Горно Крушево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Крушево.

Горно Крушево
Άνω Κερδύλια
— село —
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Гърция
40.8072° с. ш. 23.7847° и. д.
Горно Крушево
Централна Македония
40.8072° с. ш. 23.7847° и. д.
Горно Крушево
Сярско
40.8072° с. ш. 23.7847° и. д.
Горно Крушево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи

Горно Крушево (на гръцки: Άνω Κερδύλια, Ано Кердилия, до 1927 Άνω Κρούσοβον, Ано Крусовон[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в източните склонове на Орсовата планина (Кердилия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горно Крушево (Ано Крусово) е малко село в Сярска каза на Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Крусова (Κρούσοβα) като село със 100 жители турци.[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Крушово (Ano-Krouchiovo) живеят 336 гърци.[3]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Ано Крушово (Ano Krouchovo) има 49 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 95 гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Крушево:

Ано Крушово е смесено село; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци и турци коняри; отстои на 9 часа от Сяр.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Горно Крушево, село на същото място, 1/4 час по на СИ от Долно Крушево, път и състояние същото. На край от селото е църквата, сградена над развалини от древни сгради. 45 къщи гърци.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Горно Крушево е 330 жители гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Развалини от селото
Паметникът на клането в Горно Крушево с имената на загиналите

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година е прекръстено на Ано Кердилион.

В 1941 година германски окупационни части избиват мирното население на Горно и Долно Крушево и опожаряват двете села.[8]

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат е единствената оцеляла сграда.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  8. Το Ολοκαύτωμα των Κερδυλίων // Ριζοσπάστης, 24 октомври 1997. Посетен на 31 октомври 2014.
  9. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/32574/609/22-7-1991 - ΦΕΚ 889/Β/30-10-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-07-05. Посетен на 30 октомври 2014.