Иван Хаджиниколов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 43: Ред 43:
През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] при обединението на [[МФРО]] с неутралните братства<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.</ref>.
През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] при обединението на [[МФРО]] с неутралните братства<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.</ref>.
[[Файл:Ivan Hadzhinikolov Bookstore Advertisment Novini Volume IV 1 October 1893.jpg|ляво|мини|250п|Реклама на книжарницата на Хаджиниколов, вестник „[[Новини (1890 - 1912)|Новини]]“, 1 октомври 1893 г.]]
[[Файл:Ivan Hadzhinikolov Bookstore Advertisment Novini Volume IV 1 October 1893.jpg|ляво|мини|250п|Реклама на книжарницата на Хаджиниколов, вестник „[[Новини (1890 - 1912)|Новини]]“, 1 октомври 1893 г.]]
[[Файл:Marriage Certificate Ivan Hadzhiniiolov.jpg|мини|250п|Препис на свидетелството за женитба на Иван Хаджиниколов и Василка (Царева) Сотирова Деребанова от Струга, 1880 година]]
[[Файл:Marriage Certificate Ivan Hadzhiniiolov.jpg|мини|250п|Препис на свидетелството за женитба на Иван Хаджиниколов и Василка (Царева) Сотирова Деребанова от стружкия род [[Деребанови]], 1880 година]]
[[Файл:Razp1902Toshev Matov Hnikolov.jpg|мини|250п|„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. [[Пере Тошев|П. Тошевъ]], [[Христо Матов|Х. Матовъ]], Ив. Х. Николовъ“]]
[[Файл:Razp1902Toshev Matov Hnikolov.jpg|мини|250п|„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. [[Пере Тошев|П. Тошевъ]], [[Христо Матов|Х. Матовъ]], Ив. Х. Николовъ“]]
[[Файл:Ivan Hadzhinikolov's Bookstore Advertisement.jpg|дясно|мини|250п|Реклама на книжарницата на Иван Хаджиниколов от 1913 г.]]
[[Файл:Ivan Hadzhinikolov's Bookstore Advertisement.jpg|дясно|мини|250п|Реклама на книжарницата на Иван Хаджиниколов от 1913 г.]]

Версия от 12:49, 15 септември 2021

Иван Хаджиниколов
български книжар и революционер
Роден
Починал
9 юли 1934 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
Други родниниАлександър Дяков (внук)
Подпис
Иван Хаджиниколов в Общомедия

Иван Хаджиниколов, наричан Хаджията,[1] е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е на 24 декември 1861 година в южномакедонския град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското класно училище в Кукуш, после учи в Пловдив,[2] а в 1888 година - търговската академия в град Линц, Австро-Унгария.[3]

Иван Хаджиниколов на млади години

В периода 1879-1892 година е учител първо в Костенец, а после по покана на Кузман Шапкарев във Воден, Кукуш, Лерин и Солун. От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. В началото на 90-те години участва в Младата македонска книжовна дружина. През юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.

На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун, в която първоначално продава на консигнация учебници, издадени от Христо Г. Данов и Драган Манчов. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература, календарчета и други, печатани главно в България, но и Солун, в печатницата на Ираклидис - гръцка, но и с българско отделение. Издава „Тълкувание на неделните ипразничните евангелия“ (1896) в превод на Григор Алексиев и „Семейството“ от Пол Жане.[2]

През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.

През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов Централен комитет, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия.

След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. В 1906 година открива „Интернационална книжарница и Представителска къща София - Солун“ за учебници и книги на български и чужди езици. Доставя книги на Народната библиотека.[2]

През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина.[4] След Първата световна война Хаджиниколов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]

През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства[6].

Реклама на книжарницата на Хаджиниколов, вестник „Новини“, 1 октомври 1893 г.
Препис на свидетелството за женитба на Иван Хаджиниколов и Василка (Царева) Сотирова Деребанова от стружкия род Деребанови, 1880 година
„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. П. Тошевъ, Х. Матовъ, Ив. Х. Николовъ“
Реклама на книжарницата на Иван Хаджиниколов от 1913 г.

Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.[7][8][9][10]

Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935 - 1937 година от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:

„ Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д. В. Манчов. При изучаването на тая история аз си казах: „Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели.“ От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах: „Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия.“ От Битиеписанието научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах: „Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия.“ И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни[11]. “
  • Издания на Иван Хаджиниколов
  • Битраковъ, А. М. Смѣтница за Първо отдѣление. Трето поправено издание. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1899.
    Битраковъ, А. М. Смѣтница за Първо отдѣление. Трето поправено издание. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1899.
  • Ивановъ, Д. Учебникъ по смѣтание за четвъртото отдѣление на първоначалнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1905.
    Ивановъ, Д. Учебникъ по смѣтание за четвъртото отдѣление на първоначалнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1905.
  • Яворовъ, П. К. Хайдушки купнѣния: Спомени отъ Македония 1902 - 1903. София - Солунъ, Издание на Ив. х. Николовъ, 1909.
    Яворовъ, П. К. Хайдушки купнѣния: Спомени отъ Македония 1902 - 1903. София - Солунъ, Издание на Ив. х. Николовъ, 1909.
  • Стояновъ, Г. и В. Чалъковъ. Отечествознание за четвърто отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
    Стояновъ, Г. и В. Чалъковъ. Отечествознание за четвърто отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
  • Петлешковъ, Н. Хр. Законъ Божи за Трето отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
    Петлешковъ, Н. Хр. Законъ Божи за Трето отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Иван Хаджиниколов.

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  2. ↑ а б в Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 451. ISBN 954-642-210-Х
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  4. ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
  5. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  6. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 370 - 371.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 177.
  9. ↑ Парижков, Петър. Революционерът-книжар Иван Хаджиниколов. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.255-259
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 493.
  11. ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Хаджиниколов&oldid=11115347“.