Атлантис (спомагателен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атлантис (спомагателен крайцер)
Hilfskreuzer Atlantis.jpg
Спомагателен крайцер „Атлантис“
Флаг Германска империя (1933-1945) Германия
Тип Спомагателен крайцер
Производител Bremer Vulkan, Бремен, Германия
Живот
Завършен 31 май 1937 г.
Пуснат на вода 19 декември 1939 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 22 ноември 1941 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 155 m
Ширина 18,7 m
Газене 8,7 m
Задвижване Два 6-цилиндрови двутактни дизелови двигателя, 7 600 к.с.
Скорост 17 възела
(32,4 km/h)
Водоизместимост 17,600 t (стандартна)
Екипаж 347 души,
Пределна дистанция
на плаване
60 000 морски мили
Въоръжение
Оръдия 6×150 mm
1×75 mm
Самолети 2 самолета Heinkel He 114, един в разглобен вид[1]
Торпеда 4×533 mm торпедни апарата
Други зенитни оръдия:
2×37 mm
4×20 mm
морски мини: 92 броя

Атлантис (на немски: Atlantis, HSK-2, в превод на български: Атлантида)[2] е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Голденфелс“ (на немски: Goldenfels, в превод на български: Златна скала), в германския флот е познат като „Плавателен съд № 16“, в Кралския флот получава обозначението — Рейдер „C““. В края на март 1940 г. той тръгва на рейдерски поход, преминава през блокадата на Северния Атлантик и плава във водите на Атлантическия, Индийския и Тихия океани. Изминава повече от 161 000 km за 602 дни и потапя 22 кораба с общ тонаж 145 968 тона, което е най-добрия резултат от всики надводни кораби на Кригсмарине, поставя и 92 мини около бреговете на Южноафриканския съюз. „Атлантис“ е потопен на 21 ноември 1941 г. от британския крайцер „Девъншър“. Командир на кораба е капитан 3-ти ранг Бернхард Роге.

Подготовка за похода[редактиране | редактиране на кода]

Тования съд „Голденфелс“ (Златна скала) е построен 1937 г. на бременските стапели на „Bremer Vulkan“ за корабоплавателната компания „Hansa Line“. Корабът е с водоизместимост 17600 тона с един комин в средната част, развива скорост до 17,5 възела и е с размери 155 метрова дължина; 18,7 метрова ширина и 8,7 метрово газене[3]. След началото на войната е реквизирано от ВМС на Германия. Преустройството на кораба в спомагателен крайцер започва на 5 септември 1939 г. под руководството на капитан 3-ти ранг Бернхард Роге в бременската корабостроителница „Deutsche Schiff — und Maschinenbau AG“. В процеса на работа се появяват проблеми с планирането (поради унищожените след Версайския договор документи, свързани с рейдерите от Първата световна война, рейдерите следвало да се проектират от нулата) и снаряжаването (предимно заради секретността на проекта) на кораба. Решавайки тези проблеми, Роге два пъти посещава капитан 3-ти ранг Нергер, командвал спомагателния крайцер „Волф“ по време на миналата война; също и с командирите на другите преустройвани рейдери в корабостроителницата „Blohm + Voss“ в Хамбург[4].

Кораба е оборудван по следния начин: два шестцилиндрови дизелни двигатели MAN, които позволяват плаване от 60 000 мили без допълнителна бункеровка; шест 150 mm и едно 75 mm (за предупредителни изстрели) оръдия; две сдвоени 37 mm зенитни оръдия и четири 20 mm зенитни картечници; четирири торпедни апарата; деветдесет и две морски мини EMC[1]; два самолета „Heinkel He 114“, които се намират в преправения на хангар трюм № 2 (втория самолет, независимо от протестите на Роге, е предаден на рейдера в разглобен вид, с мотива, че са дефицитни); фалшиви бордове, които с помощта на система от противотежести се отварят нагоре; маскировъчен, фалшив и разглобяем втори комин; телескопически мачти; дървени оръдия; лъжливи оръдейни платформи; големи сандъци, наподобяващи палубен товар[4].

