Исперих (община)
| Исперих (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Разград |
| Площ | 402.24 km² |
| Население | 22 470 души |
| Адм. център | Исперих |
| Брой селища | 24 |
| Сайт | www.isperih.bg |
| Управление | |
| Кмет | Белгин Шукри (ДПС; 2019) |
| Общ. съвет | 29 съветници
|
 | |
| Исперих (община) в Общомедия | |
Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград. Административен център е град Исперих.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в североизточната част на Област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Самуил;
- на югозапад – община Разград;
- на северозапад – община Завет;
- на север – община Главиница, Област Силистра;
- на североизток – община Тутракан, Област Силистра;
- на югоизток – община Каолиново, Област Шумен.
Природни ресурси
Релеф
Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с Община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.
Води
Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от Община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с Община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от Община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към Община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.
В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.
В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
|---|---|---|
| Общо | 22 692 | 100,00 |
| Българи | 5680 | 25,03 |
| Турци | 13 180 | 58,08 |
| Цигани | 1 875 | 8,26 |
| Други | 42 | 0,19 |
| Не се самоопределят | 137 | 0,60 |
| Не отговорили | 1778 | 7,84 |
Населени места
Общината има 24 населени места с население 22 692 души към 01.02.11.[2]
| Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Белинци | 477 | 12,910 | Акчелар | Лудогорци | 761 | 16,608 | Дурач |
| Бърдоква | 305 | 8,736 | Калъч Шерман, Бърдовка | Лъвино | 1082 | 21,083 | Арслан |
| Вазово | 1099 | 20,843 | Ески Балабанлар | Малко Йонково | 388 | - | в з-щето на с. Йонково |
| Голям Поровец | 569 | 22,228 | Голяма Кокарджа | Малък Поровец | 704 | 25,558 | Малка Кокарджа |
| Делчево | 764 | 12,195 | Ферхатлар | Печеница | 297 | 7,031 | Осман махле |
| Драгомъж | 375 | 7,305 | Хюсеинлер | Подайва | 1832 | 23,327 | |
| Духовец | 570 | 19,713 | Насъфчилар | Райнино | 730 | 23,027 | Кьосе абди |
| Исперих | 8973 | 35,735 | Кеманлар | Свещари | 645 | 122,459 | Мумджилар |
| Йонково | 1148 | 30,594 | Юнуз абдал | Средоселци | 318 | 6,778 | Орта махле |
| Китанчево | 1464 | 21,926 | Къдър | Старо селище | 343 | 18,983 | Ески махле |
| Конево | 95 | 18,595 | Ат кьой | Тодорово | 798 | 14,848 | Юклии, Тодорево |
| Къпиновци | 219 | 4,242 | Кабулар махле | Яким Груево | 410 | 17,520 | Салладън |
| ОБЩО | 22692 | 402,244 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
- Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;
- – признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;
- – преименува с. Юклии на с. Тодорево;
- през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;
- – преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;
- МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;
- – преименува с. Мумджилар на с. Свещари;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;
- – преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;
- – преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;
- – преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;
- – преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;
- – преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;
- – преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;
- – преименува с. Арслан на с. Лъвино;
- – преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;
- – преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;
- – преименува м. Осман махле на м. Печеница;
- – преименува м. Апаз махле на м. Славщица;
- – преименува м. Орта махле на м. Средоселци;
- – преименува м. Ески махле на м. Старо селище;
- – преименува с. Салладън на с. Яким Груево;
- МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;
- Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;
- – заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;
- – отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;
- Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;
- – заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;
- – признава м. Печеница за с. Печеница;
- – признава м. Средоселци за с. Средоселци;
- – признава м. Старо селище за с. Старо селище;
- Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от Община Исперих и го присъединява към Община Завет;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
- Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.
Транспорт
През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.
През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:
- участък от 27,6 km от Републикански път II-23 (от km 68 до km 95,6);
- участък от 29,9 km от Републикански път III-205 (от km 13,7 до km 43,6);
- последният участък от 18,4 km от Републикански път III-702 (от km 3,7 до km 22,1);
- последният участък от 2,7 km от Републикански път III-2005 (от km 33,2 до km 35,9);
- началният участък от 10 km от Републикански път III-2304 (от km 0 до km 10,0);
- началният участък от 10,1 km от Републикански път III-2305 (от km 0 до km 10,1);
- целият участък от 16,4 km от Републикански път III-2306.
Топографска карта
- Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||