Степан Макаров: Разлика между версии

Степан Макаров
Степа́н Мака́ров
	Степан Макаров Степа́н Мака́ров
руски офицер и изследовател
Роден	8 януари 1849 г. Николаев, Руска империя
Починал	13 април 1904 г. (55 г.) до Порт Артур, Китай
Националност	Русия
Учил в	Морски кадетски корпус
Научна дейност
Област	Океанография
Семейство
Баща	Осип Макаров
Майка	Елизабет Кирилова
	Степан Макаров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:37, 5 февруари 2018

Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, изследовател, океанограф, вицеадмирал, участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.

Произход и младежки години (1848 – 1865)

Роден е на 27 декември 1848 година в град Николаев, Руска империя (сега в Украйна), в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си, се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.

Военноморска кариера и изследователска дейност (1866 – 1901)

Служба на корвета „Асколд“ и „Дмитрий Донски“ (1866 – 1876)

От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута Нагазаки – нос Добра надежда – Кронщад. На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876.

От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа „Инструмент Адкинса для определения девиации в море“. От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в мичман.

По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен в чин лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.

Служба в Черноморския флот (1876 – 1882)

През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир, е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби, основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.

На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 извършва хидрографски изследвания в протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.

Служба в Балтийския флот (1882 – 1894)

През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.

На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета „Витяз“, с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886 – 1888).

На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската артилерия.

През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.

Служба в Средиземноморския флот (1894 – 1896)

На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен в звание вицеадмирал.

Полярни експедиции (1899 – 1901)

След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия, е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във Финския залив. Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.

От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцово море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.

Последни години (1901 – 1904)

На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904 – 1905). Загива на 31 март 1904 година в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“, който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур, Китай.

Петдесет и пет години живот отмерва съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.

Памет

Неговото име носят

Географски обекти:
- връх Макаров, на остров Сахалин;
- връх Макаров (79°03′ с. ш. 17°34′ и. д. / 79.05° с. ш. 17.566667° и. д.79.05, 17.566667) на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- град Макаров (48°37′ с. ш. 142°47′ и. д. / 48.616667° с. ш. 142.783333° и. д.48.616667, 142.783333) на остров Сахалин;
- залив Макаров (80°12′ с. ш. 53°45′ и. д. / 80.2° с. ш. 53.75° и. д.80.2, 53.75) на Баренцово море, на югоизточното крайбрежие на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- залив Макаров (71°17′ с. ш. 52°58′ и. д. / 71.283333° с. ш. 52.966667° и. д.71.283333, 52.966667) на Карско море, на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- залив Макаров, на крайбрежието на остров Итуруп в Курилските о-ви;
- залив Макаров (79°03′ с. ш. 95°30′ и. д. / 79.05° с. ш. 95.5° и. д.79.05, 95.5) на Карско море, на югозападното крайбрежие на остров Октомврийска революция в архипелага Северна земя;
- залив Макаров (73°44′ с. ш. 85°15′ и. д. / 73.733333° с. ш. 85.25° и. д.73.733333, 85.25) на Карско море, на западното крайбрежие на п-ов Таймир;
- ледник Макаров (79°48′ с. ш. 11°43′ и. д. / 79.8° с. ш. 11.716667° и. д.79.8, 11.716667) в северната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- ледник Макаров-Жерве (73°57′ с. ш. 56°18′ и. д. / 73.95° с. ш. 56.3° и. д.73.95, 56.3) на Северния остров на Нова земя;
- нос Макаров (74°40′ с. ш. 55°50′ и. д. / 74.666667° с. ш. 55.833333° и. д.74.666667, 55.833333) на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- нос Макаров (76°15′ с. ш. 62°24′ и. д. / 76.25° с. ш. 62.4° и. д.76.25, 62.4) на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- остров Макаров (76°34′ с. ш. 94°10′ и. д. / 76.566667° с. ш. 94.166667° и. д.76.566667, 94.166667) на Карско море, в архипелага Норденшелд;
- подводен връх Макаров в Охотско море, около остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
- подводен връх Макаров в Тихия океан;
- подводна котловина Макаров (87° с. ш. 150° з. д. / 87° с. ш. 150° з. д.87, -150) в Северния ледовит океан;
- полуостров Макаров (71°14′ с. ш. 53°12′ и. д. / 71.233333° с. ш. 53.2° и. д.71.233333, 53.2) на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- провлак Макаров (48°47′ с. ш. 154°05′ и. д. / 48.783333° с. ш. 154.083333° и. д.48.783333, 154.083333), на остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
- река Макаров, на остров Сахалин, вливаща се в залива Търпение.

