Микена: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Археологически разкопки: I fixed terminological mistake.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
премахване редакции шахтови гробници->гробни ями (провери Wace, 1949)
Ред 56: Ред 56:


== История ==
== История ==
На територията на древния град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди [[3500 пр.н.е.]], от времето на [[неолит]]а. Намирани са останки от периода [[2100 пр.н.е.]] до 1700 пр.н.е. от ранната [[бронзова епоха]]. Първите открити гробове и гробни ями са датирани от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр.н.е.).
На територията на древния град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди [[3500 пр.н.е.]], от времето на [[неолит]]а. Намирани са останки от периода [[2100 пр.н.е.]] до 1700 пр.н.е. от ранната [[бронзова епоха]]. Първите открити гробове и шахтови гробници са датирани от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр.н.е.).


[[Акропол]]ът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния [[15 век пр.н.е.]], а около [[1350 пр.н.е.]] той и околните стени биват възстановени в „[[Циклопска зидария|циклопски стил]]“. Легендата разказва, че строежите са дело на [[циклоп]]и, поради големите размери на каменните блокове, от които са изградени.
[[Акропол]]ът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния [[15 век пр.н.е.]], а около [[1350 пр.н.е.]] той и околните стени биват възстановени в „[[Циклопска зидария|циклопски стил]]“. Легендата разказва, че строежите са дело на [[циклоп]]и, поради големите размери на каменните блокове, от които са изградени.
Ред 63: Ред 63:


== Археологически разкопки ==
== Археологически разкопки ==
Микена става известна с находките на гробните ями, разкопани от археолога [[Хайнрих Шлиман]] през 1866 г., макар че Лъвската порта е разкрита от гръцкия археолог Кириакос Псистакис (Kyriakos Psistakis) още през 1841 г.<ref name="Gagarin24–26">{{harvnb|Gagarin|2010|loc="Mycenae: Archaeology of Mycenae", pp. 24 – 26}}.</ref>
Микена става известна с находките на шахтовите гробници, разкопани от археолога [[Хайнрих Шлиман]] през 1866 г., макар че Лъвската порта е разкрита от гръцкия археолог Кириакос Псистакис (Kyriakos Psistakis) още през 1841 г.<ref name="Gagarin24–26">{{harvnb|Gagarin|2010|loc="Mycenae: Archaeology of Mycenae", pp. 24 – 26}}.</ref>


Шлиман извършва разкопки вътре в самата цитадела. Той открива пет гробни ями за които е твърдо убеден, че принадлежат на цар Агамемнон и хора от неговото време, свързани с [[Троянската война]]. В тях са намерени останките на 16 души и много погребални предмети от злато, сребро и слонова кост, сред които златна погребална маска. Според Шлиман сред гробовете са тези на [[Агамемнон]] и [[Клитемнестра]] и той публикува резултатите от тези открития в книгата си ''Mykena'' (1878)<ref name = mycenae_schl_de>{{cite book|author=Schliemann, Heinrich |title=Mykenae; Bericht über Meine Forschungen und Entdeckungen in Mykenae und Tiryns |publisher=F. A. Brockhaus |year=1878 |city=Leipzig |url=https://archive.org/stream/mykenaeberichtb00schlgoog}}</ref><ref name = mycenae_schl_en>{{cite book|author=Schliemann, Henry |title=Mycenae; A Narrative of Researches and Discoveries at Mycenae and Tiryns |publisher=Scribner, Armstrong & Company |year=1878 |url=https://archive.org/details/mycenaenarrative00schl}}</ref>. Всъщност маската се оказва доста по-стара, датирана към 1550 – 1500 г. пр.н.е. Голямата заслуга на Шлиман е, че тези находки са първите, доказващи съществуването на [[микенска цивилизация|микенската цивилизация]].
Шлиман извършва разкопки вътре в самата цитадела. Той открива пет [[шахтови гробници]] за които е твърдо убеден, че принадлежат на цар Агамемнон и хора от неговото време, свързани с [[Троянската война]]. В тях са намерени останките на 16 души и много погребални предмети от злато, сребро и слонова кост, сред които златна погребална маска. Според Шлиман сред гробовете са тези на [[Агамемнон]] и [[Клитемнестра]] и той публикува резултатите от тези открития в книгата си ''Mykena'' (1878)<ref name = mycenae_schl_de>{{cite book|author=Schliemann, Heinrich |title=Mykenae; Bericht über Meine Forschungen und Entdeckungen in Mykenae und Tiryns |publisher=F. A. Brockhaus |year=1878 |city=Leipzig |url=https://archive.org/stream/mykenaeberichtb00schlgoog}}</ref><ref name = mycenae_schl_en>{{cite book|author=Schliemann, Henry |title=Mycenae; A Narrative of Researches and Discoveries at Mycenae and Tiryns |publisher=Scribner, Armstrong & Company |year=1878 |url=https://archive.org/details/mycenaenarrative00schl}}</ref>. Всъщност маската се оказва доста по-стара, датирана към 1550 – 1500 г. пр.н.е. Голямата заслуга на Шлиман е, че тези находки са първите, доказващи съществуването на [[микенска цивилизация|микенската цивилизация]].


