УК Сампдория
УК „Сампдория“ | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | „Самп“ „Дория“ | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 12 август 1946 г. (на 78 г.) | |||
Държава | Италия | |||
Стадион | „Стадион Луиджи Ферарис“ | |||
Капацитет | 36 536 | |||
Президент | Масимо Фереро | |||
Старши треньор | Андреа Пирло | |||
Първенство | Серия Б | |||
2022/23 | 20-то (изпада) в Серия Б | |||
Спонсор | Санг Йонг | |||
Уебсайт | www.sampdoria.it | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
УК Сампдория в Общомедия |
УК „Сампдория“ (на италиански: Unione Calcio Sampdoria – „Унионе Калчо Сампдория“) или Футболен съюз „Сампдория“ е футболен отбор от Генуа.
Основан на 12 август 1946 година след сливането на „Андреа Дория“ (създаден през 1895 г.) и „Сампиердаренезе“ (създаден през 1891 г.). Играе на стадион „Луиджи Ферарис“ (40 117 места). Екипът на отбора е синьо-бели фланелки с червено-черна ивица. Прякорите на отбора са „Самп“ и „Дория“.
„Сампдория“ е шампион на Италия през 1991 г., четири пъти носител на Копа Италия и един път носител на Купата на носителите на купи.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 12 август 1946 година генуезките „Андреа Дория“ (основан през 1895 година) и „Сампиердаренезе“ (1891) се обединяват и поставят началото на един от най-успешните клубове в Италия в края на 20 век. От цветовете на екипите на двата отбора произлизат и тези на настоящия – синьо-белите на „Андреа Дория“ пресечени с две ивици – червена и черна, на „Сампиердаренезе“.
Успехите на „моряците“ са свързани с името на мултимилионера Паоло Мантовани, който за кратко време превръща отбора от посредствен италиански тим в европейски гранд, с когото всички се съобразяват. В края на 80-те „Сампдория“ два пъти поред стига до финал за КНК, като губи от ФК „Барселона“ първия път и печели трофея през 1990 г. след победа над белгийския „Андерлехт“ с 2:0 (голове на Джанлука Виали в продълженията на срещата). Година по-късно „близнаците“ Роберто Манчини и Джанлука Виали не спират да бележат и „Сампдория“ печели скудетото за пръв път в своята история. Участието на отбора в Шампионската лига се помни и до днес с митичния финал на „Уембли“ през 1992 г., където „моряците“ отстъпват на ФК „Барселона“ след гол на Роналд Куман от свободен удар в 112-а минута.
Когато по всичко личи, че на отбора предстои успешно и бляскаво бъдеще, от сърдечен удар умира президентът на отбора Паоло Мантовани. На 14 октомври 1993 година над 40 000 фенове на „Самп“ изпращат генуезкия магнат към последния му път. „Сампдория“ печели купата на страната през 1994 година и достига полуфинал в турнира за КНК през следващия сезон, но отборът вече не е онзи гранд от началото на 90-те години и малко след напускането на Манчини и Виали отпада в Серия Б, където престоява в продължение на цели четири години.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Европейски турнири
[редактиране | редактиране на кода]- Шампионска лига (КЕШ):
- КНК
- Суперкупа на Европа:
- Интертото:
- Амстердамски турнир:
- Трофей Коломбино
- Трофей Рамон Де Каранца
- Трофей Сиудад де Барселона
- Трофей Коста Дел Сол
- Купа Жоан Гампер
Факти
[редактиране | редактиране на кода]- най-много мачове за отбора: Роберто Манчини – 424 мача
- най-много голове за отбора: Роберто Манчини – 132 гола
- най-много участия на футболист на отбора в националния тим: Джанлука Виали – 56 мача
- най-голяма победа в Серия А: Сампдория – Про Патрия 7:0 (1 януари 1956)
- рекорден трансфер на привлечен футболист: Ариел Ортега (от Валенсия) – 11,36 млн. евро
- рекорден трансфер на продаден футболист: Винченцо Монтела (на Рома) – 21,30 млн. евро
- играч на XX век: Роберто Манчини
Емблема
[редактиране | редактиране на кода]Характерна за емблемата на клуба е стилизираният профил на типичния генуезки рибар, с брада, характерната шапка и лула – „бачича“ на генуезки диалект е умалителното име на Йоан Кръстител) и е използвана за пръв път на мача Монца – Сампдория през 1980 година.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Последна актуализация: 24 август 2018
Вратари | |
---|---|
1 | Емил Аудеро |
30 | Владимиро Фалконе |
33 | Рафаел Кабрал |
72 | Виц Белец |
Защитници | |
---|---|
3 | Йоахим Андерсен |
7 | Джакопо Сала |
15 | Омар Коли |
18 | Максим Леверб |
19 | Васко Регини |
22 | Жуниор Таварес |
24 | Бартош Бережински |
25 | Алекс Ферари |
26 | Лоренцо Тонели |
29 | Никола Муру |
95 | Габриеле Роландо |
Халфове | |
---|---|
4 | Роналдо Виейра |
5 | Рикардо Сапонара |
6 | Албин Екдал |
8 | Едгар Барето |
10 | Денис Прает |
111 | Гастон Рамирес |
14 | Якуб Янкто |
Нападатели | |
---|---|
17 | Джанлука Капрари |
27 | Фабио Куалярела |
40 | Огнен Степович |
92 | Грегоар Дефрел |
99 | Давид Ковнацки |
Известни играчи
[редактиране | редактиране на кода]- Вуядин Бошков
- Ленарт Скоглунд
- Луис Суарес
- Тониньо Серезо
- Лиъм Брейди
- Тревър Франсис
- Ханс-Петер Бригел
- Юрген Клинсман
- Греъм Сунес
- Сречко Катанец
- Алексей Михайличенко
- Синиша Михайлович
- Владимир Югович
- Ален Богосян
- Кристиан Карембьо
- Рууд Гулит
- Дейвид Плат
- Дез Уокър
- Лий Шарп
- Ариел Ортега
- Хуан Себастиан Верон
- Кларънс Сеедорф
- Адзелио Вичини
- Марчело Липи
- Пиетро Виерховод
- Фабио Куалярела
- Джампаоло Пацини
- Роберто Манчини
- Джанлука Виали
- Атилио Ломбардо
- Джанлука Палиука
- Валтер Дзенга
- Енрико Киеза
- Винченцо Монтела
- Антонио Касано
- Джузепе Синьори
- Морено Манини
- Марко Лана
- Джузепе Досена
- Фаусто Пари
- Джовани Инверници
- Ивано Бонети
- Марко Бранка
- Лука Пелегрини
Значими бивши треньори
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ La Sampdoria detiene legalmente anche il titolo della Serie B 1933-1934, vinto dall'antenata Sampierdarenese, sulla base dell'articolo 2504 del Codice Civile e dell'articolo 20 delle NOIF della FIGC. A livello statistico, tuttavia, il titolo non è conteggiato nel palmarès della Sampdoria, in quanto essa non si pone in continuità sportiva con la Sampierdarenese.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт
- Сайт на ултрас-група Ultras Tito Архив на оригинала от 2008-04-10 в Wayback Machine.
- Руски фен-сайт ФК Сампдория
|