Чернова:Гея

Гея е концепция за Земята като обща, жива биосистема, започнал в първоначалната човешката праистория, когато съществува култа към Богинята Майка като символ на природата. В древността учени като Платон и Аристотел, представят природата в тясна връзка с човека, а Земята е в центъра на Вселената. В значително по-късен период, изследванията на Коперник и Галилей поставят Земята вече извън центъра на Космоса. През 19 -ти век изследвания на Александър фон Хумболт, а през 20- ти век Вернадски и Леополд подчертават комплексната природа на биосферата, свързаността на процесите в екосистемите, а Джеймс Лавлок представя Земята като биосфера, в която всички живи и неживи елементи са тясно взаимосвързани. Разглеждането на планетата като жива система е еволюирало през времето, обогатявайки човешкото познание за ролята на Земята като единно цяло. Това е една нова обща престава за силната взаимозависимост между човека, природата и Земята като единен, обединен, организъм.

От древността до днес, човекът проявява култ към природата и Земята, изразявайки го чрез религиозност, култове и социално поведение. През палеолита, преди приблизително 38 000 години, в Европа се създават малоразмерни статуи на Богинята Майка, които олицетворяват природата и Земята. Най-старата от тях, открита в съвременна Австрия и се нарича Вилендорфска Венера. Друга подобна, отФранция се наречена Венера от Леспюг, е изработена от слонова кост и представя сакрална женска фигура с изпъкнали форми. Статуята подчертава ролята на Богинята Майка като основно божество в палеолита, което обожествява околния свят и е източник на живота. Ханшът на богинята е внимателно изобразен, символизирайки нейното значение в ритуалите и обредите, свързани с плодородието. Култът към Богинята Майка и природата е разпространен в цяла Европа, Средиземноморието и Мала Азия. Пример за този култ е откритата във Варненския халколитен некропол (4400- 4100 г.пр.н.е.) статуя на "Богиня Майка". Тя е антропоморфна и с абстрактни символи. Този артефакт е свързан с култа към богинята като символ на природата, тясно свързана е със Земята и плодородието. Този вид статуи и религиозност в палеолита стават важен елемент от религиозната и социалната история, оставяйки следи на вярата и връзката на човека с околната среда. Водещи експерти по праистория като проф. Колин Ренфрю и проф. Мария Гимбутас разглеждат находките от некропола като своеобразен цивилизационен връх в Европа и определят развитието на култура Варна като „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“. Според теорията на американския антрополог и археолог Мария Гимбутас, в палеолитното общество е доминирала матриархалната структура, а фигурата на Богинята Майка е играла централна религиозна и ритуална роля. Липсват доказателства за фигурки на мъжки божества в праисторията. Обществото се е основавало на майчински и възпитателни технологии, които са били по-скоро подхранващи, отколкото разрушителни. Палеолитните фигурки, които са открити на места като Вилендорф, са материални примери за матриархално общество, което се е покланяло на Богинята майка, представена от пищно тяло, символизиращо плодородие и сексуалност. <1/> <2/> <3/> Според Роналд Хътън през неолита (10000- 4000 г.пр.н.е.) Великата богиня запазва сакрално присъствие с фигурки и рисунки като символ на плодородието. Интерпретациите на богинята са обвързани със социално-политическите представи за околната среда по онова време. <4/> Подобно на много праисторически артефакти точното културно значение на тези фигури може би никога няма да бъде разбрано. Археолозите обаче предполагат, че те са символ на сигурност, успех, плодородие и Богинята Майка. <5/> Женските фигури са част от изкуството на горния палеолит, по-конкретно от категорията палеолитно изкуство, известна като преносимо изкуство. Мария Гумбутас счита, че телата на жените и планетата не са били експлоатирани от мъжете през този мирен и грижовен период на палеолита и неолита, който изследователят нарича "Стара Европа" и който приключва с нашествието на курганите около 3 хилядолетие пр.н.е. Тази група мъже донася със себе си земеделие, войни и мъжки божества. Така приключва периодът на женските фигурки, наричани Богинята майка. <6/>

