Направо към съдържанието

Свето Тодори

Свето Тодори
Свето Тодори
— село —
41.2294° с. ш. 21.3369° и. д.
Свето Тодори
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина604 m
Население210 души (2002)
Пощенски код7245
МПС кодBT
Свето Тодори в Общомедия

Свето Тодори (на македонска литературна норма: Свето Тодори) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.

Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп и североизточно от Битоля в североизточното подножие на Дървеник.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исвед Тодор с 13 джизие ханета (домакинства).[1]

В XIX век Свето Тодори е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Тодор“ е изградена в 1840 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Свети Тодори има 210 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свети Тодори е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[4]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Свето-Тодоре има 30 български къщи.[5]

В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Свети Тодори има 128 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители, всички македонци.[8]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 406 477 481 453 447 264 256 210
Националност Всичко
македонци 210
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Родени в Свето Тодори
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008