Лозенска планина

Лозенска планина
42.561, 23.597 Местоположение
Част от	Средна гора
Най-висок връх	Попов дял
Подробна карта
Лозенска планина в Общомедия

Лозенска планина e планина в Западна България, част от Ихтиманска Средна гора.

Географско положение, граници, големина

На запад и югозапад Панчаревският пролом на река Искър отделя Лозенска планина от планините Витоша и Плана, а на изток долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) — от Вакарелска планина на Ихтиманска Средна гора. На север склоновете ѝ постепенно потъват в Софийската котловина. Дължината на планината от запад на изток е около 15 км, а ширината ѝ варира от 5 км на запад до 10 км на изток. Площта ѝ е около 80 km².

Геоложки строеж, деление

Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, Софийското, Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село Габра се намира мината Чукурово за лигнитни въглища. Тя има 2 дяла — северен и югозападен. Границата им минава по река Ракита.

• Северен дял — Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река Искър са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са Попов дял (1190,2 m), Ланина могила (1188 m), Половрак (1182 m) и Бачун (1150 m);
• Югозападен дял — В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 m). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река Искър. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към язовир Искър плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около язовир Искър.

Климат и води

Климатът е мек, умерено континентален. Снежната покривка не се задържа дълго - 4 месеца.

Повечето реки и потоци пресъхват през лятото особено по северните склонове. Дори по-дълга водна артерия като потокът в Беларски дол, приемащ няколко по-дълги потока до вливането си в река Искър, през юли и август може да пресъхне напълно. Въпреки това в планината има достатъчно извори. По-известни са Бачул, Студен кладенец, Ибров кладенец, Светена вода, Ловджийската чешма, Гъркина чешма, Матейната чешма и Изворо. Най-голямата река протичаща в пределите на Лозенска планина е Ракита. От северната страна има множество къси и маловодни реки и потоци. Те са известни главно на по-старите жители на селата и на козари и говедари. Такива са Брожданска, Радиличка, Сакошка и Димовска бара, Блазно дере, Каменити дол, Ланчевска бара, Топлика, Буков дол и др. Над Нови хан е по-голямата река Студеница, която извира от северния склон на връх Мали Попов дял (1104 м) и има дълбока и красива долина. Също много красива е долината на Търнавска река. Горното и Долното Габренско езеро са добре познати на любителите на риболова. Макар и да се води като язовир, Панчарево е най- популярната от водните площи около София. Минералният извор при Панчаревското езеро е още от римско време, а вероятно и преди това е бил известен на траките. Днес се намира под езерото, но водите му са изведени до чешмите и банята на самия бряг.

Почви

До 700 m са канелени горски, на по-голяма височина кафяви горски, а по Искър алувиални.

Флора и фауна

В миналото цялата планина е била покрита с непроходими вековни букови и дъбови гори, много от които са унищожени поради многовековната сеч, пашата и ерозията. Сега в планината има много пасища. Старите гори са запазени около Лозенския манастир и са част от НАТУРА 2000. Растителността е съставена от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. В ниските части се срещат цер, космат дъб, горун, благун, обикновен габър, келяв габър. В буковия пояс има обикновен бук и мизийаски бук, полски бряст,явор, шестил, хиркански явор, клен, мъждрян, офика и брекина. Покрай Искър - елша, върба, топола и вторични борови гори.

Бозайници -сърни, диви свине, лисици, Катерици, зайци, рядко вълци. През зимата оттук минават мечки. Лозенската планина свързва мечките от Рила, Витоша и Стара Планина. Птици - пъдпъдъци, горски гълъби, гургулици, кълвачи и чучулиги. Влечуги и земноводни - усойница, пепелянка, смок, сива водна змия, зелен гущер, тритони, планинска жаба. Други - сечко розалия, зелен скакалец и цикади.

Селища, природни и културни забележителности

По северните склонове на планината са разположени три села — Герман, Лозен и Нови хан, а по южното — Долни Пасарел и Габра.

Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости - Равулското кале на връх Калето, Европейското кале на едноименния връх и Урвич. Старият път от София за Самоков е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село Долни Пасарел и продължавал по долината на река Искър. Село Габра е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен — според легендата от юнак надвил "черен арапин" и спечелил свободата на свои сънародници, а Нови хан, възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от Цариград до Белград- Йени хан. Според едно предание в местността Селище е било селото, чиито жители са основали Долни Лозен.

В планината има и няколко паметника. На връх Половрак сред малък парк е паметникът на неизвестен въстаник от четата на Георги Бенковски. В Стражарски дол, близо до вилна зона "Пасарел", е паметникът на смелия летец Димитър Списаревски, направил първия таран в авиационната ни история, спирайки бомбардировач летящ към София.

В планината се намират четири манастира:

• Германски манастир "Св. Иван Рилски".
• Лозенски манастир "Св. Спас" - основан през 14 век и разрушаван и възстановяван няколко пъти.
• Панчаревски (Урвишки) манастир "Св. Николай летни"- има подобна история.
• Пасарелски манастир "Св. Петър и Павел" - в миналото е имало стара постройка, по-късно унищожена. Сегашната църква е от 19 в. Тя е зле запазена, но фреските ѝ са в добро състояние.

В югозападната част на планината, над десния бряг на река Искър се извисяват останките от средновековната крепост Урвич.

Туризъм

В Лозенската планина няма туристически хижи, а само туристически заслони - „Синаница“ в местността Дърводелеца, „Голия рид“, „Ловния заслон“,„Половрак“ и „Урвич“. В планината има много немаркирани пътеки изградени от местните жители като те са труднопроходими, обрасли и ерозирали.

От трите села по северното подножие на планината към главното ѝ било са прокарани туристически маршрути, които в повечето случаи се дублират с почвени пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около връх Полуврак и Панчаревското езеро.

Има 2 маркирани туристически маршрута:

• Лозен-Лозенски манастир-връх Половрак-Долни Пасарел.
• Лозен-Лозенски манастир-връх Половрак-връх Лалина могила-връх Мала Лалина могила-връх Мала Раковичка могила-Кокаляне.

• Местност в Лозенска планина
  Местност в Лозенска планина
• 
  Връх Полуврак, западната част на Лозенска планина и Витоша
• 
  Гробът на незнайния четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски
• 
  Лозенски манастир „Свети Спас“

Външни препратки

• Лозенска планина — авторски сайт с история, маршрути и фотогалерия

Вижте още

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 290-291. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581