Бугариево: Разлика между версии
м гръцки |
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: ar:ني ميسيمفريا، ثيسالونيكي |
||
| Ред 61: | Ред 61: | ||
[[Категория:Несебър]] |
[[Категория:Несебър]] |
||
[[ar:ني ميسيمفريا، ثيسالونيكي]] |
|||
| ⚫ | |||
[[el:Νέα Μεσημβρία]] |
[[el:Νέα Μεσημβρία]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 17:57, 19 октомври 2012
Бугарѝево[1] или Бугариово (Шаблон:Lang-el, Неа Месимврия, до 1926 година Μπουγαρίοβο/ν, Μπουλγκαρίεβο, Бугариово/н, Булгариево,[2] до 1953 година Καραβίας, Каравиас[3]) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2 343 жители (2001).
География
Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от демовия център Каваклиево (Агиос Атанасиос).
История
В Османската империя
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Булгариево (Bulgarievo) е посочено като село с 43 домакинства и 178 жители българи.[4]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Бугариово живеят 590 българи християни.[5] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 жители българи екзархисти. В селото функционира българско училище[6] с учител Олга Михайлова от Солун.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Бугариево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Местните жители са подложени на репресии от страна на гръцките власти, което принуждава голяма част от тях да се изселят в България, първоначално в Западна Тракия.[9] В 1915 година в селото са заселени 80-90 семейства гърци бежанци от Тракия. В 1920 година са настанени бежанци от Понт и Кавказ.[10]
През лятото на 1925 година италианският кораб Гавриела докарва в Гърция 340 семейства от Несебър, 288 от които през март 1926 година се установяват в Бугариево.[11] В 1926 година името на селото е сменено на Каравия на името на андартския капитан Йоанис Каравитис. В 1928 година Бугариево е представено като смесено местно-бежанско село с 356 бежански семейства и 1293 жители бежанци.[12] В 1953 година селото отново е прекръстено, този път на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър. Селото е известно с виното си.
„Свети Атанасий“
Основна забележителност на Бугариово е църквата „Свети Атанасий“, построена според местни легенди на мястото на манастир, основан от монахинята Пелагия в 17 век и горял три пъти. В сегашния си вид църквата е построена в 1858 година и представлява трикорабна поствизантийска базилика. В миналото на патроннияпразник 2 май в църквата се е правил курбан. Църквата е изписана от Констинтинос Ламбос от Кулакия. Църквата е обяване за защитен обект от гръцкото министерство на културата.[13]
Личности
- Родени в Бугариево
- Шаблон:BGR-флаг Александър Димитров (1909 - 1944), български политик, комунист
- Шаблон:BGR-флаг Атанас Ч. Иванов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[14]
- Шаблон:BGR-флаг Божин Танчев (1879 - ?), български учител и революционер, македоно-одрински опълченец
- Шаблон:BGR-флаг Васил Георгиев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
- Шаблон:BGR-флаг Георги Хр. Чуперков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроева рота на Пета одринска дружина[16]
- Шаблон:BGR-флаг Димитър Попстаматов (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО, син на Стамат Танчев
- Шаблон:BGR-флаг Петър Димитров (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[17]
- Шаблон:BGR-флаг Попстаматов, син на Стамат Танчев, запасен офицер, деец на ВМРО в Солунско след 1920 година[18]
- Шаблон:BGR-флаг Стамат Танчев (1857 - 1904), български революционер
- Починали в Бугариево
- Шаблон:BGR-флаг Димитър Гонов Стамов (? - 1902), български учител и революционер, четник на ВМОРО, загинал на 20 юли 1902 година в Бугариево[19]
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπουγιάροβο -- Καραβία
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καραβία -- Νέα Μεσημβρία
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.154-155.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.218-219.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.333
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
- ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.І, кн. 3, 1925, с. 104.
- ↑ Δήμος Αγίου Αθανασίου
- ↑ Macedonian Press Agency: News in Greek, 96-11-13
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δήμος Αγίου Αθανασίου
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 275.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 225.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 164, 716.
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
| |||||||||||||||||
