Българско национално радио: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Управление: нов временно изп.дл. д-р на Хоризонт и създаване на БНР Север
Редакция без резюме
Ред 66: Ред 66:
* Икономически директор – Анатоли Великов
* Икономически директор – Анатоли Великов
* директор на Дирекция „Дигитални проекти“ – Ваня Вълкова
* директор на Дирекция „Дигитални проекти“ – Ваня Вълкова
* директор на Дирекция „Финанси“Ирена Мачева
* директор на Икономическа дирекцияАнатоли Великов
* и.д. директор на Дирекция „Техника“ – Илиян Цветков
* и.д. директор на Дирекция „Техника“ – Илиян Цветков
* директор на Дирекция „Музикална къща БНР“ – Явор Димитров
* директор на Дирекция „Музикална къща БНР“ – Явор Димитров
* директор на Дирекция „Правна и човешки ресурси“ – Мария Стоева
* директор на Дирекция „Правна“ – Мария Стоева
*директор на Дирекция "Човешки ресурси" - Анна Георгиева
* директор на дирекция „Международно сътрудничество“ – Албена Миланова
* директор на дирекция „Международно сътрудничество“ – Албена Миланова
* Главен редактор „Мултимедийни програми“ – програма „Радио България“ – Красимир Мартинов
* Главен редактор „Мултимедийни програми“ – програма „Радио България“ – Красимир Мартинов

Версия от 09:42, 14 февруари 2020

Радио София пренасочва насам. За регионалната станция вижте Радио София (регионално радио).
Сградата на БНР в София
Симфоничният оркестър на БНР с диригент Емил Табаков
Студио 1 на Българското национално радио

Българското национално радио (БНР) е национален автономен информационен и културен институт според Закона за радиото и телевизията, обнародван на 10 септември 1996 г. БНР е една от двете държавни обществени медии в България, заедно с Българската национална телевизия. За основополагаща дата на държавното радио в България се счита 25 януари 1935 г., когато Цар Борис III издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.[1]

История

Създаване и развитие до Втората световна война

Първият главен ръководител на Радио „София“ Сирак Скитник
Разрешително за радиоапарат от времето на Втората световна война, Битоля, 1942 година

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София.

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София", край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна. На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.

През 1938 г. започва строежът на нова страда на Радио „София“ на булевард „Драган Цанков" 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken" оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София“. През зимата на 1943 – 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио „Варна" също е евакуиран – в близкото село Игнатиево.

За няколко години по време на Втората световна война (от 1941 до 1944 г.) в българската национална радиосистема е включена и нова радиостанция в град Скопие като трета българска районна радиостанция.

Развитие по време на социализма

Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по Радио „София“ прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото до 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На 2 август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо-указание до Карло Луканов. В него четем: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …“ Директорът на Радио „София" до 1944 г. Йордан Стубел, директорът на Радио „Скопие" Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като „врагове на народа“ и изпратени в трудов лагер.

С помощта на съветски резервни части през 1946/1947 г. започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II“. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 m / 760 kHz с мощност 15 kW. Така е поставено началото на Втора програма на Радио „София".

На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио „София", за първи път прозвучава сигналът на Съветското радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна република България …“ Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио „Москва". На 2 юли 1955 г. край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков“ и това дава началото на Радио Пловдив.

На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.

През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо, е музикално-информационният „От 6 до 8“. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт – радиостанция на младежта“, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта“ и „Супер събота“. През 1969 г. на УКВ 71,45 MHz за района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио.

От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското радио носи името „Хоризонт“. Новата програма е информационно-музикална и заимствана от формата на Радио „Франс Интер". Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи.

II-ра програма е наречена „Христо Ботев“, а III-та програма – „Орфей“. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей“ за първи път в България се излъчва стереофонично. През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков“ 4. През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското радио – „Знание“.

През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички“, „Добър ден“, „Неделя 150“, „Хора, пътища, автомобили“, „Спорт и музика“, станали емблематични за Българското национално радио.

На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първия нощен блок в ефира на България – „Нощен Хоризонт“ с водещи тогава Петър Пунчев и Константин Тилев – днес управители на Радио „FM+". Водещи на „Нощен Хоризонт“ през 80-те още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, Валентин Михайлов-шеф на екипа, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов. В някои от предаванията се включват отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни, което често поставя водещите в трудни ситуации и води до административни наказания и разследване от ДС. Първото излъчване на обедния информационен блок „12 плюс три“ е на 4 януари 1989 година. Водещи на предаването са Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев, Йордан Лозанов, Ивайло Малинов.

