Ингрид Бергман: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
[[Категория:Носители на награда Еми]] |
[[Категория:Носители на награда Еми]] |
||
[[Категория:Носители на награда BAFTA]] |
[[Категория:Носители на награда BAFTA]] |
||
[[Категория:Родени в Стокхолм]] |
|||
[[Категория:Починали в Лондон]] |
[[Категория:Починали в Лондон]] |
Версия от 18:58, 14 май 2016
Ингрид Бергман Ingrid Bergman | |
IngridBergmanportrait.jpg | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Активност | 1932-1982 |
Брачен партньор | Арон Петер Линдстрьом (1937-1950)
Роберто Роселини (1950-1957) Ларс Шмидт (1958-1975) |
Деца | Изабела Роселини |
Оскари | Най-добра главна женска роля: Светлина от газова лампа (1944) Анастасия (1956) Най-добра второстепенна женска роля: Убийство в Ориент Експрес (1974) |
Награди Еми | Най-добра женска роля: Завъртане на винта (1960) Жена наречена Голда (1982) |
Награди Златен глобус | Най-добра главна женска роля: Светлина от газова лампа (1945) Камбаните на света Мария (1946) Анастасия (1957) Жена наречена Голда (1983) |
Награди на БАФТА | Най-добра второстепенна женска роля: Убийство в Ориент Експрес (1974) |
Уебсайт | |
Ингрид Бергман в Общомедия |
Ингрид Бергман (на шведски Ingrid Bergman, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара.
Биография
Класирана е на четвърто място сред най-добрите актриси за всички времена.[1] Класирана е на 19-то място в класацията за 100-те най-красиви жени за всички времена.[2] Нейният втори съпруг е известният италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Това, което я отличава от актрисите в Холивуд в началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от най-високите актриси.
Най-значимата и най-известна нейна роля е във филма Казабланка (1942), където партнира на Хъмфри Богарт. Умира на рождения си ден след дълго боледуване от рак на гърдата.
Вижте също
Външни препратки
Източници
Библиография
- Ингрид Бергман. Моят живот. С., Наука и изкуство, 1989.
|
|