Спомагателна организация на ВМРО: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
м повторено в |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в [[Гърция]] и [[Кралска Югославия]], складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти. |
В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в [[Гърция]] и [[Кралска Югославия]], складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти. |
||
След назряването на конфликта между [[БЗНС]] и ВМРО и особено след [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и [[Македонска федеративна организация|федералистките чети]]. Създава се и |
След назряването на конфликта между [[БЗНС]] и ВМРО и особено след [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и [[Македонска федеративна организация|федералистките чети]]. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония - [[Железничарска тайна организация]]. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на [[Железопътен транспорт в България|Железопътния транспорт]] на [[БДЖ]] в [[България]], най-важния логистичен отрасъл по това време<ref name="GA TA"></ref>. |
||
За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След последвалите [[Горноджумайски събития]] [[де факто]] ръководител на организацията става [[Иван Михайлов]]<ref name="VOP"></ref>. |
За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След последвалите [[Горноджумайски събития]] [[де факто]] ръководител на организацията става [[Иван Михайлов]]<ref name="VOP"></ref>. |
Версия от 14:28, 20 септември 2017
|
Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония. Нейната цел е да подпомага морално и материоално въоръжената революционна борба в Егейска и Вардарска Македония, а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията[1]. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
„ | 1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни [2][3]. | “ |
В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в Гърция и Кралска Югославия, складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.
След назряването на конфликта между БЗНС и ВМРО и особено след Нишката спогодба от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и федералистките чети. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония - Железничарска тайна организация. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на Железопътния транспорт на БДЖ в България, най-важния логистичен отрасъл по това време[1].
За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват Алеко Василев и Георги Атанасов. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват убийството му на 31 август 1924 година. След последвалите Горноджумайски събития де факто ръководител на организацията става Иван Михайлов[2].
След Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която обаче е неуспешна.
Бележки
- ↑ а б Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп."Македонски преглед", бр.3, 1999 г.
- ↑ а б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.916.