Татарски език: Разлика между версии
м без интервал; козметични промени |
м излишен празен ред |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
== Татарска азбука (Tatar əlifbası) == |
== Татарска азбука (Tatar əlifbası) == |
||
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. |
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. |
||
Версия от 17:42, 15 януари 2020
Татарски език татар теле | |
Страна | Русия, Украйна и др. |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 8 000 000[1] |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Западнотюркски Уралски тюркски Татарски | |
Официално положение | |
Официален в | Татарстан |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | tt |
ISO 639-2 | tat |
ISO 639-3 | tat |
Татарски език в Общомедия |
Татарският език (самоназвание: татар теле) е тюркски език говорен от около 8 000 000 души в Русия, Сибир, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Централна Азия. Това е официалният език на Татарстан и е вторият най-разпространен език в Руската федерация след руския.
История
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.
Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското и Астраханското ханства се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
Граматика
Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици. Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.
Татарска азбука (Tatar əlifbası)
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.
A a | Ə ə | B b | C c | Ç ç | D d | E e | F f |
G g | Ğ ğ | H h | I ı | İ i | J j | K k | Q q |
L l | M m | N n | Ñ ñ | O o | Ö ö | P p | R r |
S s | Ş ş | T t | U u | Ü ü | V v | W w | X x |
Y y | Z z | ’ |
|
|
|
|
Източници
|