Други
- Националния университет по корабостроене „Адмирал Макаров“ в град Николаев, Украйна;
- Руска Държавна Морска Академия „Адмирал Макаров“ в Санкт Петербург;
- Руски Тихоокеанския военноморски институт „Адмирал Макаров“ във Владивосток;
- улици „Адмирал Макаров“ в градовете Архангелск, Калининград, Кулебаки, Липецк, Москва, Нижни Новгород, Перм и Уфа в Русия;
- улици „Адмирал Макаров“ в градовете Днепропетровск, Николаев, Севастопол и Херсон в Украйна;
- няколко кораба през различни години в Русия и СССР.

Съчинения

„Об обмене вод Черного и Средиземного морей“ , 1885;
„Витяз“ в Тихий океан" , т. 1 – 2, 1894;
„Об исследования Северного Ледови-того океана“, СПБ, 1897;
„Ермак“ во льдах", ч. 1 – 2, СПБ, 1901.

Източници

Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 273 – 276.
Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973
Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
Освободителната война 1877 – 18781, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.104 – 106

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 | портрет-описание =
 | роден-място      = [[Николаев]], [[Руска империя]]
-| починал-място    = до [[Порт Артур]]
+| починал-място    = до [[Порт Артур (пояснение)| Порт Артур]], [[Китай]]
 | националност     = {{Русия}}
+| баща             = Осип Макаров
+| майка            = Елизабет Кирилова
 | брак             =
 | деца             =
-| вложки           =
+| вложки           = {{Личност/Учен | категория   = океанограф
+| област           = [[Океанография]]
+| образование      =
+| учил-при         =
+| работил-в        =
+| студенти         =
+| публикации       =
+| известен-с       =
+| повлиян          =
+| повлиял          = }}
 }}
+'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, [[изследовател]], [[Океанография|океанограф]], [[вицеадмирал]], участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.
+== Произход и младежки години (1848 – 1865) ==
-'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.
+Роден е на [[27 декември]] [[1848]] година в град [[Николаев]], [[Руска империя]] (сега в [[Украйна]]), в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си, се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. По време на обучението си през 1861 плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска [[ескадра]] до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]].
+== Военноморска кариера и изследователска дейност (1866 – 1901) ==
-== Произход и младежки години 1849 – 1875 ==
+=== Служба на корвета „Асколд“ и „Дмитрий Донски“ (1866 – 1876) ===
-Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.
+От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на [[корвета]] „Асколд“, с който плава по маршрута [[Нагазаки]] – нос [[Добра надежда]] – [[Кронщад]]. На 14 юли 1867 е произведен в [[гардемарин]] и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876.
+От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа ''„Инструмент Адкинса для определения девиации в море“''. От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].
-По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]].
+По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от [[Снаряд|снаряди]]. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен в чин [[Лейтенант (флот)|лейтенант]] и награден с 200 [[Рубла|рубли]]. През декември 1873 е командирован на [[световното изложение]] във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение.
-От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута [[Нагазаки]] – нос [[Добра надежда]] – [[Кронщад]].
+=== Служба в Черноморския флот (1876 – 1882) ===
-На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г..
+През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване [[параход]]ът „Велик княз Константин“, на който е командир, е приспособен да превозва [[Минен катер|минни катери]] за действия срещу противникови кораби, основоположник на използването в бойни действия на [[Миноносец|миноносните кораби]] и [[Торпеден катер|торпедните катери]]. По време на [[Руско-турската война (1877 – 1878)]], минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].
+На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от [[Руската академия на науките]]. На 1 януари 1881 е произведен в [[капитан]] 1-ри ранг.
-От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа ''„Инструмент Адкинса для определения девиации в море“''.
+=== Служба в Балтийския флот (1882 – 1894) ===
-От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]].
+През февруари 1882 г. е върнат в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския флот]] и назначен за командващ ''Практическата ескадра на флота'', на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в [[Русия]].
+На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета [[Витязь (бронепалубна корвета, 1883)|„Витяз“]], с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични [[Океанография|океанографски]], [[Хидрография|хидрографски]] и [[Метеорология|метеорологични]] работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886 – 1888).
-По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение.
+На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в [[контраадмирал]] и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската [[артилерия]].
-== Кариера ==
-=== Служба в Черноморския флот 1876 – 1882 ===
-През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].
-На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.
-=== Служба в Балтийския флот 1882 – 1894 ===
-През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в [[Русия]].
-На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета [[Витязь (бронепалубна корвета, 1883)|„Витяз“]], с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886 – 1888).
