Иван Стефанов Гешов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 69: Ред 69:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив]]
[[Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив]]
[[Категория:Депутати в Областно събрание на Източна Румелия]]

Версия от 01:44, 15 март 2019

Иван Стефанов Гешов
български политик и дипломат

Роден
Починал
24 април 1932 г. (78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националностбългарин
Учил вРобърт колеж
Политика
ПартияНародна партия
Народен представител в:
VIII ОНС   [1]

Иван Стефанов Гешов е български политик от Народната партия.[2]

Биография

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Стефанов Гешов, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Роден е на 15 март 1854 г. в Пловдив. Произхожда от големия възрожденски род Гешови. Завършва Робърт колеж в Цариград и следва в „Оуенс колидж“ в Манчестър.[2]

Наред със своя братовчед Иван Евстратиев Гешов той е сред водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, кмет на Пловдив (1880 – 1883) и председател на Постоянния комитет (1884 – 1885).[2]

След Съединението е дипломатически агент и пълномощен министър в Париж (1897 – 1901), Цариград (1901 – 1903, 1906 – 1909, 1914 – 1919), Виена (1904 – 1906), Берлин (1910 – 1913) и Берн (1919 – 1920). Той е представител в Османската империя в навечерието на кризата, довела до обявяването на независимостта на България през 1908 г.[2]

Умира на 24 април 1932 г. в София.[2]

Личният му архив се съхранява във фонд 1880К в Централен държавен архив. Той се състои от 155 архивни единици от периода 1865 – 1969 г.[2]

Вижте още

Източници

Георги Странски председател на Постоянния комитет на Източна Румелия (1884 – 1885) Георги Странски