През юли 1939 г. капитан Роге получава назначение в случай на война да поеме командоването над „HSK 2“. В края на месеца той е назначен за командир на учебния ветроход „Алберт Лео Шлагетер“, който подготя старшини в Балтийско море. На 25 август „Шлагетер“ получава заповед да се прибере в базата, в началото на септември Роге заминава за Бремен. Там той получава досиетата на всички бъдещи членове на екипажа му, които от съображение за сигурност са квартировани в училището за старшини в Бремерхафен. За поста старши помощник е назначен професор по история на изкуствата, чиито знания във военноморската наука не се понравили на Роге[4]. Дружбата му с капитан 3-ти ранг Винтер от кадровия отдел на офицерския състав във Вилхелмсхафен позволила на Роге да изиска за длъжността полиглота и доктор по философия Улрих Мор, син на неговия приятел, назначен на плаваща база[5]. Първи офицер е капитан-лейтенант Ерих Кюн; щурман — капитана от търговския флот Паул Каменц, артилерийски офицер — лейтенант Лоренц Кеш. Също така на кораба са назначени няколко капитани и първи помощници от търговския флот, които следвало да откарват към родните брегове пленените кораби. Повече от сто от първоначално зачислените на кораба старшини и матроси, по настояване на Роге, са сменени; в частност, той си извоюва преместването на рейдера от Балтика на дванадесет старшини от „Шлагетера“. Екипажа е разположен на кораба по следния начин: всеки офицер има своя каюта; главните старшини живеят в каюти по един или по двама; старшините са разположени в кубрици за 4 или 8 души; матросите спят в кубрици за 18—50 души, по възможност до бойния пост, 50 от тях получават хамаци, останалите имат койки[4].

На 19 декември 1939 г., след 14 седмици в док и почти 400 000 човекочаса труд, търговския рейдер е въведен в строй под даденото му от Роге име „Атлантис“. След 2 дена, когато 80% от екипажа е вече на борда, кораба провежда първите мореходни изпитания по Везер. На 28 декември „Атлантис“ се насочва от Бремен към Кил и нощта засяда на плитчина. След 6 часа прилива освобождава рейдера, но съдбата на капитана виси на косъм: преди 25 години заседналия в плитчина до немските брегове „Волф“ се разделя с капитана си с мотивировката „карък“. Въпреки това, независимо от суеверния фюрер, Роге не пострадал от грешката на лоцмана[5]. На 31 януари при пълна секретност кораба е инспектиран от гросадмирала Ерих Редер. Към началото на пролетта „HSK 2“ е готов за поход, като контра мярка срещу вражеското разузнаване Роге поръчва поставянето на мишени до Пилау. На 11 март, заедно с „Орион“ и „Видер“ „Атлантис“ преминава през Килския канал под камуфлаж, след което хвърля котва в малкия залив Зюдерпип на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн[4]. Там е свален втория комин и рейдера е маскиран като 5749 тонния норвежки кораб „Кнут Нелсон“[1].

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Рейдерски поход[редактиране | редактиране на кода]

Паметен кръст над гроба на Бернхард Херман, матрос на „Атлантис“, Кергелен.

Като един от първите спомагателни крайцери на Германия във Втората световна война, „Атлантис“ напуска базата си на 6 април 1940 г. Маскирайки се първо като норвежкия кораб „Кнут Нелсон“, а след това като съветския кораб „КИМ“, „Атлантис“ перви от рейдерите излиза в Атлантическя океан.