По-късно, между 1884 и 1902 г. гръцкият археолог Христос Цунтас (Χρήστος Τσούντας, родом от Асеновград)<ref name=tsountas>{{cite web|author=Tsountas, Christos |title=The Mycenean Age: a study of the monuments and culture of pre-Homeric Greece |url=https://archive.org/details/mycenaeanageast00managoog}}</ref> разкрива голям участък от цитаделата.<ref name="Gagarin24–26"/> Акрополът е разкопан през 1902 г., а след него продължава методичното изследване на околностите му. След това разкопките са продължени от Британската археологическа школа (British School of Archaeology, BSA) първоначално под ръководството на [[Алън Уейс]] (1920 – 1955 г.)<ref name=wace>{{cite book|author=Wace, Alan |title=Mycenae, an Archaeological History and Guide |publisher=Princeton University Press |year=1949}}</ref><ref name="Gagarin24–26"/>, а след смъртта му от лорд Уилям Тейлър (1958 – 1969 г.).<ref name="Gagarin24–26"/> Разкопките продължават през 1950-те и 1960-те и до 1985 г.<ref name="Gagarin24–26"/> Към 2011 г. продължават разкопките на долния град на Микена.<ref>{{cite web|author=Dickinson Excavation Project and Archaeological Survey|title=Mycenae – Beyond the Walls of Agamemnon: Excavation of the Mycenae Lower Town (2007 – 2011)|accessdate=25 януари 2014|url=http://mycenae-excavations.org/lower_town.html}}</ref>
По-късно, между 1884 и 1902 г. гръцкият археолог Христос Цунтас (Χρήστος Τσούντας, родом от Асеновград)<ref name=tsountas>{{cite web|author=Tsountas, Christos |title=The Mycenean Age: a study of the monuments and culture of pre-Homeric Greece |url=https://archive.org/details/mycenaeanageast00managoog}}</ref> разкрива голям участък от цитаделата.<ref name="Gagarin24–26"/> Акрополът е разкопан през 1902 г., а след него продължава методичното изследване на околностите му. След това разкопките са продължени от Британската археологическа школа (British School of Archaeology, BSA) първоначално под ръководството на [[Алън Уейс]] (1920 – 1955 г.)<ref name=wace>{{cite book|author=Wace, Alan |title=Mycenae, an Archaeological History and Guide |publisher=Princeton University Press |year=1949}}</ref><ref name="Gagarin24–26"/>, а след смъртта му от лорд Уилям Тейлър (1958 – 1969 г.).<ref name="Gagarin24–26"/> Разкопките продължават през 1950-те и 1960-те и до 1985 г.<ref name="Gagarin24–26"/> Към 2011 г. продължават разкопките на долния град на Микена.<ref>{{cite web|author=Dickinson Excavation Project and Archaeological Survey|title=Mycenae – Beyond the Walls of Agamemnon: Excavation of the Mycenae Lower Town (2007 – 2011)|accessdate=25 януари 2014|url=http://mycenae-excavations.org/lower_town.html}}</ref>

Версия от 22:30, 29 март 2020

Микена
Лъвската порта в Микена
Лъвската порта в Микена
Местоположение
37.7308° с. ш. 22.7561° и. д.
Микена
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
ОбластАрголида, Пелопонес
Археология
ВидГрад
ПериодXV-XII век пр.н.е.
Културамикенска култура
ЕпохаБронзова епоха
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеArchaeological Sites of Mycenae and Tiryns
РегионЕвропа и Северна Америка
ТипКултурно
Критерийi, ii, iii, iv, vi
Вписване1999
ID941
Микена в Общомедия

Микена (на старогръцки: Μυκῆναι; на гръцки: Μυκήνες) е археологическо селище в североизточен Пелопонес, Гърция, на около 90 km югозападно от Атина.

Микена е един от най-важните центрове през бронзовата епоха, а микенската цивилизация е догръцка цивилизация, заместила критско-минойската и доминирала в продължение на около 400 г. земите на източното Средиземноморие. Тя полага основите на класическата гръцка култура и определя насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.