-На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската артилерия.
 През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
-=== Служба в Средиземноморския флот 1894 – 1896 ===
+=== Служба в Средиземноморския флот (1894 – 1896) ===
-На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал.
+На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ [[ескадра]] в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 плаване до Тихия океан. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен в звание [[вицеадмирал]].
-=== Експедиционна дейност ===
-След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].
+=== Полярни експедиции (1899 – 1901) ===
-Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
+След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен [[ледоразбивач]] с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]], е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]]. Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
 От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в [[Баренцово море]] и изследва бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]].
-=== Последни години ===
+== Последни години (1901 – 1904) ==
+На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905). Загива на [[31 март]] [[1904]] година в 9 часа и 39 минути на [[броненосец]]а „Петропавлоск“, който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур (пояснение)|Порт Артур]], [[Китай]].
-Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
+Петдесет и пет години живот отмерва съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
-На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
 == Памет ==
@@ Ред 65: / Ред 68: @@
 ** връх Макаров, на остров [[Сахалин]];
 ** връх Макаров ({{coord|79|03|N|17|34|E|}}) на остров [[Западен Шпицберген]] в архипелага [[Шпицберген]];
-** град Макаров ({{coord|48|37|N|142|47|E|}}) на остров [[Сахалин]];
+** град Макаров ({{coord|48|37|N|142|47|E|}}) на остров Сахалин;
 ** залив Макаров ({{coord|80|12|N|53|45|E|}}) на [[Баренцово море]], на югоизточното крайбрежие на остров [[Хукер]] в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];
 ** залив Макаров ({{coord|71|17|N|52|58|E|}}) на [[Карско море]], на източното крайбрежие на остров [[Междушарски]], покрай западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
 ** залив Макаров, на крайбрежието на остров [[Итуруп]] в [[Курилски острови|Курилските о-ви]];
 ** залив Макаров ({{coord|79|03|N|95|30|E|}}) на [[Карско море]], на югозападното крайбрежие на остров [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]] в архипелага [[Северна земя]];
-** залив Макаров ({{coord|73|44|N|85|15|E|}}) на [[Карско море]], на западното крайбрежие на п-ов [[Таймир]];
+** залив Макаров ({{coord|73|44|N|85|15|E|}}) на Карско море, на западното крайбрежие на п-ов [[Таймир]];
-** ледник Макаров ({{coord|79|48|N|11|43|E|}}) в северната част на остров [[Западен Шпицберген]] в архипелага [[Шпицберген]];
+** ледник Макаров ({{coord|79|48|N|11|43|E|}}) в северната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
-** ледник Макаров-Жерве ({{coord|73|57|N|56|18|E|}}) на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
+** ледник Макаров-Жерве ({{coord|73|57|N|56|18|E|}}) на Северния остров на Нова земя;
-** нос Макаров ({{coord|74|40|N|55|50|E|}}) на западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
+** нос Макаров ({{coord|74|40|N|55|50|E|}}) на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
-** нос Макаров ({{coord|76|15|N|62|24|E|}}) на западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
+** нос Макаров ({{coord|76|15|N|62|24|E|}}) на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
-** остров Макаров ({{coord|76|34|N|94|10|E|}}) на [[Карско море]], в архипелага [[Норденшелд (архипелаг)|Норденшелд]];
+** остров Макаров ({{coord|76|34|N|94|10|E|}}) на Карско море, в архипелага [[Норденшелд (архипелаг)|Норденшелд]];
-** подводен връх Макаров в [[Охотско море]], около остров [[Шиашкотан]] в [[Курилски острови|Курилските о-ви]];
+** подводен връх Макаров в [[Охотско море]], около остров [[Шиашкотан]] в Курилските о-ви;
 ** подводен връх Макаров в [[Тихия океан]];
 ** подводна котловина Макаров ({{coord|87|N|150|W|}}) в [[Северния ледовит океан]];
-** полуостров Макаров ({{coord|71|14|N|53|12|E|}}) на източното крайбрежие на остров [[Междушарски]], покрай западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
+** полуостров Макаров ({{coord|71|14|N|53|12|E|}}) на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
-** провлак Макаров ({{coord|48|47|N|154|05|E|}}), на остров [[Шиашкотан]] в [[Курилски острови|Курилските о-ви]];
+** провлак Макаров ({{coord|48|47|N|154|05|E|}}), на остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
-** река Макаров, на остров [[Сахалин]], вливаща се в залива Търпение.
+** река Макаров, на остров Сахалин, вливаща се в залива [[Търпение (залив)|Търпение]].
 * Други
@@ Ред 92: / Ред 95: @@
 == Съчинения ==
-* ''„Об обмене вод Черного и Средиземного морей“ /1885/'';
+* ''„Об обмене вод Черного и Средиземного морей“'' , 1885;
-* ''„Витяз“ в Тихий океан" /т. 1 – 2, 1894/'';
+* ''„Витяз“ в Тихий океан"'' , т. 1 – 2, 1894;
-* ''„Об исследования Северного Ледови-того океана“, СПБ, 1897'';
+* ''„Об исследования Северного Ледови-того океана“'', СПБ, 1897;
-* ''„Ермак“ во льдах", ч. 1 – 2, СПБ, 1901''.
+* ''„Ермак“ во льдах"'', ч. 1 – 2, СПБ, 1901.
 == Източници ==
-{{Commons|Category:Stepan Osipovich Makarov}}
 * Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
 * ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 273 – 276.