Oткриването иизследването на фигурките има много различни тълкувания, като едно от тях идва от Хелън Бенини, която в книгата си "Появата на богинята" твърди, че последователността в дизайна на тези безизразни, едрогърди, често бременни фигури в широк регион и за дълъг период от време предполага, че те представляват архетип на женски Върховен творец. Жителите от неолита, бронзовата и желязната епоха вероятно са свързвали жените с ролята на създателки, които са неразривно свързани с природните цикли. С това се свързва и фактът, че циклите на раждане и менструация на жените са се съгласували с лунните цикли и приливите и отливите <7/> Специалистите добре познават ранните етапи в развитието на верските представи на човека още от времето на късния палеолит преди около 35 - 40 000 години. След фетишизма, тотемизма и анемизма в условията на господстващия матриархат се налага култът към Великата богиня-майка. Именно тогава се появяват първите нейни пещерни изображения, каменни скулптори и керамичната Венера в Долни Вестонице. Датирана 25 – 29 хил.пр.н.е. Особено място в организацията на палеолитното общество играят тотемичните представи и може би най-ранен сред тях е култа към вълка у ловците-кроманьонци. Тогава възниква и култът към животните - водоплаващата птица (лебед, гъска, патица и пр.), дивия бик, дивото прасе. Култови рисунки на животни са открити и в пещерата Магурата, Врачанско, които се датират към 10000 г.пр.н.е. През всичкото това време, под една или друга форма съществува и култът към Великата богиня-майка, който заема доминиращо място. <8/>

Неолитът в Предна Азия, с появата за пръв път на производствената икономика и особено налагането на скотовъдството водят до първото разделение на труда - на земеделие и животновъдство. Както изглежда това разделение следва половото делене в първобитното общество като жените, ангажирани с раждането, отглеждането на децата и грижата за дома, се занимават с растениевъдство, като то позволява сезонност в работата, по-добри възможности за уседнал начин на живот и грижи за децата. Освободени от тези грижи, като ловци, мъжете поели работата по отглеждането на домашните животни, изискваща ежедневен целогодишен трудов ритъм, а често пъти и продължителни сезонни миграции със стадата за осигуряване на пашата. През неолита ролята на мъжа в обществото нараства и това води до нов тип отношения. Жената вече не е едновластен водач на групата, а мъжът се изравнява по значение и влияние с нея. Вероятно така възниква и новата религиозно-верска система на Паредрите Равнопоставеници, при която женското и мъжкото начала вече имат изравнени по значението си позиции в обществото. Според концепцията на новата вяра Великата богиня-майка чрез самозачатие ражда първородния си Син, в последствие той става неин съпруг, а от техния свещен брак се ражда цялата природа: небето с небесните тела, Земята, водата, растителния и животински свят, човека и с него – обществото с присъщата му владетелска власт. Така се поражда и целият пантеон от богове и богини – политеизма. По-късно, с налагането на металургията и търговията на далечни разстояния и особено през втората половина на халколита, ролята на мъжа в обществото нараства до степен, че започва да доминира и през 4-5 хилядолетие пр.н.е, се замяня родовоплеменната организация на обществото с тази на племенния съюз и се налага патриархата като социално- обществена организация. <9/>

През 5 век пр. н.е. древногръцкия философ Платон, живял от 428 до 348 пр.н.е., развива идеи, свързани със сближаването на човека с природата и отношението му към околната среда. В произведението си "Държавата", Платон разглежда взаимодействието между гражданите и природата, като подчертава важността на уравновесеното отношение към околната среда. Платон изразява идеи, свързани с Космоса, където Земята е една от съставните части на този ред и хармония. В своето произведение "Тимей", Платон описва Космоса като живо същество, което има душа и разум, а Земята е съставена от четири елемента - огън, вода, въздух и земя. Платон общо разглежда взаимосвързаността на екосистемите в съвременния смисъл. Неговите идеи споделят за съществуване на хармонична връзка между човека, природата и Земята като едно цялостно съществуване и се тълкуват като ранни форми на разбиране за взаимодействието на човека с околната среда. Във възгледите на Платон и неговата алегория за „Пещерата и сенките“ околният свят е само отражение на същинските идеите като светът на идеите е съвършен и вечен, а материалният свят е временен и несъвършен. В този контекст, връзката между човека и природата може се тълкува като връзка между ограничените и временни материални форми и по-висшите идеи на природата, която съществува в идеалния свят, извън Земята. <10/>