Име

Изглед към цитаделата
3D план на археологическите разкопки

Макар самата цитадела да е построена от гърците, името Микена (Mukanai) не е гръцко, а вероятно предгръцко, наследено от предходните обитатели.[1][2]

Според легендата името е свързано с древногръцката дума mycēs (μύκης, „гъба“), което Павзаний приписва на Персей.[3]

Най-ранната писмена форма на името Mykēnē (Μυκήνη) е намерена в произведенията на Омир.[4] Реконструираното име на микенски език е Mukānai, което има форма и за множествено число (като Athênai).

История

На територията на древния град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди 3500 пр.н.е., от времето на неолита. Намирани са останки от периода 2100 пр.н.е. до 1700 пр.н.е. от ранната бронзова епоха. Първите открити гробове и шахтови гробници са датирани от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр.н.е.).

Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния 15 век пр.н.е., а около 1350 пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Легендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от които са изградени.

Двата най-големи града на микенското царство – Микена и Тиринт, са възпети и обезсмъртени в епичните поеми на Омир – Илиада и Одисея, а самата „златообилна Микена“ е описана като царството на Агамемнон.

Археологически разкопки

Микена става известна с находките на шахтовите гробници, разкопани от археолога Хайнрих Шлиман през 1866 г., макар че Лъвската порта е разкрита от гръцкия археолог Кириакос Псистакис (Kyriakos Psistakis) още през 1841 г.[5]

Шлиман извършва разкопки вътре в самата цитадела. Той открива пет шахтови гробници за които е твърдо убеден, че принадлежат на цар Агамемнон и хора от неговото време, свързани с Троянската война. В тях са намерени останките на 16 души и много погребални предмети от злато, сребро и слонова кост, сред които златна погребална маска. Според Шлиман сред гробовете са тези на Агамемнон и Клитемнестра и той публикува резултатите от тези открития в книгата си Mykena (1878)[6][7]. Всъщност маската се оказва доста по-стара, датирана към 1550 – 1500 г. пр.н.е. Голямата заслуга на Шлиман е, че тези находки са първите, доказващи съществуването на микенската цивилизация.

По-късно, между 1884 и 1902 г. гръцкият археолог Христос Цунтас (Χρήστος Τσούντας, родом от Асеновград)[8] разкрива голям участък от цитаделата.[5] Акрополът е разкопан през 1902 г., а след него продължава методичното изследване на околностите му. След това разкопките са продължени от Британската археологическа школа (British School of Archaeology, BSA) първоначално под ръководството на Алън Уейс (1920 – 1955 г.)[9][5], а след смъртта му от лорд Уилям Тейлър (1958 – 1969 г.).[5] Разкопките продължават през 1950-те и 1960-те и до 1985 г.[5] Към 2011 г. продължават разкопките на долния град на Микена.[10]

Когато в началото на 20 век Артър Евънс прави разкопки на остров Крит (Кносос и други дворци), открива образци на сричковото писмо Линеар Б, за което по-късно е установено, че е свързано с нахлуването на микенците на Крит около 1450 г. пр.н.е.

Обект на Юнеско

Микена е основен туристически обект в Гърция, включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство през 1999 г.[11].

Източници

  1. Beekes 2009, p. 29 (s.v. „Ἀθήνη“).
  2. Chadwick 1976, с. 1. Макар Чадуик да заявява, че името Микена принадлежи към неизвестен предгръцки език, той признава, че предположението за гръцки език, говорен извън Гърция, „е недоказана хипотеза.“
  3. Pausanias. Description of Greece, 2.16.3
  4. Омир Илиада, 4.52, 7.180, 11.46
  5. а б в г д Gagarin 2010, "Mycenae: Archaeology of Mycenae", pp. 24 – 26.
  6. Schliemann, Heinrich. Mykenae; Bericht über Meine Forschungen und Entdeckungen in Mykenae und Tiryns. F. A. Brockhaus, 1878.
  7. Schliemann, Henry. Mycenae; A Narrative of Researches and Discoveries at Mycenae and Tiryns. Scribner, Armstrong & Company, 1878.
  8. Tsountas, Christos. The Mycenean Age: a study of the monuments and culture of pre-Homeric Greece
  9. Wace, Alan. Mycenae, an Archaeological History and Guide. Princeton University Press, 1949.
  10. Dickinson Excavation Project and Archaeological Survey. Mycenae – Beyond the Walls of Agamemnon: Excavation of the Mycenae Lower Town (2007 – 2011) // Посетен на 25 януари 2014.
  11. Archaeological Sites of Mycenae and Tiryns // Посетен на 12 февруари 2018. (на английски)

Литература

Външни препратки

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mycenae в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​