Боян Куражица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Боян Курайца | ||
|---|---|---|
| Bojan Kurajica | ||
| Държава |  Хърватия |
|
| Бивш състезател на: |  Югославия, Босна и Херцеговина |
|
| Роден: | 15 ноември 1947 Любляна, Югославия |
|
| Звание | гросмайстор (1974) | |
| ЕЛО | 2533 (април 2008) | |
| Място в държавата | 9-то (април 2008) | |
Боян Курайца (на хърватски: Bojan Kurajica) е хърватски (бивш югославски) шахматист, гросмайстор от 1974 г. През април 2008 година има ЕЛО коефициент 2533.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в Любляна, столицата на днешна Словения. Баща му е от Шибеник, а майка му от Брач. Курайица израства в Сплит. През 1972 година се дипломира в Философския факултет в Загреб с италиански и английски език.
През 1965 г. участва на Световното първенство за юноши до 20 години в Барселона, Испания. Спечелва турнира и получава звание международен майстор. От 1966 година живее в Загреб и се състезава за местните клубове „Mladost“, „PTT Zagreb“ и „Monting“.
През 1966 година участва на Световното отборно първенство за студенти в състава на Югославия. Състезава се на първа дъска и изиграва 12 партии (1+ 8= 3–). Регистрира загуба от Властимил Хорт и реми с Флорин Георгиу и с българина Никола Спиридонов. Отборът на Курайица заема 4-ата позиция в крайното класиране.
През 1997 година стига до финалите на Световното първенство по шахмат на ФИДЕ, където отпада в първия кръг от Хулио Гранда Зунига с 2,5:1,5 в полза на перуанeца.
От 2006 година е състезател на Хърватия.
[редактиране] Турнирни резултати
- 1967 - Хейстингс, Англия (3-то място, зад Михаил Ботвиник и Волфганг Улман)
- 1974 - Золинген, Германия (3-то място с Борис Спаски, зад Лев Полугаевски и Любомир Кавалек)
- 1976 - Вайк ан Зее, Холандия (3-то място с Михаил Тал, зад Любомир Любоевич и Фридрик Олафсон)
- 1979 - Сараево, Югославия (1-во място на турнира „Босна“ с Милорад Кнежевич и Иван Фараго)
- 1980 - Сараево (2-ро място с Борислав Ивков, зад Властимил Хорт)
[редактиране] Участия на шахматни олимпиади
Участва в десет шахматни олимпиади. Изиграва 115 партии, от които спечелва 32 и завършва реми в 61. Средната му успеваемост е 54,3 процента. Носител е на два отборни медала - бронз (1980) и сребро (1994). През 1994 г. завършва реми с българина Васил Спасов, а през 2002 г. губи от Юлиян Радулски.
| Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
| 1980 |  Ла Валета |
Югославия | 3 | Четвърта |
| 1984 |  Солун |
Югославия | 8 | Трета |
| 1992 |  Манила |
Босна и Херцеговина | 12 | Трета |
| 1994 |  Москва |
Босна и Херцеговина | 2 | Трета |
| 1996 |  Ереван |
Босна и Херцеговина | 7 | Трета |
| 1998 |  Елиста |
Босна и Херцеговина | 30 | Трета |
| 2000 |  Истанбул |
Босна и Херцеговина | 18 | Трета |
| 2002 |  Блед |
Босна и Херцеговина | 15 | Трета |
| 2004 |  Калвия |
Босна и Херцеговина | 25 | Трета |
| 2006 |  Торино |
Босна и Херцеговина | 41 | Първа |
[редактиране] Участия на европейски отборни първенства
Взима участие в седем европейски отборни първенства. Изиграва общо 51 партии и спечелва 25 точки от тях (9+ 32= 10–). Успеваемостта му е точно 49 процента. През 1983 г. печели сребърен отборен медал. Играе партии срещу българите Николай Минев (1970, реми), Крум Георгиев (1980, реми), Петър Великов (1983, загуба) и Васил Спасов (1992, загуба).
| Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
| 1970 |  Капфенберг |
Югославия | 4 | Седма |
| 1980 |  Скара |
Югославия | 4 | Пета |
| 1983 |  Пловдив |
Югославия | 2 | Пета |
| 1992 |  Дебрецен |
Босна и Херцеговина | 10 | Трета |
| 1997 | Пула |
Босна и Херцеговина | 10 | Трета |
| 1999 |  Батуми |
Босна и Херцеговина | 13 | Трета |
| 2003 | Пловдив |
Босна и Херцеговина | 15 | Втора |
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Полски вариант на Уикипедията
- Хърватски вариант на Уикипедията
- Olimpbase.org
|
|||||