Според възгледите на Аристотел (384-322 пр.н.е.), най-известният ученик на Платон, относно природата и връзката на човека с нея. Аристотел представя природата като общ организъм, възприемайки я като жива и цялостна система, съчетаваща всички природни явления. В този контекст, той изразява убеждение, че природата има собствени закони, които я регулират. Значително внимание ученът обръща на взаимодействието между човека и природата, като подчертава важността на хармоничната съгласуваност между тях. Аристотел разглежда човека като неотделима част от природата и подчертава свързаността между етиката, политиката и биологията. Особено забелязано е използването на понятието за разум, което отличава човека от другите същества. Вместо да бъде просто част от природата, човекът е задължен, поради своя разум, да се грижи за нея и да живее в хармония с нея. Според изследванията на трудовете на Аристотел, той споделя за нуждите от разумно използване на природните ресурси и отговорно поведение към заобикалящата човека среда. <12/>

Аристотел изследва природните явления, включително идеите си за природата като цялостен организъм, и обсъжда принципите на движението и причините зад природните процеси. Той разглежда и етически въпроси, като подчертава връзката между етиката и природата. Според него, човекът трябва да търси хармония с природата и обществото, постигайки баланс в своите действия и стремежи. През 2 и 3 век сл.н.е. гръцкият астроном, математик и географ Клавдий Птолемей (90 - 168 г.), в работата си "Алмагест", представя геоцентричния модел на Слънчевата система, където позицията на Земята е като едно пространство в центъра на Космоса. <11/> Тази представа за геоцентрична модел на Слънчевата система доминира в астрономията до 1543 г., когато Николай Коперник представя хелиоцентричната теория и поставя Слънцето в центъра на космическа система, а планетите обикалят около него. Новият модел преобразува астрономията и представата на човека за мястото на Земята в Космоса. Трудовете на астрономите Тихо Брахе 1546–1601), Йоханес Кеплер (1571–1630) и Галилео Галилей (1564–1642) допълват хелиоцентричната теза с още открития и теории като поставят началото на нова епоха в астрономията, физиката, космологията. Науката в тези области бива продължена по -късно от Исак Нютон (1642–1727) с изследвания за законите за движението и тежестта на предметите, Михаил Фарадей (1791–1867) с изследвания за електролиза и индукция.

През 20 век, Мария Кюри (1867–1934) с изследвания за радиоактивността, Алберт Айнщайн и теорията му на относителността, Макс Планк (1858-1947), основоположник на квантовата теория, Джеймс Максуел (1879–1955) с изследванията за връзката между електрическото и магнитното поле, Ричард Фейнман (1918–1988) с важния му принос в областта на квантовата електродинамика и теорията на суперфлуидността, наблюденията по космология на Карл Сейгън (1934–1996), Стивън Хокинг (1942–2018) с трудовете по астрофизиката допълват представата на човека за Земята. През 1845 година Александър фон Хумболт, немски изследовател и природозащитник разглежда Земята като общ, единен организъм в своята концепция за "космическа топология". Този подход изразява идеята, че Земята е едно голямо функционално цяло, където всичко в природата е взаимосвързано, непрекъснато и си взаимодейства. Хумболт се интересува от комплексните взаимодействия между физическите, биологичните и географските аспекти на природата. Той подчертава взаимодействието между растения, животни и околната среда, както и влиянието на климата и географията върху тази комплексна мрежа от връзки. В своето произведение "Космос“ Хумболт описва физическите свойства на света, изразява своето възхищение и интерес към природата като цяло и разглежда в изследванията си от различни научни дисциплини, за да обхване не само отделните природни явления, но и техните взаимодействия в общ, планетарен, глобален мащаб. <15/>

През 1924 г. В САЩ природозащитникът Алдо Леополд започва да изследва последиците от човешката дейност върху екосистемите и пише множество статии и есета, в които представя смесица от природозащитна философия, лични наблюдения и природни явления, тези текстове се превръщат в класика в областта на природозащитната литература и значително повлиява развитието на екосистемната етика. Негова основна теза е идеята че опазването на околната среда е форма на хармония между човека и природата, Земята. <13/> През 1926 година Владимир Вернадски, руски биогеохимик в областта на биосферните науки и геохимията развива идеята за биосферата като цялостна биогеохимична система, представляваща съвкупност от живите организми и тяхното взаимодействие с околната среда. Според този учен биосферата е активен и динамичен фактор в геохимичната еволюция на Земята. Той подчертава, че живите организми (биосферата) участват в процеси, които променят химичния състав на земната кора, атмосферата и хидросферата. Този процес е наречен от него "биосферна революция". Вернадски разглежда биосферата като активен регулатор на химичните процеси в планетата. Той подчертава ролята на живите организми в кръговратите на веществата (въглерод, азот, кислород и др.) и техния принос към геохимичните процеси. Според него, живите организми са ключов фактор за формирането и еволюцията на планетата. Вернадски развива тезата, че биосферата е активен участник в геоложките и химични процеси, които определят състоянието на Земята. Той съчетава понятията за живата материя и неорганичния свят, представяйки Земята като една цялостна биосферна система. <14/>