  • 18 април 1940 г. „Атлантис“ получава задача да се насочи към корабоплавателни маршрут „КейптаунФрийтаун“, за да отклони част от силите на Кралските ВМС на Великобритания от бреговете на Германия.
  • Вечерта на 10 май до нос Иглен близо до бреговете на Южна Африка „Атлантис“ поставя 92 мини.
  • От май до септември 1940 „Атлантис“ действа в Индийския океан, маскиран като датския кораб „Аббекерк“, а след това като норвежкия съд „Тарифа“.
  • От октомври 1940 г. до ноември 1941 г. „Атлантис“ води рейдерство в Тихия океан.
  • 14-16 февруари „Атлантис“ се среща с „Адмирал Шеер“, който се зарежда с дизелово гориво от резервуарите на „Кети Бровиг“, независимо от съобщението на щаба, че конкретното гориво не е подходящо за него.
  • На 17 май „Атлантис“ среща британските кораби: линкора „Нелсън“ и самолетоносача „Игъл“, които не му обръщат внимание.
  • На 21 ноември 1941 г., извършвайки зареждане на подводницата U-126, „Атлантис“ е открит от палубния самолет на британския крайцер „Девъншър“. След време се появява и самия крайцер, който след кратка стрелба потопява „Атлантис“ и не започва спасяване на хората. опасявайки се от торпедата на подводницата (Всъщност U-126 в това време е без командир). След изплуването на подводницата тя прибира оцелелите от екипажа и взема спасителните лодки на буксир. За да и помогнат към нея се насочват U-129 и U-124. Спасените са оставени на снабдителния кораб „Питон“, който на свой ред, на 1 декември, е потопен в аналогична ситуация от крайцера „Дорсетшир“. След продължително плаване на 4-ри немски и 4-ри италиански подводници оцелелите от екипажа се връщат в Германия.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Потопени и пленени съдове:

Националност Тип Име Тонаж Дата Резултат
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Scientist 6199 3 май 1940 Потопен
Флаг на Норвегия Норвегия Товарен кораб Tirranna 7230 10 юни 1940 Пленен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб City of Bagdad 7506 11 юли 1940 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Kemmendine 7770 13 юли 1940 Потопен
Флаг на Норвегия Норвегия Товарен кораб Talleyrand 6732 2 август 1940 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб King City 4744 24 август 1940 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Танкер Athelking 9557 9 септември 1940 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Benarty 5800 10 септември 1940 Потопен
Флаг на Франция Франция Пътнически кораб Commissaire Ramel 10 061 20 септември 1940 Потопен
Flag of the Kingdom of Yugoslavia.svg Югославия Товарен кораб Durmitor 5623 22 октомври 1940 Пленен
Флаг на Норвегия Норвегия Танкер Teddy 6748 9 ноември 1940 Потопен
Флаг на Норвегия Норвегия Танкер Ole Jakob 8306 10 ноември 1940 Пленен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Automedon 7528 11 ноември 1940 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Mandasor 5144 24 януари 1941 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Speybank 5154 31 януари 1941 Пленен
Флаг на Норвегия Норвегия Товарен кораб Ketty Brövig 7301 2 февруари 1941 Пленен
Flag of Egypt (1922–1958) Египет Пътнически кораб Zam Zam 8299 17 април 1941 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Rabaul 6809 14 май 1941 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Trafalgar 4530 24 май 1941 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Tottenham 4762 17 юни 1941 Потопен
Флаг на Великобритания Великобритания Товарен кораб Balzac 5372 22 юни 1941 Потопен
Флаг на Норвегия Норвегия Товарен кораб Silvaplana 4793 10 септември 1941 Пленен
Общо 22 кораба 145 968

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  Hilfskreuzer (Auxiliary Cruiser / Raider) Atlantis. // Архив на оригинала от 2012-03-04. Посетен на 2010-05-08.
  2. В немския флот е познат и като Тежък спомагателен крайцер II (на немски: Handelsstörkreuzer II, HSK 2)
  3. ((en))  Atlantis (HSK 2). // Архив на оригинала от 2012-03-04. Посетен на 2010-05-08.
  4. а б в г д Рогге, Бернгард.. Рейдер «Атлантис». Самый результативный корабль германского ВМФ. 1939—1941 гг.
  5. а б Мор, Ульрих; Селлвуд, Артур В.. «Летучий голландец» Третьего рейха. История рейдера «Атлантис».

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мор, Ульрих; Селлвуд, Артур В.. «Летучий голландец» Третьего рейха. История рейдера «Атлантис». ISBN 5-9524-2494-5.
  • Портен, Эдвард фон дер.. Германский флот во Второй мировой войне.
  • Рогге, Бернгард.. Рейдер «Атлантис». Самый результативный корабль германского ВМФ. 1939—1941 гг.. ISBN 5-9524-2045-1.
  • Руге, Фридрих.. Война на море, 1939—1945. ISBN 5-89173-027-8.
  • Слэйвик, Дж. П.. Одиссея рейдера «Атлантис». ISBN 5-17-028572-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общи[редактиране | редактиране на кода]

Видеозаписи на „Атлантис“[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атлантис (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.