Михел (спомагателен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Михел“
Michel, HSK-9
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типТоварен кораб/Болничен кораб/Спомагателен крайцер
ПроизводителDanziger Werft, Данциг, Германия
Служба
Спуснат на водааприл 1939 г.
Влиза в строй7 септември 1941 г.
Потъналпотопен на 9 октомври 1943 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
СобственикGdynia America Line (GAL)
ОператорGdynia America Line,
ВМС на Германия
Бруто тонаж4740 БРТ
Водоизместимост10 900 t (стандартна)
Дължина132,0 m
Ширина16,8 m
Газене7,4 m
Задвижване2 8-цилиндрови дизелови двигателя MAN
Мощност6650 к.с. (5 МВт)
Движител1 гребен винт
Скорост16 възела
(29,6 km/h)
Далечина на
плаване
34 000 морски мили на 10 възела ход
Екипаж395 души
Кръстен в чест наНемският Михел
Въоръжение
Артилерия6×1 150-mm;
1×1 105-mm;
Зенитна артилерия2×2 37-mm;
4×2 20-mm
Минноторпедно
въоръжение
2×2 и 2×1 533-mm ТА
малък торпеден катер LS 4 Esua
Самолети2 самолета Arado Ar 196 A-2

Михел (на немски: Michel, HSK-9[~ 1]) е немски спомагателен крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Това е преустроеният полски товарен кораб „Белско“ (на полски: Bielsko), в германския флот е познат като „Шиф-28“ (на немски: Schiff 41)[~ 2], в Кралския флот получава обозначението – Рейдер H“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Построен е в периода 1938/39 г. на стапелите на „Данцигер Верфт“ за полските „Линии Гдиня – Америка“ (GAL). В началото на Втората световна война е реквизиран от Кригсмарине и превърнат в болничния кораб „Бон“ (на немски: Bonn). След връщането на „Видер“, при който се появява сериозен проблем с машините, е решено вместо него да се преоборудва в спомагателен крайцер „Бон“. През лятото на 1941 г. това е направено, като се използва въоръжението, свалено от „Видер“. На 7 септември 1941 г. „Михел“ влиза в строй.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Първи поход[редактиране | редактиране на кода]

Макар първият поход на „Михел“ да е планиран за края на ноември 1941 г., той не може да излезе в открито море до март 1942 г. заради проточилото се преоборудване. При прекарването му през Ла Манш, под силна охрана, във френско пристанище корабът засяда на плитчина и е върнат обратно. На 14/15 март крайцерът и неговият ескорт са нееднократно атакувани от британците, но безуспешно. При втория опит, на 20 март 1942 г., излиза на плаване под командването на капитан 2-ри ранг Хелмут фон Руктешел (преди това командир на „Видер“).

„Михел“ действа в южния Атлантик, на 19 април, първият му потопен кораб става британският танкер „Патела“. На 22 април малкият торпеден катер на кораба потопява американския танкер „Кънектикът“. Атаката на 1 май на британския товарен кораб „Менелай“ е неуспешна и след предупреждението на последния, британският флот изпраща крайцера „Шропшир“ и два спомогателни кораба, но „Михел“ успава на 20 май да потопи норвежкия кораб „Каттегат“.

По-късно торпедният катер на „Михел“ открива кораба „Джордж Клаймер“ (тип „Либърти“) и с две торпеда го потопява. Британският кораб „Алкантара“, който се намира наблизо, успява да спаси екипажа. Когато германците си тръгват те са на разстояние пряка видимост от противника, но британците и американците са убедени, че ги е атакувала подводница.

След това има други успехи, „Михел“ действа в южния Атлантик и Индийския океан. След успешния поход, продължил 11 ½ месеца, корабът пристига в Япония през март 1943 г.

За 346 дни плаване той среща и потапя 15 вражески съда, с общ тонаж 99 000 брт.

Втори поход и гибел[редактиране | редактиране на кода]

Танкерът Ferncastle, потопен при втория поход

След ремонт корабът тръгва на 21 май 1943 г. от Йокохама под командването на капитан 1-ви ранг Гюнтер Гумприх, преди това командир на „Тор“, за своя втори поход. „Михел“ прави поход около западните брегове на Австралия, пресича Тихия океан до бреговете на Южна Америка. За пет месеца той открива и потопява още три съда, преди да се върне в Япония.

При връщането си в Япония, на 50 мили от пристанището, той е открит и потопен от американската подводница USS Tarpon (SS-175). „Михел“ потъва, спасяват се 116 души, които след три дни на лодки достигат до Япония.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Потопени и пленени съдове, първи поход:

Дата Име на кораба Принадлежност Тонаж, брт Бележка
19 април 1942 Patella  Великобритания 7468
22 април 1942 Connecticut  САЩ 8684
20 май 1942 Kattegat  Норвегия 4245
7 юни 1942 George Clymer  САЩ 7176
11 юни 1942 Lylepark  Великобритания 5186
15 юли 1942 Gloucester Castle  Великобритания 8006
16 юли 1942 William F Humphrey  САЩ 7893
17 юли 1942 Aramis  Норвегия 7984
14 август 1942 Arabistan  Великобритания 5874
10 септември 1942 Empire Dawn  Великобритания 7241
11 септември 1942 American Leader  САЩ 6778
2 ноември 1942 Reynolds  Великобритания 5113
29 ноември 1942 Sawokla  САЩ 5882
8 декември 1942 Eugenie Livanos  Гърция 4816
27 декември 1942 Empire March  Великобритания 7040

Втори поход:

Дата Име на кораба Принадлежност Тонаж, брт Бележка
15 юни 1943 Hoegh Silverdawn  Норвегия 7715
17 юни 1943 Ferncastle  Норвегия 9940
11 септември 1943 India  Норвегия 9977

Тонажът на потопените и пленени от „Михел“ съдове е 127 000 брт.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. От на немски: Handelsstörkreuzer, което означава спомагателен крайцер номер 9.
  2. „Шиф-28“ (нем. „Schiff 28“) – в превод от немски език означава „Плавателен съд № 28“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Михель (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​