Щир (спомагателен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щир
Флаг Германия Германия
Клас и тип Спомагателен крайцер
Производител Germaniawerft, Кил, Германия
Живот
Спуснат на вода 17 октомври 1936 г.
Влиза в строй 10 ноември 1941 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 27 септември 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 134 m
Ширина 17,3 m
Газене 7,2 m
Задвижване седемцилиндров дизелов двигател, 3750 к.с.
Скорост 14 възела
(26 km/h)
Водоизместимост 11 000 t (стандартна)
Екипаж 324 души,
Далечина на
плаване
50 000 морски мили, при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 6×150 mm
Самолети 2 самолета Arado Ar 196 A-1
Торпеда 2×533 mm торпедни апарата
Други зенитни оръдия: 1×37 mm
2×20 mm

Щир (на немски: Stier[Бел. 1], HSK-6) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Кайро“ (на немски: Cairo), в германския флот е познат като „Плавателен съд №33“ (на немски: Schiff 23), в Кралския флот получава обозначението — Рейдер „J““. Прекратява активни бойни действия на 27 септември 1942 г. след битка с въоръжения транспорт на САЩ „Стивън Хопкинс“. Екипажа се връща в Германия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е построен в Кил на стапелите на фирмата „Германиаверфт“ (на немски: Germaniawerft) за Линия „Атлас-Левант“. През ноември 1939 г. е предаден на Кригсмарине, първоначално се използва като спомагателен кораб на Балтика, след това е преоборудван на минен заградител, който следвало да участва в Операция Морски лъв. Пролетта и лятото на 1941 г. в Ротердам е преоборудван като спомагателен крайцер и влиза в състава на немския флот на 10 ноември 1941 г. под името „Щир“.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Рейдерски поход[редактиране | редактиране на кода]

Преминаването през Ла Манш[редактиране | редактиране на кода]

12 май 1942 г. кораба под командването на капитан цур зе[Бел. 2] Хорст Герлах напуска Ротердам и със силна охрана се насочва към Ла Манш. На следващия ден протича бой с британски торпедни катери, при който един от тях е потопен, а немците губят два миноносеца. Въпреки това, „Щир“ успява да достигне френския Роаян, където попълва боеприпасите си. След няколко дни той вече държи курс на юг.

Това е последното успешно преминаване на немски рейдер от Германия в Атлантика, всички последващи опити се провалят.

В Атлантика[редактиране | редактиране на кода]

За двете седмици крайцерстване в централния Атлантически океана не срещат нито един кораб. На 4 юни късмета все пак се узмихва на капитан Герлах, като британския сухогруз „Гемстоун“, който пренася желязна руда от Южна Африка в САЩ. След предупредителни изстрели съда е спрян, екипажа му преместен на „Щир“, а самия съд потопен.

Два дни по-късно е атакуван танкера „Стенвек Калкута“, Панамски флаг. Той опитал да се защити, като при това са ранени двама от екипажа на рейдера. Самият танкер е силно повреден от огъня на „Щир“, загиват 14 души, включителни и капитана му. Останалите живи са качени на борда на рейдера, а самия кораб е потопен с торпедо[Бел. 3].

На 10 юни „Щир“ е дозареден от снабдителния съд „Шарлот Шлиман“, на когото са предадени и пленниците.

Започва дълго и безрезултатно плаване в Атлантика. Повредите, в началото на юни, на намиращите се на борда самолети силно намаляват разузнавателните възможности на рейдера. На 27 юли „Щир“ отново се среща с „Шарлот Шлиман“, а два дни по-късно среща друг спомагателен крайцер — „Михел“. Капитаните на двата кораба решили да действат обединено, но това също не довело до резултати.

На 9 август е забелязан британския сухогруз „Делхаус“. В отговор на искането да спре той открива огън, но след кратка престрелка на борда му избухва пожар и както предишните жертви на рейдера е довършен с торпедо. Опасявайки се, че изпратения сигнал за помощ може да е уловен от военните кораби на противника „Щир“ и „Михел“, напускат тази част от океана и пътищата им окончателно се разделят.

