Александър Суворов (лек крайцер, 1952)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Александър Суворов“
„Александр Суворов“
Лекият крайцер „Александър Суворов“ във Владивосток, 1980 г.
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 189[1] в Ленинград, СССР.
Служба
Поръчан31 август 1950 г.
Заложен2 февруари 1951 г.
Спуснат на вода15 май 1952 г.
Влиза в строй31 декември 1953 г.
Изведен от
експлоатация
19 април 1990 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)
2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест нагенералисимуса Александър Суворов
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Александър Суворов“ в Общомедия

Александър Суворов (на руски: Александр Суворов)e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“. Името си носи в чест на генералисимус Александър Суворов. Заводски номер: 436.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

  • 31 август 1950 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
  • 2 февруари 1951 г. – заложен в КСЗ № 189 („Завод С. Орджоникидзе“, Ленинград).
  • 15 май 1952 г. – спуснат на вода.
  • 31 декември 1953 г. – въведен в строй.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • 18 февруари 1954 г. – влиза в състава на 8-ми флот.
  • 12 – 17 октомври 1955 г. – визита в Портсмът.
  • 26 – 31 май 1981 г. – визита в Аден.
  • 24 декември 1955 г. – преведен в състава на ДЧБФ (Двойно Червенознаменен Балтийски флот).
  • 27 февруари 1956 г. – преведен в ЧСФ.
  • лято-есен 1956 г. – преход по Севморпут от Североморск към Далечния Изток.
  • 22 октомври 1956 г. – преведен в ЧТОФ.
  • 1959 г. – законсервиран.
  • 1969 г. – разконсервиран, проведена частична модернизация, въведен в строй.
  • 1 декември 1986 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и закотвен на стоянка.
  • 15 декември 1989 г. – разоружен и изключен от състава на ВМФ.
  • 19 април 1990 г. – разформирован.
  • ноември 1991 г. – продаден на частна индийска фирма за скрап.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • Савин, Григорий Емелиянович
  • Корнилов С. А. (1957 – 1960)
  • Чумичьов, капитан 1-ви ранг (1971 г.)
  • Мишанов, Валентин Григориевич (1974 – 1979)
  • Сергеев, Валерий Николаевич (март 1979 – октомври 1981)
  • Савелиев, А. И. (1981 – 1984)
  • Халевин, В. Г. (1984 – 1988)
  • Крилов, С. С. (1988 – 1989)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.
  • Ермак А. Крейсер „Суворов“. -- М.: Солон-пресс, 2015. – 336 с. – 1000экз. -- 978-5-91359-164-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Александр Суворов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​