Черниговска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Административно-териториално деление == |
== Административно-териториално деление == |
||
В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град [[Чернигов]].<ref name="nas"></ref> |
В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град [[Чернигов]].<ref name="nas"></ref> |
||
[[File: |
[[File:Chernihiv Oblast subdivisions.svg|right|300px|thumb|Административно-териториално деление на Черниговска област]] |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ '''Административно-териториално деление на Черниговска област към 1 януари 2019 г.''' |
|+ '''Административно-териториално деление на Черниговска област към 1 януари 2019 г.''' |
Версия от 07:27, 21 октомври 2019
Черниговска област Чернігівська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Чернигов |
Площ | 31 903 km² |
Население | 989 112 души (2019) 31 души/km² |
Райони | 22 + 4 |
Губернатор | Наталия Андреевна Романова |
Официален сайт | cg.gov.ua |
Черниговска област в Общомедия |
Черниговска област (на украински: Чернігівська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 903 km² (3-то място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 989 112 души[1] (23-то място по население в Украйна, 2,31% от нейното население). Административен център град Чернигов. Разстояние от Киев до Чернигов 209 km.
Историческа справка
Най-старият град в областта е Чернигов, първите исторически сведения за който са от 907 г. Предполага се, че селището е основано през 7-ми век. От 1024 до 1239 г. е бил столица на Черниговското княжество. През 1044 г. е основан град Новгород-Северски (има сведения, че през първата половина на 11-ти век вече е съществувал), от 1098 г. столица на Новгород-Северското княжество. От 1092 г. са първите исторически сведения за град Прилуки, а през 1781 г. за град е утвърдено селището Нежин. Единадест града са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1924 г. (Сновск) до 1966 г. (Борзна и Мена). Най-младият град в областта Батурин е обявен за такъв през 2008 г., след признаването на независимостта на Украйна. Черниговска област е образувана на 15 октомври 1932 г. На 10 януари 1939 г. от източните ѝ райони е образувана Сумска област и от тогава Черниговска област запазва своите граници непроменени.
Географска характеристика
Черниговска област се намира в северната част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Беларус, на север – с Русия, на изток – със Сумска област, на юг – с Полтавска област и на югозапад – с Киевска област. В тези си граници заема площ от 31 903 km² (3-то място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Дължина от север на юг 218 km, ширина от запад на изток 165 km.[2]
Повърхнината на Черниговска област представлява ниска, хълмиста равнина наклонена от североизток (200 – 220 m) на югозапад (120 – 150 m). Максимална височина 221 m, [2]
, на 3 km източно от село Березовая Хат в Новгород-Северски район.Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -6 до -8°С, средна юлска от 18,4 до 19,7°С. Годишна сума на валежите 500 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 190 – 200 денонощия.[2]
Главната река е Десна (ляв приток на Днепър), пресичаща областта от североизток на югозапад и разделяща я на две почти равни части. Нейни основни притоци са Сейм и Остьор (леви); Убед, Снов и Белоус (десни). По западната граница с Беларус протича участък от средното течение на река Днепър и най-долното течение на левият ѝ приток Сож. В крайната западна част на областта попада малък участък от Киевското водохранилище, изградено на река Днепър.[2]
В северната част на областта (Полесието) са характерни ливадно-подзолистите, пясъчните и песъчливите почви, а в южната, лесостепна част преобладават черноземните (оподзолени и ливадни) почви. Около 68% от територията ѝ е заета от смесени гори (бор, дъб, бреза, габър, липа, клен, ясен, бряст). Животинският свят е представен от заек, лисица, видра, енотовидно куче, вълк, горска бялка, язовец, лос, сърна, дива свиня, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Черниговска област област е наброявало 989 112 души, 2,31% от населението на Украйна). Гъстота 31,0 души/km². Градско население 63,89%. Етнически състав: украинци 93,47%, руснаци 5,03%, белоруси 0,458%, евреи 0,12% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град Чернигов.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Чернигов (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1.Нежин | 51 | 68 638 | гр. Нежин | 68 638 | 87 | |
2.Новгород-Северски | 12 | 13 289 | гр. Новгород-Северски | 13 289 | 176 | |
3.Прилуки | 45 | 54 742 | гр. Прилуки | 54 742 | 156 | |
4.Чернигов | 79 | 288 872 | гр. Чернигов | 288 872 | - | |
Административен район | ||||||
1.Бахмачки | 1 488 | 44 215 | гр. Бахмач | 17 914 | 145 | Дмитровка |
2.Бобровицки | 1 458 | 32 592 | гр. Бобровица | 11 156 | 102 | |
3.Борзнянски | 1 608 | 31 092 | гр. Борзна | 10 054 | 104 | |
4.Варвински | 590 | 15 908 | сгт Варва | 7 944 | 189 | |
5.Городнянски | 1 566 | 28 072 | гр. Городня | 12 227 | 54 | |
6.Ичнянски | 1 576 | 30 925 | гр. Ичня | 11 042 | 135 | Дружба, Парафиевка |
7.Козелецки | 2 660 | 43 316 | сгт Козелец | 7 968 | 65 | гр. Остьор, Десна |
8.Коропски | 1 312 | 22 788 | сгт Короп | 5 305 | 128 | Понорница |
9.Корюковски | 1 424 | 26 627 | гр. Корюковка | 12 812 | 99 | Холми |
10.Куликовски | 944 | 16 602 | сгт Куликовка | 5 298 | 39 | |
11.Менски | 1 376 | 34 522 | гр. Мена | 11 670 | 68 | Березна, Макошино |
12.Нежински | 1 514 | 27 046 | гр. Нежин | 87 | Лосиновка | |
13.Новгород-Северски | 1 804 | 13 063 | гр. Новгород-Северски | 176 | ||
14.Носовски | 1 152 | 28 814 | гр. Носовка | 13 614 | 116 | |
15.Прилукски | 1 796 | 35 362 | гр. Прилуки | 156 | Ладан, Линовица, Малая Девица | |
16.Репкински | 2 085 | 26 945 | сгт Репки | 7 174 | 39 | Добрянка, Замглай, Любеч, Радул |
17.Семьоновски | 1 470 | 17 654 | гр. Семьоновка | 8 397 | 139 | |
18.Сновски | 1 283 | 22 850 | гр. Сновск | 11 123 | 69 | |
19.Сосницки | 916 | 18 321 | сгт Сосница | 6 983 | 88 | |
20.Сребнянски | 579 | 11 216 | сгт Сребное | 3 198 | 201 | Дегтяри |
21.Талалаевски | 633 | 12 768 | сгт Талалаевка | 4 842 | 233 | |
22.Черниговски | 2 547 | 52 653 | гр. Чернигов | - | Гончаровское, Михайло-Коцюбинское, Олишевка, Седнев |
Източници
|