През следващия месец патрулирането в централната част на океана е безрезултатно. Опита да акостират на остров Хоф за малък ремонт също е неуспешен, заради силно вълнение. За последен път попълвайки запасите си от „Шарлот Шлиман“, Герлах продължил търсенето.

„Стивън Хопкинс“[редактиране | редактиране на кода]

На 27 септември, в Карибско море близо до Суринам, рейдер е зает с товарене на припаси от снабдителния кораб „Таненфелс“ (на немски: Tannenfels). Внезапно от мъглата излиза сухогруз (8:52). Това е „Стивън Хопкинс“ — американски транспортен кораб от типа „Либърти“, който под баласт плава от Кейптаун към Парамарибо. На сигнала да спре транспорта не отговаря и „Щир“ незабавно открива огън (8:55). „Хопкинс“ имал само едно оръдие от 102 mm против шест 150 mm оръдия на рейдера и значително отстъпвал на последния по скорост. Въпреки това, транспорт приел боя[Бел. 4]. В резултат на 20 минутната престрелка на дистанция под 2 мили, „Стивън Хопкинс“ ляга в дрейф и скоро потъва (около 10:00). „Щир“ получава толкова тежки повреди, че капитана решава да се напусне кораба[Бел. 5]. Екипажа на рейдера се прехвърля на „Таненфелс“, а кораба е взривен (11:40). От 56 души на борда на „Стивън Хопкинс“, 37 загиват в боя, включително и капитана[Бел. 6]. 19 оцелели повече от месец дрейфуват в лодка, докато не достигат брега на Бразилия, минавайки с платна повече от 2000 мили; четирима умират по пътя.

Капитана на „Щир“ в отчета си за сражението описва, че е водил бой с „добре въоръжен рейдер“, който, по негово мнение, имал най-малко 7 големи оръдия. Това си заключение той направил на основа темпа на стрелба от страна на „Стивън Хопкинс“.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Потопени съдове:

Дата Име Тип Страна Тонаж, брт
[Бел. 7]
Товар Забележка
4 юни 1942 Gemstone транспорт Великобритания Великобритания 04986 4986 желязна руда потопен с торпедо
6 юни 1942 Stanvac Calcutta танкер Панама Панама 10170 10 170 потопен с торпедо след артилерийска престрелка
9 август 1942 Dalhousie транспорт Великобритания Великобритания 07250 7250 потопен с торпедо след артилерийска престрелка
27 септември 1942 Stephen Hopkins транспорт, тип „Либърти“ САЩ САЩ 07181 7181 пшеница потопен с артилерия в бой

Общ тонаж на потопените и пленени от „Щир“ съдове е около 29 000 брт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. на български: Телец (зодия)
  2. Съответства на званието капитан 1-ви ранг.
  3. За оказаната съпротива „Стенвек Калкута“ получава от Морската администрация на САЩ статуса „Героически кораб“ (на английски: Gallant Ship).
  4. Разчета на оръдието загинал бързо; на мястото на убитите артилеристи заставали доброволци от моряците. В последните минути на боя огъня от оръдието води сам 18-годишния кадет Едуин О'Хара, до момента на взрива, който унищожава оръдието.
  5. В резултат на боя „Щир“ получава 35 попадения от 102 mm снаряди; в боя загиват 2 души от екипажа.
  6. На борда на транспорта има 56 души: 40 души екипаж, 15 войника, като въоръжена охрана и един пътник.
  7. Т Тонажа на съдовете посочени в таблицата според други източници може да е различен. ([1])((en)).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Галыня. Атлантика, сентябрь 42-го. „Флотомастер“ №6, 2006.
  • Ф. Руге. Война на море, 1939—1945. ISBN 5-89173-027-8.
  • Э. Портен. Германский флот во Второй мировой войне.
  • А. В. Платонов, Ю. В. Апальков. Боевые корабли Германии 1939—1945.
  • Woodward, David. The Secret Raiders: The Story of the Operations of the German Armed Merchant Raiders in the Second World War. London: Kimber, 1955
  • Bunker, John. Heroes in Dungarees: The Story of the American Merchant Marine in World War II. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press, 1995

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Штир (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.