Мария Беатриче д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Беатриче д’Есте
ерцхерцогиня на Австрия
Мария Беатриче д’Есте, 1772, дворец Версайл
Мария Беатриче д’Есте, 1772, дворец Версайл

Родена
Починала
14 ноември 1829 г. (79 г.)
Погребана Императорска крипта, Виена, Австрия
Управление
Период 1771 – 1806
Предшественик Мария Терезия Чибо-Маласпина
Други титли принцеса от Модена
херцогиня на Маса и Карара
Arms of the house of Este (6).svg
Семейство
Род Дом Есте, Хабсбург-Лотаринги
Баща Ерколе III д’Есте
Майка Мария Терезия Кибо Маласпина
Съпруг Фердинанд Карл (1771)
Деца Мария-Людовика де Австрия-Есте
Мария Тереза Австрийска-Есте
Мария Леополдина Австрийска-Есте
Франц IV (Модена)
Фердинанд Карл Йозеф Австрийски-Есте
Максимилиан Йозеф фон Хабсбург-Есте
Мария Беатриче д’Есте в Общомедия

Мария Беатриче д’Есте (на италиански: Maria Beatrice Ricciarda d’Este; * 7 април 1750, Модена; † 14 ноември 1829, Виена) е принцеса от Модена и чрез женитба от 1771 г. ерцхерцогиня на Австрия. От 1790 до 1797 и от 1814 до 1829 г. тя е херцогиня на Маса и Карара. Тя занася на Хабсбургите наследството от баща си херцогствата Модена и Реджо, също и наследството от майка си херцогствата Маса и Карара и става основателка на линията Австрия-Есте.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя е единствената дъщеря на Ерколе III д’Есте, херцог на Модена и Реджо, и съпругата му Мария Терезия Чибо-Маласпина, от 1743 г. наследничка на Херцогство Маса и Карара.

Мария Беатриче е наследничка на четири херцогства и добра партия за женене. Тя е сгодена още като малка за ерцхерцог Фердинанд от Австрия. На 15 октомври 1771 г. Мария Беатриче се омъжва в Милано за по-малкия от нея с четири години 17-годишен ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски (1754 – 1806), четвъртият син на син на Мария Тереза и император Франц I Стефан. Двамата имат девет деца и стават основатели на линията Хабсбург-Есте.

През 1780 г. Фердинанд Карл става щатхалтер на Ломбардия и Мария Беатриче му помага.


Кралската вила в Монца

Наполеон навлиза в Милано през 1796 г. и фамилията трябва да бяга от френската войска. Те отиват в Триест и Брюн. Мария Беатриче с част от децата се остановява във Винер Нойщат, а Фердинанд с най-големите си синове се настанява в дворец Белведере във Виена.

През 1803 г. Мария Беатриче купува къща в центъра на Виена, където се мести цялата фамилия. Ерцхерцог Фердинанд умира на Коледа 1806 г.

Мария Бетриче става през 1808 г. майка-императрица чрез женитбата на дъщеря ѝ Мария-Лудовика за Франц I Австрийски. След свалянето на Наполеон през 1814 г. тя получава отново владетелството в Маса и Карара. Нейният най-голям син става като Франц IV херцог на Модена и Реджо. След нейната смърт на 14 ноември 1829 г. на 79 години, управляваната от нея територия е обидинена с Модена.

Мария Беатриче е погребана в Капуцинската гробница във Виена.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Maria Beatrix. Brigitte Hamann: Die Habsburger. Ein biographisches Lexikon. Wien/München 1988, S. 309ff.
  • Lorenz Mikoletzky: Maria Beatrix. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 192 f.
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Beatrix Riccarda von Este. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 42 f.
  • Constantin von Wurzbach: Este, Beatrix Riccarda von Este. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 4, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1858, S. 85 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]