Развитие след 1989 година

За първи път на 11 ноември 1989 година Петко Георгиев произнася по националния ефир обръщението: „Дами и господа, добър ден“. Фраза, която взривява телефонните линии.

През декември 1992 г., заради бюджетни съкращения, са закрити програмите „Орфей“ и „Знание“, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев“. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „Ефир София“, излъчваща от 13:05 до 14:00 ч. на 68,05 MHz и 774 kHz в София.

На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор, поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на работното си място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 година и. д. директорът на програма „Христо Ботев“ Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов“. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композиторът Александър Бръзицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховният административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.

На 11 май 2007 г. СЕМ избира за генерален директор Валерий Тодоров. Той встъпва в длъжност на 29 май.

Шестата регионална програма на Българското национално радио – Радио „София“, започва излъчването си на 7 юли 2007 г. От началото на август започват първите новинарски емисии, а на 17 септември 2007 г. тръгват и първите предавания. Радиото излъчва на 94,5 MHz. Наследник е на регионалната програма „Ефир София“, която стартира в края на 60-те години на XX век. Излъчвала се на 68,05 MHz от 13:05 до 14:00 часа за района на София. Закрита е през 1998 година. От 7 юли 2007 г. до 20 декември 2013 г. програмата на Радио „София“ се излъчва на една честота съвместно с Парламентарния канал на БНР (излъчван от 1992 до 2004 г. на 69.26 MHz). Постепенно – до 2012 г., Радио „София“ започва излъчване в Ихтиман, Боровец и Своге.

От 1 март 2009 г., след дълго подготвян старт, започва излъчване на поредната регионална програма на БНРРадио Видин. Лицензията на радиото, издадена от СЕМ, е за програма, обслужваща населението на областите Видин, Враца и Монтана.

На 31 май 2012 г. официално е открита осмата регионална радиостанция – Радио Бургас.

Парламентарният канал на БНР излъчва от 1992 г. на живо заседанията на Народното събрание на ултракъси вълни 69,26 MHz за района на София и на дълги вълни 261 КHz за Западна България. Те се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани или скъсявани. През останалото време се ретранслират програми на Българското национално радио, като до 2004 г. те са комбинирани с програма „Хоризонт“, след което парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни за София – 94,5 MHz, допълван от програма „Христо Ботев“. От септември 2007 г. до декември 2013 г. програмата е комбинирана с Радио „София“, като през периода 2011– 2013 г. заседанията на Народното събрание се излъчват на ултракъси вълни и в Ихтиман, Боровец и Своге. На 20 декември 2013 г. е прекратено УКВ излъчването на парламентарния канал, като през 2014 г. той се излъчва единствено на дълги вълни 261 КHz. На 1 януари 2015 г. официално е закрит единственият предавател на дълги вълни на Балканския полуостров. На 20 януари 2015 г. парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни 90 MHz за района на Кърджали и на средни вълни 576 kHz за Видинска област. От 1 септември 2015 г. парламентарният канал се излъчва и в Шумен на ултракъси вълни 90,1 MHz.

На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР – Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“, излъчваща в град Кърджали на 90 MHz., като на тази честота спира излъчването на Парламентарния канал.

През 28 януари 2020 г. новоизбраният генерален директор Андон Балтаков анонсира създаването на десета регионална радиостанция БНР Север с предаватели в Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово.

Управление

  • генерален директор – Андон Балтаков
  • управителен съвет – Галя Тренчева, Димитър Димитров, Мария Маркова, Стефан Ташев
  • програмен директор на БНР – Мартин Минков
  • в.и.д. директор програма „Хоризонт“ – Даниела Късовска
  • директор програма „Христо Ботев“ – Кирил Калев
  • Икономически директор – Анатоли Великов
  • директор на Дирекция „Дигитални проекти“ – Ваня Вълкова
  • директор на Икономическа дирекция – Анатоли Великов
  • и.д. директор на Дирекция „Техника“ – Илиян Цветков
  • директор на Дирекция „Музикална къща БНР“ – Явор Димитров
  • директор на Дирекция „Правна“ – Мария Стоева
  • директор на Дирекция "Човешки ресурси" - Анна Георгиева
  • директор на дирекция „Международно сътрудничество“ – Албена Миланова
  • Главен редактор „Мултимедийни програми“ – програма „Радио България“ – Красимир Мартинов
  • Главен редактор програма „Радио София“ – Добринка Добрева

Програми и радиостанции

Национални програми

Регионални радиостанции

Интернет радио „Бинар“

Радио „Бинар“ е радио, предаващо само по интернет от 2012 г., и е уникална по рода си платформа на БНР, работеща по най-нови технологии. Радиото пренася съдържание върху нови платформи и стига до съвременното поколение. Интернет дава нови предимства на радиото – постоянно слушане в реално време и подкаст във всяка точка от времето. „Бинар“ предлага политематична аудио-визуална продукция, възможност на потребителите да слушат (и гледат), когато и където пожелаят, радио и различни форми на съучастие в динамично обновяваното съдържание. От 1.06.2018 г. интернет платформата „Бинар“ вече е редакция „Бинар“ на програма „Радио София“. От есента на 2018 г. е закрит музикалният канал „Инди“, а канал „Детското.БНР“ е вече част единствено от BNR Player. От началото на 2019 г. стартира излъчването на 24-часовия канал „Фънк & соул“.

