Широка лъка
| Широка лъка | |
 Центърът на Широка лъка с Народно читалище „Екзарх Стефан I“ (вляво) | |
  Широка лъка  Широка лъка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 371 души[1] (15 март 2024 г.) 6,8 души/km² |
| Землище | 54,62 km² |
| Надм. височина | 1050 m |
| Пощ. код | 4710 |
| Тел. код | 03030 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 83274 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Широка лъка Васил Седянков (ГЕРБ) |
| Широка лъка в Общомедия | |
Широ̀ка лъ̀ка е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.
Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.
Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там. През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Широка лъка се намира в планински район на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км от Пампорово, на 5 км от с. Стойките, на 22 км югоизточно от Девин. Надморската му височина е 1058 м.
Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
В близост до селото, по горския път за село Кукувица и на 100 метра от шосето, е разположено скалното образувание „Главата“ - скален блок с височина 7 метра и ширина 5 метра, който, погледнат от източната страна, има формата на човешка глава в профил.[2] На около километър по пътя за Върбово се намира скалното образувание „Момата“ - самотна скала, наподобяваща отдалеч на мома с хурка в ръка, образувана при ерозията на скалите.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 3 октомври 1899 година в Широка лъка се основава дружество на Македонската организация с председател иконом Никола. Дотогава в селото има дружество на „Странджа“. В Широколъшкото македоно-одринско дружество влизат и селата Стойките, Махмутица, Солища и Гела.[3]
В селото се намира и къщата на Капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението.
През последните години са публикувани няколко книги за Широка лъка: „Болгарский широколыкский говор“ с автор А. Н. Соболев (2001), „Широка лъка и говорът на широколъчани“ с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов, Г. Радичев (2004), „Широка лъка – огнище на вяра, просвета и култура в Родопите“ с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 442 българи.[4]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Селото има 2 църкви – „Успение Богородично“ и „Свети Никола“.
Сред местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф от Самоков или от техни ученици. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В двора ѝ се намира килийното училище „Свети Панталеймон“, построено през 1835 (1888) година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.
Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. В селото се намира Национално училище за фолклорни изкуства,[5] открито като Средно музикално училище за народни песни и инструменти през 1972 г.
Селото е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат за обектите има в информационния център в Народно читалище „Екзарх Стефан I“ и в етнографския музей.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник.
Съборът на село Гела е на Илинден (първата неделя от август).
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Антон Бозовски (1857 – ?), български революционер и политик
- Калин Найденов (1865 – 1925), български военен деец, генерал-лейтенант
- Екзарх Стефан I (1878 – 1957)
- Петър Кушлев – дърворезбар, ученик на Владимир Димитров - Майстора
- Радка Кушлева, „Родопският славей“ – първата родопска певица
- Гергана Сиракова - видна българка, горд потомък на родопския род Сиракови. Постижения - TBA
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към Широка лъка -
Римски мост -
Национално училище за фолклорни изкуства -
Църква „Успение Богородично“ -
Герб -
Параклис по време на събор, преди 1945 г. -
Параклис по време на събор, преди 1945 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ https://shirokalaka.net/glavata/
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 301
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Статията се основава на материали от shirokaluka.com[неработеща препратка], използвани с разрешение.
- А. Н. Соболев. Болгарский широколыкский говор. Синтаксис. Лексика духовной культуры. Тексты. Марбург, 2001.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||