Степан Макаров
| Степан Макаров Степа́н Мака́ров | |
| руски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
до Порт Артур, Китай |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Морски кадетски корпус |
| Научна дейност | |
| Област | Океанография |
| Семейство | |
| Баща | Осип Макаров |
| Майка | Елизабет Кирилова |
| Степан Макаров в Общомедия | |
Степан Осипович Макаров (на руски: Степан Осипович Макаров) е руски флотоводец, офицер, вицеадмирал. Изследовател, океанограф, учен-теоретик на военноморското дело. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905).
Произход и младежки години (1848 – 1865)
[редактиране | редактиране на кода]Степан Макаров е роден на 27 декември 1848 година в град Николаев, Руска империя в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си, се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.
Военноморска кариера и изследователска дейност (1866 – 1901)
[редактиране | редактиране на кода]Служба на корвета „Асколд“ и „Дмитрий Донски“ (1866 – 1876)
[редактиране | редактиране на кода]От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута Нагазаки – нос Добра надежда – Кронщад. На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876.
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа „Инструмент Адкинса для определения девиации в море“. От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в мичман.
По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.нар. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен в чин лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
Служба в Черноморския флот (1876 – 1882)
[редактиране | редактиране на кода]През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир, е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби, основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 извършва хидрографски изследвания в протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ви ранг.
Служба в Балтийския флот (1882 – 1894)
[редактиране | редактиране на кода]През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.
На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета „Витяз“, с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886 – 1888).
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската артилерия.
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
Служба в Средиземноморския флот (1894 – 1896)
[редактиране | редактиране на кода]На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен в звание вицеадмирал.
Полярни експедиции (1899 – 1901)
[редактиране | редактиране на кода]След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия, е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във Финския залив. Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцово море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.
Последни години (1901 – 1904)
[редактиране | редактиране на кода]На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904 – 1905). Загива на 31 март 1904 г. в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“, който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.
Петдесет и пет години живот отмерва съдбата на Степан Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят
- Географски обекти:
- връх Макаров, на остров Сахалин;
- връх Макаров () на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- град Макаров () на остров Сахалин;
- залив Макаров () на Баренцово море, на югоизточното крайбрежие на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- залив Макаров () на Карско море, на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- залив Макаров, на крайбрежието на остров Итуруп в Курилските о-ви;
- залив Макаров () на Карско море, на югозападното крайбрежие на остров Октомврийска революция в архипелага Северна земя;
- залив Макаров () на Карско море, на западното крайбрежие на п-ов Таймир;
- ледник Макаров () в северната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- ледник Макаров-Жерве () на Северния остров на Нова земя;
- нос Макаров () на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- нос Макаров () на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- остров Макаров () на Карско море, в архипелага Норденшелд;
- подводен връх Макаров в Охотско море, около остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
- подводен връх Макаров в Тихия океан;
- подводна котловина Макаров () в Северния ледовит океан;
- полуостров Макаров () на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- провлак Макаров (), на остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
- река Макаров, на остров Сахалин, вливаща се в залива Търпение.
- Други
- Националния университет по корабостроене „Адмирал Макаров“ в град Николаев, Украйна;
- Руска Държавна Морска Академия „Адмирал Макаров“ в Санкт Петербург;
- Руски Тихоокеанския военноморски институт „Адмирал Макаров“ във Владивосток;
- улици „Адмирал Макаров“ в градовете Архангелск, Калининград, Кулебаки, Липецк, Москва, Нижни Новгород, Перм и Уфа в Русия;
- улици „Адмирал Макаров“ в градовете Днепропетровск, Николаев, Севастопол и Херсон в Украйна;
- няколко кораба през различни години в Русия и СССР.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- „Об обмене вод Черного и Средиземного морей“, 1885;
- „Витяз“ в Тихий океан", т. 1 – 2, 1894;
- „Об исследования Северного Ледови-того океана“, СПБ, 1897;
- „Ермак“ во льдах", ч. 1 – 2, СПБ, 1901.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Аветисов, Г. Макаров, Степан Осипович, Имена на карте Арктики.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, с. 273 – 276.
- Каневский, З. Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики. М., 1973.
- Лебедев Д., Есаков В. Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 18781, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 104 – 106.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