Предавания

Първоначално предаванията на интернет радиото могат да бъдат слушани и гледани в реално време – от 16:00 до 22:00 часа, 7 дни в седмицата, като е предвидена възможност за общуване в чата или социалните мрежи с водещите. Също така могат да бъдат гледани пропуснати издания на предавания, предоставени като подкаст във вътрешните уебстраници на предаванията на Радио „Бинар“. След 2013 г. излъчването на тези предавания е преустановено, като остава единствено излъчването на 24-часовите музикални канали.

Музикални канали

Интернет платформата „Бинар“ предлага 6 непрекъснати 24-часови музикални канала: Фънк & Соул, Дуенде, БГ Поп, Класика, Пънк-Джаз, Фолклор.

Програми за чужбина

Радио „София“ започва излъчване на предавания за чужбина през 1936 г. чрез радиопредавател на къси вълни, добил популярност като Радостанция „Елза“. Първоначално са излъчвани само кратки новини на есперанто, а след 1 май 1937 г. програмите са станали редовни, пет пъти седмично – на френски, немски, английски и италиански език.

На 16 февруари 1936 г. (неделя) цялата национална утринна програма на Радио „София“, която се излъчва за страната, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, Северна Африка, Северна Америка и Канада.

Програмите на турски език на Радио „България“ се предават в районите с компактно местоживеене в България от населението с турски етнически произход, както и за слушателите от съседна Турция и чужбина. Тези програми се излъчват от 1945 г. През декември 1984 г. предаванията на турски език за страната са спрени в хода на т. нар. ”възродителен процес”. През 1994 г. те са възстановени.

До края на 2012 Радио „България“ излъчва в обхвата на късите вълни, а емисиите на турски език и на средни вълни до края на 2016 г.

На 1 юни 2016 г. е спряно излъчването в Интернет на емисиите на 10 от 11-те езика. Сред причините са малък интерес, въпреки че предавателите на къси вълни са спрени на 31 януари 2012 г..

От лятото на 2016 г. програмата Радио „България“ се излъчва само на турски език, на ултракъси вълни 90,1 MHz в района на Шумен и на 90 MHz в района на Кърджали, както и чрез BNR Player-Радио Кърджали и с подкаст в уебсайта www.bnr.bg/tr

Скандал с Музикаутор

От 1 януари 2017 г. БНР спира да излъчва музика от репертоара, представляван от дружеството за колективна защита на авторски права Музикаутор, което едностранно прекратява договора помежду им. По тази причина Националното радио почти два месеца излъчва само музика с погасени права: джаз, класическа музика и автентичен фолклор, или такава, чиито автори не се представляват от сдружението. Спорът получава широко обществено отражение, сезирани са Комисията за защита на конкуренцията и Съветът за електронни медии.

Исканията на Музикаутор са за трикратно увеличение на годишното възнаграждение – от 500 000 на 1 800 000 лева, а предложението на БНР е увеличение от 20%. [2] Редколегиите на програмите „Хоризонт“, „Христо Ботев“, Радио „София“ и всички регионални радиостанции на БНР заявяват в обща позиция, че възникналата ситуация ги поставя в невъзможност да създават качествен продукт и да изпълняват обществената си мисия.[3] Министерството на културата отказва да утвърди предложената от „Музикаутор“ тарифа и призова двете страни към уреждане на спора без достигане до крайности.[4]

На 24 февруари 2017 г. след взаимни отстъпки е постигнато споразумение за подписване на договор за тригодишен период.[5]. Договорът е подписан през юни 2017[6]

Прецедент от 13 септември 2019 г.

В 6 часа сутринта на 13 септември излъчването на програма „Хоризонт“ на БНР се прекратява в продължение на 4 часа и половина, поради обявена от предната вечер техническа профилактика. В 85 годишната история на радиото няма друг такъв прецедент.[7] Програма „Хоризонт“ се излъчва през Интернет сайта на БНР през това време, но случаят става предмет на обсъждания и е насрочено разследване[8].

Вижте също

Източници

Външни препратки