Козарника (община Димово): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
#100commonsdays |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Пещера |
{{Пещера |
||
| име = Козарника |
| име = Козарника |
||
| картинка = |
| картинка = Kozarnika cave - entrance.jpg |
||
| картинка_описание = |
| картинка_описание = Входът на пещерата, март 2017 |
||
| карта_страна = България |
| карта_страна = България |
||
| локация = [[Община Димово]], [[България]] |
| локация = [[Община Димово]], [[България]] |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
== Местонахождение == |
== Местонахождение == |
||
[[File:Kozarnika cave (video).webm|left|thumb|Видео, заснето на входа на пещерата]] |
|||
Разположена е между град [[Белоградчик]] и [[Гара Орешец]]. |
|||
Разположена е в скалите на около 3,5 km от село [[Гара Орешец]] по посока град [[Белоградчик]]. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера [[Венеца (пещера)|Венеца]]. |
|||
== Име == |
|||
== Откриване и изследване == |
== Откриване и изследване == |
||
Нейната обща дължина е 210 m. |
Нейната обща дължина е 210 m. |
||
== Археологически разкопки == |
== Археологически разкопки == |
||
[[File:Kozarnika cave - archaeological excavations - 2016-2017 - 1.jpg|thumb|left|Археологически разкопки на входа на пещерата]] |
|||
[[File:Kozarnika cave - archaeological excavations - 2016-2017 - 2.jpg|thumb|left|Поглед към вътрешността на пещерата]] |
|||
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно. |
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно. |
||
| Ред 32: | Ред 35: | ||
== Прилепите в пещера Козарника == |
== Прилепите в пещера Козарника == |
||
{{раздел-мъниче}} |
|||
== Туризъм == |
== Туризъм == |
||
{{раздел-мъниче}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{commonscat|Kozarnika}} |
|||
<references /> |
<references /> |
||
| Ред 39: | Ред 46: | ||
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358. |
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358. |
||
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004 |
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004 |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/kozarnika/ '''Козарника''' – Снимки] |
|||
[[Категория:Пещери в България]] |
[[Категория:Пещери в България]] |
||
Версия от 21:45, 25 март 2017
| Козарника | |
 Входът на пещерата, март 2017 | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Община Димово, България |
|---|---|
| Дължина | 210 m |
| Откриване | 1984 |
| Козарника в Общомедия | |
„Козарника“ е името на пещера в Стара планина, община Димово, България.
Местонахождение
Разположена е в скалите на около 3,5 km от село Гара Орешец по посока град Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера Венеца.
Откриване и изследване
Нейната обща дължина е 210 m.
Археологически разкопки
От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.[1]
Прилепите в пещера Козарника
Туризъм
Източници
- ↑ Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128.
- Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358.
- Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004
| |||||