Златишко-Тетевенска планина

Златишко-Тетевенска планина
Местоположение на картата на България 42.753, 24.404
Общи данни
Местоположение	България Софийска област Област Ловеч
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Вежен
Надм. височина	2198,1 m
Подробна карта

Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проход. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Географско положение, граници, големина

Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10 – 12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) – от Троянска планина. На север чрез седловината Превлаката (1098 м н.в.) и седловината при село Ямна (880 м н.в.) се свързва с планинските ридове Лисец и Лествица, части на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към Златишко-Пирдопската котловина и най-западната част на Карловската котловина, а чрез планински праг Козница, разположен между двете котловини се свързва със Същинска Средна гора.

Южните ѝ склонове обърнати към Златишко-Пирдопската и Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от десните притоци на река Тополница: Златишка река, Пирдопска река, Манджарица и Дълбочица и река Стряма с нейните най-горни притоци. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон при билото е скалист със сипеи, срутища и блокажи, а след това на север е дълбоко разчеленен от реките Бели Вит, Черни Вит и Стара река (десен приток на Малки Искър) и техните начални притоци.

Върхове

Билото на планината е остро, разположено на 1800 – 2100 м н.в. при върховете и 1600 – 1700 м н.в. при седловините.

Име	Кота (m)
Вежен	2198,1 м
Каменица	2104
Тетевенска Баба	2070,3
Булувания	2042,5
Картала	2033
Паскал	2029
Косица	2000,5
Братаница	1992
Пъпа	1976
Свищи плаз	1888,3
Разбой	1631

Геоложки строеж

Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинала и Ботевръшкия навлак. Билото и южните склонове са изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, а ниските крайни северни чести – от триаски и юрски варовици, пясъчници и мергели.

Почви

Почвите са кафяви горски, лесивирани, планинско-ливадни и рендзини.

Флора

Билото е заето от високопланинска тревна и храстова растителност. Северните склонове са обрасли с бук, а над 1500 м – от смърчово-елови гори. Южните склонове в по-голямата си част са обезлесени, силно ерозирани с редки габъро-горунови гори. По долините, тук-таме са запазени гори от бук. В миналото по южните склонове са проведени залесителни мероприятия.

Населени места

По южното подножие на планината са разположени градовете Златица, Пирдоп и Клисура и селата Антон и Розино, а по северното – селата Рибарица (в Софийска област), Ямна, Дивчовото и Рибарица (в Област Ловеч).

Защитени територии

Златишко-Тетевенска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Боатин“ и „Царичина“.

Туризъм

Хижи

В Златишко-Тетевенска планина се намират от запад на изток следните хижи:

Име	Надморска Височина (m)	Действаща	Места	Ток	Вода
„Свищи плаз“	1480	Да	55	Не	Не
„Момина поляна“	1640	Да	80	Да	Да
„Планински извори“	1850	Не	50	Не	Не
„Паскал“	1345	Да	60	Да	Да
„Бенковски“	1540	Да	60	Да	Да
„Вежен“	1650	Да	120	Да	Да

Пътища

По цялото ѝ южно подножие, от град Златица до село Розино, на протежение от 38,6 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.

В най-западната част на планината, през Златишкия проход, от Етрополе до Златица, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте също

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 2052 – 2053.
• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 214 – 215.