През 1969 година английският химик, биолог, еколог Джеймс Лавлок (1919-2022) представя своята теза, наречена теорията за Гея, чрез която твърди, че Земята е саморегулираща се сложна система, включваща биосферата, атмосферата, хидросферата и педосферата, които са тясно свързани като еволюираща структура. Според тази теза, екосистемата на Земята, наречена Гея, извършва непрекъсната планетарна хомеостаза, като се стреми към физическа и химическа среда, оптимална за съвременния живот. Много процеси в земната повърхност, които са от съществено значение за условията за живот, зависят от взаимодействието на живите форми (биота), особено на микроорганизмите с неорганичните елементи. Тези процеси създават глобална система за контрол, която регулира температурата на земната повърхност, състава на атмосферата и солеността на океаните, задвижвани от глобалното термодинамично състояние на земната система. <17/> Теорията на Гея твърди, че съставът на атмосферата на Земята се поддържа в динамично стабилно състояние поради наличието на планетарен органичен живот. <18/>

Стабилността на атмосферата на Земята не е само следствие от наличното химическото равновесие, както при планетите без органичен живот. 

Според тази теза кислородът е вторият най-реактивен елемент след флуора и трябва да се комбинира с газове и минерали от земната атмосфера и нейната кора. Следи от метан (в количество от 100 000 тона произвеждани годишно) <19/> не би трябвало да съществуват, тъй като метанът е горим в кислородна атмосфера. Сухият въздух в атмосферата на Земята съдържа приблизително (по обем) 78,09 % азот, 20,95 % кислород, 0,93 % аргон, 0,039 % въглероден диоксид и малки количества други газове, включително метан. Въпреки че съдържанието на въздуха и атмосферните налягането в различните слоеве е различно, в момента въздухът, подходящ за оцеляването на земните растения и земните животни, е известно, че се намира само в тропосферата и атмосферата на Земята. Кислородът е ключов елемент за живота на организмите, които се нуждаят от него в стабилни концентрации. От началото на живота на Земята енергията от Слънцето се е увеличила с 25% до 30% <20/>, въпреки това, повърхността температурата на планетата е останала в рамките на нивата на обитаемост, достигайки съвсем редовно ниски и високи граници. Лавлок също така развива хипотеза, че метаногените произвеждат повишени нива на метан в в ранната атмосфера, което дава представа подобно на това, което се среща в нефтохимическата смог, подобна в някои отношения на атмосферата на Титан <21/>. Ученът предполага, че тя има тенденция да екранира ултравиолетовите лъчи, докато образуването на озоновия екран, поддържа определена степен на хомеостаза. Преработката на парниковия газ, CO2 , играе решаваща роля за поддържането на Земята в границите на обитаемостта. Хипотезата на име CLAW (Cloud-Aerosol-Lightning-Rainfall, от английски Облаци-Аерозоли-Мълнии-Валежи), вдъхновена от теорията на Гея, предлага обратна връзка, която действа между океанските екосистемите и климата на Земята. <22/> В част от тази хипотеза се представя как определен фитопланктон, който произвеждат диметилсулфид, който реагира на вариациите в климатичните въздействия и че тези реакции водят до стабилизиране на температурата на земната атмосфера. Понастоящем това планетарно хомеостатично равновесие е подтиснато от увеличаването на човешката популация и въздействието на неговите дейности върху околната среда. Увеличаването на парниковите газове води до обрат на устойчивите планетарни биосистемни процеси и до отрицателната обратна връзка в хомеостатичния екобаланс.

