Татяна Лолова
Татяна Лолова | |
българска актриса | |
Лолова през 2010 г. | |
Родена | Татяна Желязкова Лолова
10 февруари 1934 г.
|
---|---|
Починала | |
Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1955 – 2021 |
Семейство | |
Съпруг | Евелин Симеонов Монев (1957 – 1961; разведени) Светослав Светославов (1963 – 2018; до смъртта му) |
Деца | Сава Светославов |
Уебсайт | |
Татяна Лолова в Общомедия |
Татяна Желязкова Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Известна е главно с комедийните си роли в киното, театъра, телевизията и радиото.[1]
Детство
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 10 февруари 1934 г. в град София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, а неговият братовчед и съименник е известен театрален актьор в Пловдив.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.
През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в Театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.
Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Омъжена е 4 години за хидроинженера Евелин Монев преди техния развод.[2]
Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.[3] Двамата са родители на Сава Светославов.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]На 22 март 2021 г. малко след 21 ч., Татяна Лолова почива на 87-годишна възраст от мозъчносъдово заболяване след излекуване от инфекция с Ковид-19 в софийска болница Пирогов.[4]
Погребана е в алеята на творците на Централни софийски гробища.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1972).
- Народен артист (1986).
- Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963).
- „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лидия Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977).
- „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
- „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
- „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977).
- Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма „Авантюра“ на фестивала Златната ракла (1992).
- Орден „Стара планина“.
- Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2017)[5]
Озвучаване
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми | Роля |
---|---|---|
2003 | Реката | реката (анимация) |
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2021 | Порталът | 6 | леля Зори, буржоазна дама дисидент | |
2017 | Лили Рибката | циганката Хараме, старата магьосница | ||
2015 | Бартер | сляпата Флора | ||
2014 | Пътят към Коста дел Маресме Българска рапсодия – алтернативно заглавие |
България / Израел | Фортуне | |
2013 | Жените в играта (Donne in gioco) | 2 | Италия | бабата на Сандра |
2011 – 2013 | Домашен арест | 86 | мама Еми; майка на Анастасия и Емк | |
2011 | Английският съсед | 4 | кака Мара Николова – съседка на Джон и Патриша, майка на Николай (Нотингам Форест) | |
2010 | Сбогом, мамо | България / Италия | баба Мария | |
2007 | Приключенията на един Арлекин | 4 | Мурджова (в 2 серии: II, IV) | |
2007 | Летете с Росинант | България / Сърбия / Австрия | Роза, майката на Теди | |
2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | госпожа Гребенарова (в 1 серия: IV) | |
2003 | Пътуване към Йерусалим | България / Германия / Франция | Тереза | |
2001 | Търси се екстрасенс (тв) | тъщата-екстрасенс на Благовест | ||
1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | баба Мазал, г-жа Авраам Коен | |
1997 | Бюро за убийства (Mordbüro) | Франция / Белгия / Канада | мадам Спанки | |
1997 | Разговор с птици | България / Русия | баба Керанка | |
1996 | Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается) | 2 ч. | Русия / България | придружителка на херцогинята, придворна дама |
1996 – 1997 | Извън граници (Hors limites) | 2 | Франция / България | бабата |
1994 | Любовни сънища | Италия / България | ||
1993 | Макаров (Макаров) | Русия | ||
1993 | Бандитска приказка | учителка по музика | ||
1992 | Авантюра (тв) | Ангелина (Лина) Карасимеонова | ||
1991 | Брътвежите на родилката (Les caquets de l'accouchée) | Франция | Беатрис | |
1987 | 13-та годеница на принца | магьосницата Ледилей | ||
1986 | Земляци-веселяци | |||
1985 | Нощем с белите коне | 6 | (в 1 серия: VI) | |
1985 | Скакалци | тъщата баба Йовка | ||
1985 | Константин Философ | 2 | вдовицата дойка | |
1984 | Опасен чар | Леда | ||
1983 | Константин Философ | 6 | вдовицата дойка (в 2 серии: I, V) | |
1983 | Бон шанс, инспекторе! | любовницата Елза Карадушиева, майката на Велизар | ||
1978 – 1979 | Нови приказки за бате Дечко и Марийчето | 6 | феята | |
1979 | Фильо и Макензен | 7 | майката на Еми, полковницата | |
1978 | Топло | управителката на магазин за хранителни стоки | ||
1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Султана Сярова | ||
1977 | Два пъти ура за ваканцията | 3 нов. | учителка по български език (в 1-та: „Два пъти ура за ваканцията“) и (във 2-та: „Момче за всичко“) и майката на Дафинка (в 3-та: „Щастието ми е в опасност“) | |
