Коронел (спомагателен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Коронел“
Coronel, HSK-10
1948 Svalbard - bow.jpg
„Коронел“ вече като Svalbard в Генуа, декември 1948 г.
Флаг Германска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и тип Спомагателен крайцер
Производител Bremer Vulkan, Vegesack в Бремен, Германия
Живот
Спуснат на вода 13 август 1938 г.
Влиза в строй декември 1942 г.
Изведен от
експлоатация		 засяда на плитчина на 21 ноември 1984 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 134 m
Ширина 17,9 m
Газене 7,9 m
Задвижване 8-цилиндров дизелов двигател;
1 гребен винт;
5100 к.с.
Скорост 16 възела
(29,63 km/h)
Водоизместимост 12 700 t (стандартна)
Екипаж 350 души
Въоръжение
Артилерия 6×1 150 mm
Зенитна артилерия:
6×1 40 mm
4×1 20 mm

Коронел (на немски: Coronel, HSK-10) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Того“ (на немски: Togo), в германския флот е познат като „Плавателен съд №14“ (на немски: Schiff 14), в Кралския флот получава обозначението – „Рейдер „K““[1][2]. Това е последния представител на спомагателните крайцери, влязъл в състава на германския флот. Историята се стича така, че той така и не напуска териториалните води контролируеми от Третия рейх.

История[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „Вулкан“ (на немски: Bremer Vulkan) за линията „Воерман“[2][3]. На 13 август 1938 г. съда е пуснат на вода и на 22 септември същата година влиза в строй[3]. След началото на Втората световна война, той разкъсва блокадата и се връща в Хамбург, където на 1 март 1940 г. е реквизиран от кригсмарине[3]. На 18 август 1940 г. е преправен на минен заградител[3]. След това, РВМ решава да го преоборудва в спомагателен крайцер. На 16 юни 1941 г. кораба е снет като минен заградител[3]. Работите отнемат повече от година – от 7 юни 1941 до 25 октомври 1942 г., дейностите са извършвани от корабостроителниците „Уилтън-Фейенорд“ в Схидам, „Уилтън“ в Ротердам, „Одерверке“ в Щетин и корабостроителницата на ВМС в Готенхафен[3].

През декември 1942 работите са завършени и кораба влиза в строй[3].

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Рейдерски поход[редактиране | редактиране на кода]

На 31 януари 1943 г. рейдера, под команда на капитан цур зе[4] Ернст Тинеман започва опита си да разкъса блокадата.

Първоначално „Коронел“ се насова на север, за мине в Атлантика през Датския пролив, но с настъпването на нощта обръща и се насочва на юг.

В Хелголандския залив кораба попада в буря, която откъснала мини от котвите им. Принуден е да изчака края на лошото време до 3 февруари зад остров Зилт[2][5].

На 7 февруари 1943 г. „Коронел“ прави опит да пресече Ла Манш съпроводен от тралчици, но в течение на следващото денонощие два пъти ляга на плитчина. След това решават да се върнат в Дюнкерк[2][5].

Суматохата привлякла вниманието на англичаните. И когато нощта на 10 февруари рейдера напуска Дюнкерк съпроводен от 12 тралчици, то попада под прицелния огън на бреговите батареи на Дувър. В течение на 40 минути, на пълен ход, кораба издържа 33 залпа на тежката артилерия, но остава невредим[2][6].

После дошъл реда на нощната авиация. Британските летци постигнали едно попадение – бомбата пробива палубата до фокмачтата по левия борд и гръмва[2][6]. За да довършат крайцера, англичаните изпращат съединение от пет ескадрени миноносеца тип „Хънт“ и шест торпедни катера. Но Тинеман успял да се укрие в Булон. Огледа показал, че за ремонта на повредите ще са необходими поне четири месеца[2][6].

„Коронел“ прекарал в Булон още два дни, като донесъл на града непрекъснати нападения от страна на авиацията на съюзниците.

Тинеман разбира, че няма смисъл да продължава да опитва късмета си и се насочва обратно към Дюнкерк[2][6].

Става ясно, че вече е невъзможно безопасно да се премине Ла Манш и на следващото утро Тинеман получава заповед, вече от Дьониц за връщане в Балтика. Обаче заповедта останала неизпълнена, тъй като след четири часа Дюнкерк е подложен на бомбардировка от осемнадесет бомбардировача, които макар и да не уцелили HSK-10, сериозно повредили входните врати на пристанището и рейдера останал в капан[2][6].

На 27 февруари рейдера напуска пристанището и излиза в морето. В пътя два пъти засяда не пясъчни наноси, но и в двата случая без чужда помощ успява да се освободи. По време на прехода „Коронел“ с неговия ескорт е подложен на атака от осем британски катера, но всичко минава благополучно и на 28 февруари рейдера пристига в Куксхафен, а на 2 март прави преход до Кил[2][7].

Това е последния опит за излизане на немски рейдер в океана. Следващия готов за излизане спомагателен крайцер на кригсмарине, „Ханза“, въобще не излиза в поход. Независимо, че „Михел“ още известно време действа в Индийския океан, това е края на германското рейдерстване като метод на война.

Кораб за насочване на нощните изтребители на ПВО[редактиране | редактиране на кода]

По-късно е върнато старото му име и е преоборудван в кораб за насочване на нощните изтребители на ПВО. От октомври 1943 г. „Того“, подчинен на луфтвафе, действа в Балтика. Март 1944 г., след три силни бомбардировки на Хелзинки от съветската авиация, той пристига във Финския залив за съдействие на авиационното прикритие на Талин и Хелзинки[2][7].

Следвоенна съдба[редактиране | редактиране на кода]

Кораба оцелява във войната и е предаден на Великобритания, после преминава към Норвегия[2][7].

Той има дълъг живот, като търговски съд, който завършва под името „Топека“ на 21 ноември 1984 г., когато по време на ураган търпи крушение и засяда на плитчина до бреговете на Мексико. Двама души загиват[2][8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Обозначения вспомогательных крейсеров кригсмарине (Германия)
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Вспомогательный крейсер Коронель Архив на оригинала от 2019-09-21 в Wayback Machine. ((en))
  3. ↑ а б в г д е ж Подготовка к походу вспомогательного крейсера „Коронель“
  4. ↑ Капитан-цур-зе (на немски: Kapitän zur See) – съответства на званието капитан 1-ви ранг.
  5. ↑ а б Попытки прорыва вспомогательного крейсера Коронель
  6. ↑ а б в г д Атака англичан на вспомогательный крейсер Коронель
  7. ↑ а б в Возвращение вспомогательного крейсера Коронель на базу
  8. ↑ Судьба вспомогательного крейсера Коронель

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коронель (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коронел_(спомагателен_крайцер)&oldid=10696987“.