Според Лавлок това може да доведе до ускорено глобално затопляне и масова човешка смъртност. <23/> Учените, застъпващи теорията за Гея разглеждат участието на живите организми в кръговрата на въглерода като един от сложните процеси, които поддържат условия, подходящи за планетарен живот на биосистемите. Основен значим естествен източник на атмосферен въглероден диоксид, CO2 е вулканичната дейност, а единственото значително негово поглъщане и отстраняване от атмосферата е чрез утаяване в карбонатните скали. <24/> Въглеродът се утаява, разтваря се, фиксира се, влияе на бактериите и корените на растенията в почвите, където те подобряват циркулацията на газовете, а също в кораловите рифове, където калциевият карбонат се отлага като твърдо вещество на морското дъно. Калций карбонат се използва от живите организми за производството на въглеродни състави и черупки. След като приключат съществуването си, живите организми падат на дъното на океаните, където образуват отлагания от креда и варовик. Един от тези организми е "Emiliania huxleyi", широко разпространено коколитофорно водорасло, което има роля в обработка на излишъка на CO2, който се компенсира от увеличаването на живота на коколитофорите и което увеличава количеството на CO2, съхранено на океанското дъно. Коколитофоридите поглъщат слънчева радиация, увеличават облачната покривка, следователно контролират повърхностната температурата на Земята, спомагат за охлаждането на цялата планета и благоприятстват на валежите, необходими на сухоземните растения, животните и човека. Напоследък концентрацията на CO2 в атмосферата се е увеличила и има доказателства, че концентрацията на цъфтежа на океанските водорасли също се увеличава. <25/> Лишеите и другите организми ускоряват изветрянето на скалите на повърхността, а разлагането на скалите също става по-бързо в почвата, благодарение на дейността на корените, гъбите, бактериите и подземните животни. Затова потокът на въглероден диоксид от атмосферата към почвата се регулира с помощта на живи същества. Когато нивата на CO2 в атмосферата се повишавта, също така растат и средните температури. Този растеж води до по-голяма консумация на CO2 от растенията, които го преработват в почвата, като така го извеждат от атмосферата. Джеймс Лавлок нарича първоначално предложението си хипотезата на Гея, но в днешно време се е наложил терминът теория на Гея, поради нейната актуалност в контекста на човешкото въздействие върху околната среда и съвременните последствия от климатичните промени. Лавлок обяснява, че първоначалната формулировка се е основавала на наблюдения, но тогава все още е липсвало научно обяснение. В последствие тезата за Гея е подкрепена от редица научни експерименти <26/> предоставя редица важни актуални прогнози, за което днес тезата се нарича теория на Гея. Всъщност по-широкообхватни изследвания доказват, че не само в живота на биосистемите, а в цялата земна система се извършва въпросното регулиране. <29/> Тази теза стимулира през 2001 г. хиляда учени на срещата на Европейския геофизичен съюз да подпишат Декларацията от Амстердам, която започва с твърдението: "Системата на Земята се държи като единна, саморегулираща се система с физични, химични, биологични и човешки компоненти." <28/> Джон Хамилтън (1920-2004), британски генетик и експерт по еволюционна биология, един от най-големите еволюционни теоретици на XX век, нарича концепцията за Гeя коперниканска, защото променя съвременната предтава за мястото на човека за Земята и в Космоса. Хамилтън добавя че ще е необходим един нов Нютон, който да обясни как се осъществява саморегулацията и еволюцията на Земята (Гeя) чрез Дарвиновия естествен подбор. Някои намират за особено полезни предложенията от Джеймс Кирхнер, британски геофизик и геолог (род. 1961 г,), че първоначалната теза за Гея може да бъде разделена на спектър от хипотези, вариращи от неоспоримата таза за Земята (Слаба Гея) до радикалната роля на планетата (Силна Гея).