1976 | Кокичето | учителката | ||
1976 | Щурец в ухото | властната акушерка Бела | ||
1974 | Откъде се знаем? | дамата с кученцето | ||
1974 | Вечни времена | Дачовица | ||
1974 | Последният ерген | Зара Шишкова | ||
1974 | Къщи без огради | приятелката | ||
1973 | Сиромашко лято | другарката Лиляна Тотева | ||
1972 – 1980 | Лека нощ, възрастни!.. | 27 | Ана, съученичка на Спас „Шарана“ | |
1971 | Гоя или Тежкият път на познанието (Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis) | ГДР / СССР / България / Югославия | кралица Мария Луиза Бурбонска | |
1970 | Петимата от „Моби Дик“ | |||
1969 | Птици и хрътки | госпожа Кавръдкова, член на благотворителното общество за защита на животните | ||
1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | братовчедката Минка (в 3-та новела: „Гости“) | |
1966 | Семейство Калинкови | 12 | фризьорката Олга, дъщеря на Мирко и Анна | |
1964 | Невероятна история | съпругата | ||
1961 | Последният рунд | съпругата, приятелката на Вълчан | ||
1961 | А бяхме млади | момичето с джувката |
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Франи Х“ (Фридрих Дюренмат) – Фрида Фюрст
- „Бидерман и подпалвачите“ (Макс Фриш) – Бабет
- „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – Елисавета
- „Женитба“ (Николай Гогол) – Агафия Тихоновна
- „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Беатриче
- „Дванадесетте стола“ (Илф и Петров) – Грацицуева
- „Човекоядката“ (Иван Радоев) – баба Гена
- „1/2 живот“ (автобиографичен разказ в един разговор с Георги Каприев) (1996).
- „DUENDE“
- „Старомодна комедия“ (Алексей Арбузов)
- „Нищо не помня“ (Артър Милър)
- „Юбилей“ (А. П. Чехов) – Татяна Алексеевна
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – Мусаллакова
- „Гнездото“ (1997) (Йордан Радичков) – мюзикъл
- „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
- „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995) – министершата Илиева
- „Милионерът“ (1988)
- „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
- „Малка дневна музика“ (1988) (мюзикъл)
- „Пази се от ягуар“ (1988) (мюзикъл)
- „Морската болест“ (1987) (Ст. Л. Костов) - Нона
- „Пресечката“ (1987) (Кольо Георгиев)
- „Приказка за еди кой си“ (1987) (Карел Чапек)
- „Свекърва“ (1986) (от Антон Страшимиров, тв адаптация и режисура Павел Павлов) – Костанда
- „Среднощна история“ (1985) – (Шон О'Кейси)
- „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. Асен Траянов) – Бланш
- „Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
- „Врабецът“ (1980) (Никола Русев)
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
- „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
- „Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
- „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
- „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
- „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (Добри Войников) – мюзикъл – Мария – Събюва жена и мащеха на Радка
- „Вражалец“ (1976) (Ст. Л. Костов), 2 части, мюзикъл (Втора реализация) – кметицата
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Александра Подточина
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
- „Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
- „Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов)
- „Опечалена фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич)
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – кръчмарката Елен, жената на Еди
- „Кучешка огърлица“ (1968)
- „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
- Големанов
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]- „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Татяна Лолова. 1/2 живот. 6 доп. изд. С., Изток-Запад, 2012.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Всяка година“, радиошоу с участието на Татяна Лолова от октомври 1990 г., излъчено по програма „Христо Ботев“ на БНР, Mixcloud.com.
- ↑ Татяна Лолова с таен брак! 50 години след развода им бившият ѝ пише писмо, Narod.bg, 13 октомври 2019.
- ↑ Георги Тошев, Мила Вачева, „Почина Светослав Светославов – Славето – мъжът, когото Татяна Лолова обича 55 г.“, в-к „24 часа“, 26 декември 2018 г.
- ↑ „Почина голямата българска актриса Татяна Лолова“, bTV, 23 март 2021 г.
- ↑ Награди от 2017 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Татяна Лолова в Internet Movie Database
- ((ru)) Татяна Лолова в КиноПоиск
- ((ru)) Татяна Лолова в Кино-Театр
|
- Български актьори и актриси
- Български театрални актьори и актриси
- Български комици
- Български радиоактриси
- Български озвучаващи актриси
- Заслужили артисти (България)
- Народни артисти (България)
- Български автобиографи
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Носители на орден „Стара планина“
- Носители на Икар
- Носители на Аскеер
- Родени в София
- Починали в София
- Починали от COVID-19 в България
- Носители на „Златна роза“
- Българи от украински произход