Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Обединеното кралство е държава в Западна Европа. То се дели на 4 историческо-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Обединеното кралство е конституционна монархия – парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалната титла на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“ Парламентът се състои от две камари – Камара на лордовете и Камара на общините. Главна фигура в изпълнителната власт е министър-председателят.

Монархия

Британският монарх, в момента кралица Елизабет II, е държавен глава. Макар че не участва директно в управлението, Короната е източник на изпълнителната власт под формата на тъй наречените кралски прерогативи (Шаблон:Lang-en), които засягат множество въпроси като издаването и отнемането на паспорти, освобождаването на премиера или обявяването на война. Пълномощията се предоставят лично от монарха, в името на Короната на различни министри или други кралски служители и могат целенасочено да заобикалят съгласието на Парламента.

Главата н аправителството - премиерът - се среща ежеседмично с монарха, който може да изразява мнението си, да предупреждава и съветва премиера в неговата работа.

Според неписаната конституция монархът има определени пълномощия във вътрешната и външната политика на държавата:

Парламент

Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е сред най-старите в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камарата на лордовете се състои от 500 пожизнени, 92 наследствени перове и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места.

Членовете на долната камара се избират на избори и имат 5-годишен мандат. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както 2-те му камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл парламента. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси.

Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други – в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения.

Партии

Реалното функциониране на целия британски парламент се основава на многопартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес – от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите. На практика доминират две големи партии: Консервативна и Лейбъристка.

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт се упражнява от суверена кралица Елизабет II чрез правителството на нейно величество Шаблон:Lang-en и получилите самостоятелност национални власти: шотландското правителство (Шаблон:Lang-en), уелското правителство Шаблон:Lang-en и кабинетът на Северна Ирландия (Шаблон:Lang-en).

Правителство

Монархът назначава министър-председателя като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели (Шаблон:Lang-en). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или перове от Камарата на лордовете.

В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои министър-председателят или премиерът (Шаблон:Lang-en). Непосредствено под него в йерархията е Канцлерът на хазната. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар (Шаблон:Lang-en, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари (Шаблон:Lang-en), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар (Шаблон:Lang-en) съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. . В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.

Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на Уестминстърската система), служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува вот на недоверие, то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори (Шаблон:Lang-en), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.

Премиер и кабинет

Премиерът е най-старшият член на кабинета. Той председателства заседанията на кабинета, избира министрите и другите членове на правителството и формулира правителствените политики. В исторически план, изпълнителната власт, изцяло прерогатив на монарха по време на Хановерската династия, постепенно преминава към правителството, предвождано от премиер. С времето ежедневната оперативна работа на изпълнителната власт се превръща в основна задача на британското правителство, а не на монарха.

На теория премиерът е пръв между равни Шаблон:Lang-la, но всички решения се вземат колективно. Кабинетът се състои от него, държавните секретари на ключовите министерства, лорд-канцлера, лорд-пазителя на малкия печат, председателя на правителствената комисия по търговията, канцлерът на херцогство Ланкастър и министри без портфейл. Обикновено заседанията са веднъж седмично, по времето, когато Парламентът е в сесия.

Правителствени агенции и администрация

Правителството съдържа подразделения, известни предимно като департаменти (министерства), председателствани най-често политическа фигура – министър, който понякога е член на кабинета, понякога не. Освен него има и заместник-министри. Няколко от департаментите на практика касаят само Англия, защото отделни звена се грижат за същата дейност в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия – например здравното министерство (Шаблон:Lang-en) или министерството на образованието (Шаблон:Lang-en).

Изпълнението на министерските решения е поверено на постоянно действаща политически неутрална организация, известна като Администрация на държавните служби (Шаблон:Lang-en). Нейната конституционна роля е да подпомага текущото правителство без оглед на политическата му принадлежност. За разлика от други демокрации старшите държавни служители остават на поста си при смяна на правителството. Администрацията на всяко министерство (департамент) се оглавява от държавен служител, известен най-често като постоянен секретар (Шаблон:Lang-en). Болшинството от държавните служители на практика работят в изпълнителни агенции, които са отделни оперативни организации, подчинени на министерствата.

Често за обозначаване на администрацията на държавните служби като цяло се използва думата „Уайтхол“, тъй като повечето министерства са разположени на едноименната улица в близост до някогашния дворец Уайтхол, докато нарицателното за правителството е „Даунинг стрийт“, където са резиденциите на премиера и финансовия министър.

Национални правителства

В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия има собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и транспорт, а техните парламенти имат съответната законодателна власт.

Шотландско правителство

Шотландското правителство отговаря за всички въпроси, които не са запазен прерогатив на парламента на Обединеното кралство според Закона за Шотландия от 1998 (Шаблон:Lang-en. Това са например здравеопазването, образованието, правосъдието, селските въпроси и транспортът. Правителството управлява годишен бюджет от над 25 милиарда паунда

Правителството се оглавява от Първи министър на Шотландия и е съставено от министри с определени ресори. Първият министър се номинира от Парламента на Шотландия, но се назначава от монарха. След това той назначава министрите (наричани секретари (Шаблон:Lang-en) и заместник-министрите, всички подлежащи на одобрение от Парламента. Първият министър, министрите, Лорд-адвокатът (Шаблон:Lang-en) и главният прокурор (Шаблон:Lang-en) съставят шотландската изпълнителна власт и се наричат колективно „шотландски министри“.

Уелско правителство

.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Politics of the United Kingdom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​