Слаба Гея е неоспоримото твърдение, че организмите на Земята променят нейния състав и биопроцесите на планетарните екосистеми, като отслабват планетарната хомеостаза. Така Земята става уязвима на различни външни за нея влияния, основно човешки въздействия, които повлияяват негативно и я довеждат до състояние на неустойчивост. Според тази концепция Земята е зависима от хармоничното функциониране на различните свои компоненти - атмосфера, океани, почви, животински и растителни видове и др., но нарушенията в тези системи, климатичните изменения, загубата на биоразнообразие, замърсяването на околната среда, водят до цялостни, нежелани, необратими последици за планетата. Силната позиция на Гея застъпва идеята, че биосферата на Земята на практика действа така, сякаш е самоорганизираща се система, която работи в такъв начин, че да поддържа системите си в особен вид "метаравновесие", което в общи линии следва да е благоприятно за живота. Историята на еволюцията, екологията и климата показват, че точните характеристики на това равновесие периодично са претърпявали и динамични бързи промени, за които се смята, че са довели до изчезване на общества и унищожаване на по-ранни цивилизации в резултат на изменение на климата. Хипотеза за силната Гея застъпва и версия наречена „Оптимизиране на Гея“, според която, биотата манипулира физическата си среда с цел създаване на специфична среда. „Атмосферата на Земята е повече от нещо просто аномално; изглежда, че това е устройство, специално създадено за набор от цели." <29/> Според възгледите на Ловлок малко вероятно е случайността да обяснява факта, че температурата, рН и наличието на съединения на хранителни елементи са били, за огромни периоди, точно оптималните за живот на повърхността. Според него по-скоро енергията се изразходва от биотата, за да поддържа активно тези оптимуми. Друга негова хипотеза, наречена "Омега Гея“ твърди, че Земята се развива през етапи на космогенеза, засягащи геосферата, биогенезата на биосферата и ноогенеза на ноосфера, кулминирайки в точката Омега. Подобна форма на силната хипотеза за Гея разширява представата за качеството на холистична форма на планетарен живот. Лавлок заключава, че: "в крайна сметка ние сме направени от звезден прах. Животът е присъщ на природата" и описва геоложки феномени като пясъчни дюни, ледници, пожари като жизнени механизми, а също металите и кристалите и заключава, че „Въпросът не е дали има живот извън нашата планета, а дали е възможно да има „неживот“. Има и по развити в това отношение предтави за Гея, включително версии, които твърдят, че Земята е съзнателна и част от вероятна еволюция в цялия Космос. Тази идея е изразена в хипотезата за егоистичния биокосмос, разновидност на една по-голяма метафизична представа за Космоса и Гея. Идеята за "егоистичния Биокосмос" е разработена от френския философ и учен Жак Ло (1907-2001). Той предлага теория, в която биосферата, или сферата на живота на планетата, се разглежда като система, която е в състояние да се саморегулира и да се поддържа чрез взаимодействието на различни живи организми. Ло аргументира, че всеки организъм в биосферата действа в своя собствен интерес, но тези егоистични действия са част от по-голямата цялостна хармония на природата. Така чрез това взаимодействие се поддържа равновесието и устойчивостта на биосферата. Тези крайни вариации на теорията за Гея, предполагат, че цялата планета е единен обединен, разумен организъм, който парасъзнателно въздейства на климата и организмите, за да направи общите условията по-благоприятни за живот. Тези възгледи са разглеждани като спекулативно философски, метафизични, мистични, за които няма преки доказателства и които все още не могат да бъдат научно тествани. Днес обаче науката разглежда все повече най-актуалните въпроси на съвременната екологическа етика в контекста на Гея. „На преден план са изведени моралните измерения на собствеността върху неживата природа и живите организми – както относително обособени, но взаимодействащи си компоненти (Земята като общност), така и като единна екосистема, функционираща в своята цялост (Земята като организъм). Главни герои в проведения етически анализ са ландшафтът (устройство и облик на територията), микроорганизмите (патогени и вредители), дивите растения („свободни“ гори и свят на ентите), гените (идентичност и модификации), Земята (Гея и Медея) и Космосът („жив или мъртъв“), като на съответните места в изложението са представени и съдържащите се в действащото законодателство конкретни решения на поставяните въпроси – доколкото такива законодателни решения съществуват към настоящия момент.“ <30/> Съвременното политическо и социално развитие на теорията за Гея стимулира различни изследователски организации, държавни учреждения и неправителствени движения да инициират многообразни наблюдения, научни дейности, екологични активности по света и да споделят растяща загриженост за бъдещето на планетарното биоразнообразие, добива, употребата, разхищението на храни и ресурси, в условия на климатични промени затова и как хората да развият условия за едно по устойчиво, морално-етично и природосъобразно съществуване на Земята, сред нейната околна среда като една обща екосистема.

