Долна челюст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мандибула)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Челюст.

mandibula

Долна челюст, мандибула (на латински: mandibula) е нечифтна кост, която изгражда долната част на лицевия череп. Свързва се ставно с черепната основа. (Двете кости са съединени в предния си край посредством симфиза.)

Костта е изградена от две части: тяло и долночелюстен клон.

  • Тялото (corpus mandibulae) е костна плоча, извита под формата на парабола. Състои се от две симетрични половини, които стастват костно към края на първата година. На тялото се различават долен задебелен и заоблен край, наречен основа на долната челюст-basis mandibule, и горна зъбна част – pars alveolaris, където са разположени зъбите на долната челюст.
  • По средата на тялото отпред се намира малко възвишение – protuberantia mentalis, в страничните части на което се намира по една пъпчица-tuberculum mentale. Малко по-латерално се намира отвор-foramen mentale, с който се отваря canalis mandibulae.
  • Зъбната част на тялото-pars alveolaris, съдържа 16 кухини за зъбите (по 8 от всяка половина). На горния ѝ ръб се намират отвестията на алвеолите, които са отделени една от друга чрез преградки. Алвеолите на кътниците, които имат по два корена, в дълбочина имат междукоренови преградки-septa interradicularia. На външната страна тялото се намират изпъкналости, предизвикани от корените на зъбите. На вътрешната му страна, по средата зад брадичката, се намира единично или двойно костно шипче – spina mentalis, което представлява залавно място за мускули.
  • Долночелюстния клон (ramus mandibulae) е задното продължение на костта. То се издига нагоре и назад като отвесна четириъгилна костна плочка, която е по-широка и по-тънка от тялото. Най-горният край на костта има ставен израстък посредством който тя се свързва с черепа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Г.Гълъбов В.Ванков, Анатомия на човека