Кокалянски манастир: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x интервали, дв. интервал, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) самопрепратка |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| картинка = Kokalyane monastery 01.JPG |
| картинка = Kokalyane monastery 01.JPG |
||
| картинка-описание = Входа на Кокалянския манастир {{Br}}„Свети Архангел Михаил“ |
| картинка-описание = Входа на Кокалянския манастир {{Br}}„Свети Архангел Михаил“ |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| lat_deg = 42.599444 |
| lat_deg = 42.599444 |
||
| lon_deg = 23.446944 |
| lon_deg = 23.446944 |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
'''Кокалянският манастир „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“''' е [[българия|български]] [[манастир]]. |
'''Кокалянският манастир „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“''' е [[българия|български]] [[манастир]]. |
||
==Местоположение== |
== Местоположение == |
||
Разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] (1338 м.н.в). |
Разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] (1338 м.н.в). |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. |
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на [[Железница (Област София)|Железница]], а църквата е изписана от [[Никола Образописов]] и учениците му от [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]] през 1896 г. |
||
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''. |
|||
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч. |
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч. |
||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Kokalyane monastery}} |
{{commonscat|Kokalyane monastery}} |
||
* [http://www.bulgariamonasteries.com/kokalianski_manastir.html '''Кокалянски манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
* [http://www.bulgariamonasteries.com/kokalianski_manastir.html '''Кокалянски манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
||
{{Църкви в София}} |
{{Църкви в София}} |
||
Версия от 21:00, 18 януари 2015
| Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
 Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
  Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Кокаляне, България |
| Тип на сградата | Манастир Паметник на културата |
| Изграждане | 11 - 20 век |
| Състояние | Действащ, мъжки |
| Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир.
Местоположение
Разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 м.н.в).
История
Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.
По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Архитектура
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и Крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.
Източници
- Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203-209.
- Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25-26.
- Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.