Изследването на Земята като обединена, саморегулираща се биосистема подчертава нейната сложна природа и взаимната връзката между различните компоненти - физични, химични, биологични и човешки. Този хармонична взаимовръзка вдъхновява и инициира глобални научни дейности и екодвижения, насочени към изследване и разрешаване на въпросите с климатичните промени, поддържане на балансираното планетарно биоразнообразие, защита на условията за естествена природна регенерация, опазване не природните местообитания и ресурси, чрез устойчиво човешко развитие. Процесите на Земята подробно могат да се представят като един саморегулиращ се биомеханизъм, защото тези условия взаимодействат с конкретни последици за цялостната заобикаляща човека екосистема. Познаването на тези принципи насърчава ангажимента на човечеството да има грижа за опазване на живите биосистеми и ресурсите на планетата, за активна борба с климатичните промени и подчертава необходимостта от съгласувани личностни, общи и институционални усилия в подкрепа на екологична устойчивост, защита на биоразнообразието, съхранение на цялостното природно многообразие на Земята.

Източници

1. Gimbutas, M. The Language of the Goddess: Unearthing the hidden symbols of Western civilization, New York, Harper Collins, 1991, pp.17

2. Gimbutas, M. A sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Varna, Summer, 1977, pp. 39 – 47

3. Renfrew, C., P. Bahn. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson, 1996 p 67

4. Hutton, R. The Neolithic goddess: a study in modern tradition, Antiquity, 1997, pp. 91-92.

5. Soffer, O., Adovasio, J. M.; Hyland, D. C., The "Venus" Figurines: Textiles, Basketry, Gender, and Status in the Upper Paleolithic". Current Anthropology. 2000, p. 40

6. Meskell, L. Oh my goddess! Archaeology, sexuality and ecofeminism, Archaeological Dialogues, 1998, pp. 126-42.

7. Benigni, Helen, The Mythology of Venus: Ancient Calendars and Archaeoastronomy.: University Press of America. Maryland, 2013, pp. 15

8. Прохоров, А. М. Религия. Moskwa, БСЭ, 2013, с. 629.

9. Попов, Светлозар. Халколитната цивилизация Варна, Варна, 2014, с. 150–154.

10. Платон. Държавата. София, Наука и изкуство, 1981, с.68 -129

11. Аристотель. ФИЗИКА, Харьков, ЭКСМО – Пресс, 1999, с. 201

12. Aristotle. Politics: A Treatise on Government, 2001, pp. 71

13. Leopold , A. ,1987 A Sand County Almanac and Sketches here and there. New York. OXFORD UNIVERSITY PRESS s. 207

14. Вернадский, В. И. 1989. Биосфера и ноосфера. М., Наука, с. 262

15. Pausas J. , Bond W. J., Humboldt and the reinvention of nature, 2018 pp.1 -3

16. Lovelock, J. The Gaia hypothesis, London, Tellus, 1969 pp. 1- 15

17. Naess, A., Chair : About. Oslo, Centre for Development and the Environment About. pp. 21

18. James Lovelock's detailed biography. London, Archived from the original, 2012. pp. 12

19. Appleyard, B. Writing Gaia review: what my friend James Lovelock's letters reveal, London, The Sunday Times, 2022

20. Reed, B. James Lovelock obituary", London, The Guardian, 2022 pp. 2- 5

21. Lovelock, J. Strand school, London, Oxford, 2000, pp. 16

22. Appleyard, B. James Lovelock Looks Beyond Gaia", Noema Magazine. 2022, pp. 45

23. Lovelock, J.E., Smith A. Studies on Golden Hamsters during Cooling to and Rewarming from Body Temperatures below 0 degrees, Royal Society, London, 1956, pp. 145

24. Wintle, J. New Makers of Modern Culture. Routledge, 2016, p. 931.

25. Highfield, R. James Lovelock's Greatest Epiphany: Quest for Life on Mars, Science Museum, 2019 pp. 15

26. Lovelock, J. E. A Physical Basis for Life Detection Experiments. Nature. 1965, pp. 207

27. Lovelock, J. E. Atmospheric Fluorine Compounds as Indicators of Air Movements". Nature. 1971, pp. 230

28. Lovelock, J. Gaia as seen through the atmosphere. Atmospheric Environment. 1972, pp. 8

29. Lovelock, J., Margulis, L. Atmospheric homeostasis by and for the biosphere: the Gaia hypothesis", London, Tellus, 1974, pp.26 30. Ставру, С., Морални измерения на собствеността в екологически контекст, БАН, 2021, с. 86

Външни препратки

https://doi.org/10.1111/1365-2745.13109