Черниговска област: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 36: Ред 36:
== Административно-териториално деление ==
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град [[Чернигов]].<ref name="nas"></ref>
В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град [[Чернигов]].<ref name="nas"></ref>
[[File:Cherkasy_regions.svg|right|300px|thumb|Административно-териториално деление на Черниговска област]]
[[File:Chernihiv Oblast subdivisions.svg|right|300px|thumb|Административно-териториално деление на Черниговска област]]
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Черниговска област към 1 януари 2019 г.'''
|+ '''Административно-териториално деление на Черниговска област към 1 януари 2019 г.'''

Версия от 07:27, 21 октомври 2019

Черниговска област
Чернігівська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърЧернигов
Площ31 903 km²
Население989 112 души (2019)
31 души/km²
Райони22 + 4
ГубернаторНаталия Андреевна Романова
Официален сайтcg.gov.ua
Черниговска област в Общомедия

Черниговска област (на украински: Чернігівська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 903 km² (3-то място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 989 112 души[1] (23-то място по население в Украйна, 2,31% от нейното население). Административен център град Чернигов. Разстояние от Киев до Чернигов 209 km.

Историческа справка

Най-старият град в областта е Чернигов, първите исторически сведения за който са от 907 г. Предполага се, че селището е основано през 7-ми век. От 1024 до 1239 г. е бил столица на Черниговското княжество. През 1044 г. е основан град Новгород-Северски (има сведения, че през първата половина на 11-ти век вече е съществувал), от 1098 г. столица на Новгород-Северското княжество. От 1092 г. са първите исторически сведения за град Прилуки, а през 1781 г. за град е утвърдено селището Нежин. Единадест града са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1924 г. (Сновск) до 1966 г. (Борзна и Мена). Най-младият град в областта Батурин е обявен за такъв през 2008 г., след признаването на независимостта на Украйна. Черниговска област е образувана на 15 октомври 1932 г. На 10 януари 1939 г. от източните ѝ райони е образувана Сумска област и от тогава Черниговска област запазва своите граници непроменени.

Географска характеристика

Черниговска област се намира в северната част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Беларус, на север – с Русия, на изток – със Сумска област, на юг – с Полтавска област и на югозапад – с Киевска област. В тези си граници заема площ от 31 903 km² (3-то място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Дължина от север на юг 218 km, ширина от запад на изток 165 km.[2]

Повърхнината на Черниговска област представлява ниска, хълмиста равнина наклонена от североизток (200 – 220 m) на югозапад (120 – 150 m). Максимална височина 221 m, 51°57′03″ с. ш. 32°57′42″ и. д. / 51.950833° с. ш. 32.961667° и. д., на 3 km източно от село Березовая Хат в Новгород-Северски район.[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -6 до -8°С, средна юлска от 18,4 до 19,7°С. Годишна сума на валежите 500 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 190 – 200 денонощия.[2]

Главната река е Десна (ляв приток на Днепър), пресичаща областта от североизток на югозапад и разделяща я на две почти равни части. Нейни основни притоци са Сейм и Остьор (леви); Убед, Снов и Белоус (десни). По западната граница с Беларус протича участък от средното течение на река Днепър и най-долното течение на левият ѝ приток Сож. В крайната западна част на областта попада малък участък от Киевското водохранилище, изградено на река Днепър.[2]

В северната част на областта (Полесието) са характерни ливадно-подзолистите, пясъчните и песъчливите почви, а в южната, лесостепна част преобладават черноземните (оподзолени и ливадни) почви. Около 68% от територията ѝ е заета от смесени гори (бор, дъб, бреза, габър, липа, клен, ясен, бряст). Животинският свят е представен от заек, лисица, видра, енотовидно куче, вълк, горска бялка, язовец, лос, сърна, дива свиня, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Черниговска област област е наброявало 989 112 души, 2,31% от населението на Украйна). Гъстота 31,0 души/km². Градско население 63,89%. Етнически състав: украинци 93,47%, руснаци 5,03%, белоруси 0,458%, евреи 0,12% и др.[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град Чернигов.[1]

Административно-териториално деление на Черниговска област
Административно-териториално деление на Черниговска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Чернигов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Нежин 51 68 638 гр. Нежин 68 638 87
2.Новгород-Северски 12 13 289 гр. Новгород-Северски 13 289 176
3.Прилуки 45 54 742 гр. Прилуки 54 742 156
4.Чернигов 79 288 872 гр. Чернигов 288 872 -
Административен район
1.Бахмачки 1 488 44 215 гр. Бахмач 17 914 145 Дмитровка
2.Бобровицки 1 458 32 592 гр. Бобровица 11 156 102
3.Борзнянски 1 608 31 092 гр. Борзна 10 054 104
4.Варвински 590 15 908 сгт Варва 7 944 189
5.Городнянски 1 566 28 072 гр. Городня 12 227 54
6.Ичнянски 1 576 30 925 гр. Ичня 11 042 135 Дружба, Парафиевка
7.Козелецки 2 660 43 316 сгт Козелец 7 968 65 гр. Остьор, Десна
8.Коропски 1 312 22 788 сгт Короп 5 305 128 Понорница
9.Корюковски 1 424 26 627 гр. Корюковка 12 812 99 Холми
10.Куликовски 944 16 602 сгт Куликовка 5 298 39
11.Менски 1 376 34 522 гр. Мена 11 670 68 Березна, Макошино
12.Нежински 1 514 27 046 гр. Нежин 87 Лосиновка
13.Новгород-Северски 1 804 13 063 гр. Новгород-Северски 176
14.Носовски 1 152 28 814 гр. Носовка 13 614 116
15.Прилукски 1 796 35 362 гр. Прилуки 156 Ладан, Линовица, Малая Девица
16.Репкински 2 085 26 945 сгт Репки 7 174 39 Добрянка, Замглай, Любеч, Радул
17.Семьоновски 1 470 17 654 гр. Семьоновка 8 397 139
18.Сновски 1 283 22 850 гр. Сновск 11 123 69
19.Сосницки 916 18 321 сгт Сосница 6 983 88
20.Сребнянски 579 11 216 сгт Сребное 3 198 201 Дегтяри
21.Талалаевски 633 12 768 сгт Талалаевка 4 842 233
22.Черниговски 2 547 52 653 гр. Чернигов - Гончаровское, Михайло-Коцюбинское, Олишевка, Седнев

Източници