Направо към съдържанието

Спас Харизанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спас Харизанов
български просветен деец и общественик
Спас и съпругата му Фикия, родом от Разлог
Спас и съпругата му Фикия, родом от Разлог

Роден
1842 г.
Починал
около 1900 г. (58 г.)
Спас Харизанов в Общомедия
Харизановъ, С. С. Македония. Що става въ Македония съ българитѣ и какво трѣба да се прави. София, Печатница на „Български гласъ“, 1880.

Спас Стойков Харизанов, известен и като Спас Влахли, е български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост и съдия.[1][2]

Роден е в село Влахи, край Кресна, Мелнишко. Баща му поп Стойко Харизанов е селски първенец, коджабашия и активен деец на Влахинската българска община. Сестра му Милка е омъжена за революционера Иван Сандански и е майка на войводата на ВМОРО Яне Сандански.

Учи в килийното училище в родното си село и в Банско при даскал Никола Попфилипов и в Солун при Стефан Салгънджиев. Подпомогнат финансово от местния родолюбец хаджи Георги Илиев и със съдействието на Найден Геров заминава да учи в Русия.[3] Но поради заболяване, скоро се завръща. През 1867 (или 1866[4]) година открива новобългарско училище в храма „Свети Архангел Михаил“ на село Кресна и учителства в него до 1874 година. В годините 1874 - 1876 е учител в Мелник.[5][6] По време на Руско-турска война (1877-1878) е преводач в руското управление в Горна Джумая. Участва в Кресненско-Разложкото въстание.

След погрома на въстанието се заселва в Дупница, където работи като адвокат. В 1880 година издава книжката „Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави“.[7] Иван Вазов пише в рецензията си за книгата:

Тази малка книжка съдържа подробно и поразително описание на мъките на македонските ни братя. Г. Харизанов заслужава благодарност, че се е потрудил да издигне публично гласът си за делото на Македония в едно време, когато въпросът за нейната участ е отритнат от чуждите и пренебрегнат от нас. Изложението е добро.[8]

Включва се активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов подпредседател.[9] Дълги години е член на Окръжния съд в Севлиево.

Синът му Иван Харизанов е известен политик, журналист, съдия, прокурор и лидер на партията „Звено“. Другият му син Любомир Харизанов е публицист. Негов внук от дъщеря му Веса е известният писател Димитър Димов.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харизан Джорлов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Харизанов
(окоол 1820 - около 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Сандански
(1831 - 1907)
 
Милка Харизанова
 
 
 
Спас Харизанов
(1842 - около 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Сандански
(1872 - 1915)
 
Любомир Харизанов
(1883 - 1927)
 
Иван Харизанов
(1884 - 1947)
 
Екатерина Ненчева
(1885 - 1920)
 
Веса Димова
 
Тодор Димов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славка Харизанова
(1907 - 1962)
 
Петър Тасев
(1896 - 1984)
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Димов
(1909 - 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Калина Тасева
(1927 - 2022)
 
 
  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 375.
  2. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.73.
  3. Исторически преглед, том 34, Българско историческо дружество, Институт за история, БАН, София, 1978, стр. 83.
  4. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 257.
  5. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 129.
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 678.
  7. Харизанов, С. С. Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави, печатница на „Българский глас“, София, 1880, 24 страници.
  8. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18, Български писател, София, 1957, стр. 371.
  9. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.