериканските държави Аржентина и Бразилия, принуждават правителствата на тези държави да поддържат въоръжени сили на относително високо ниво. В началото на XX век основата на аржентинския флот съставляват броненосните крайцери от типа „Гарибалди“ построени в Италия, което в променените реалности във воденето на войната по море, не съответства на амбициите на „Розовия дом“. А след като Рио де Жанейро поръчва на британските корабостроители новия революционен клас кораби – три дредноута, обезпокоената Аржентина предприема ответни мерки[1].

Правителството на Аржентина, за разлика от правителствата на други малки страни, решава да не се обръща към някоя конкретна голяма корабостроителна компания, а да проведе своеобразен международен конкурс.

През 1908 г. в Лондон пристига аржентинска комисия начело с контраадмирал Онофре Бетбедер, която обявява, че правителството има планове да поръча 2 линкора, 6 разрушителя и 12 подводници, като съществува възможност за поръчка на трети линеен кораб. Откликват 15 фирми от Франция („Форж и Шатие“), Германия („Блом унд Фосс“), Англия („Армстронг“, „Викерс“ и други), Италия („Ансалдо“), САЩ („Крамп“, „Фор Ривър“ и други).

Конкуренцията е сериозна. Сумата на поръчката съставя 2,2 милиона фунта. След изучаване на всички изпратени проекти, аржентинците коригират своите изисквания, вземайки най-доброто от представените разработки. Фирмите преработват своите проекти, аржентинците отново внимателно ги изучават, и едва след това е огласено окончателното им решение, което поразява целия свят. Поръчката получава американската корабостроителница „Фор Ривър“ (в Куинси, Масачузетс), която намалява цената на 224 000 фунта стерлинги за кораб. В конструкцията на линкора ясно се проследява влиянието на международния конкурс, макар болшинството му елементи да са чисто американски. Самите Съединените щати гледат на тези кораби в качеството на „резерв“ за включването им в случай на необходимост в състава на собствения флот[2].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът „Ривадавия“ служи в състава на аржентинския флот четири десетилетия, преминавайки за това време само една съществена модернизация. Корабът не участва в бойни действия. Службата на „Ривадавия“ преминава в учения и плавания в чужбина.

Заложен е на 25 май 1910 г. в корабостроителницата „Фор Ривър“, в Куинси, спуснат е на вода на 28 юни 1911 г. и влиза в състава на флота през декември 1914 г. Когато корабът пристига в Буенос Айрес, той за три дни, е посетен от 47 000 души. През 1918 г. линкорът превозва до САЩ новия посланик на Аржентина, корабът тогава престоява на знаменития Хемптънски рейд.

В периода 1924 – 26 г. е модернизиран в САЩ. Променят се редица от неговите тактико-технически характеристики. Водоизместимостта става 31000 т, котлите са преведени изцяло на нефтено отопление (запасът гориво става 3600 т нефт), което осигурява далечина на плаването от 8500 мили на 10-възлова скорост. През 1927 г. развива скорост от 20 възела. Числото на 102-мм оръдия е съкратено до 8 (според други данни, всичките са свалени).

През 1937 г. линкорът пресича Атлантическия океан в поход към Европа (в източниците има разногласия относно присъствието на „Ривадавия“ на тържествата по случай коронацията на английския крал) и посещава Хамбург.

На 3 октомври 1941 г., по време на маневри на аржентинската флота преминаващи при бреговете на архипелага Огнена земя, се случва извънредно произшествие, което е най-голямата трагедия в историята на аржентинския флот. В условията на гъста мъгла отначало се сблъскват крайцерът „Алмиранте Браун“ (ARA Almirante Brown (C-1)) и разрушителя „Кориентес“ (ARA Corrientes (T-8)), който потъва. Веднага след това в кърмата на крайцера се врязва „Ривадавия“. Линкорът получава неголеми повреди, но на крайцера се налага да премине продължителен заводски ремонт[3].

След изучаването на първите уроци от Втората световна война на кораба е усилено зенитното въоръжение: появяват се 4 40-мм зенитни автомата. Корабът се намира в строя до 1953 г. След изключването му от състава на флота е продаден на италианска фирма и е разкомплектован през май 1957 г. в Генуа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Префиксът „ARA“ е от на испански: Armada de la República Argentina (Кораб на ВМС на Аржентина).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Патянин 2008, с. 2.
  2. ↑ В.Л.Кофман. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Москва. с. 22.
  3. ↑ Патянин 2008, с. 4.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Трубицын С. Б. Линкоры второстепенных морских держав.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • В.Л.Кофман. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. Москва, 1996, 32 с.
  • Патянин С. В., Барабанов М. С., Митюков Н. В. Корабли Второй мировой войны. М., ООО „Коллекция“, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Айова““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ривадавия_(линеен_кораб,_1911)&oldid=11984966“.