Никола Николов (оперен певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Николов.

Никола Николов (оперен певец)
български певец
Роден
Починал
8 юли 2007 г. (82 г.)
Музикална кариера
Глас Тенор
Направление Опера
Активни години 1946 – 2006 г.
Известни творби Калаф в „Турандот
Семейство
Съпруга Лиляна Василева

Уебсайт Страница в IMDb

Никола Йорданов Николов е български оперен певец, тенор

Гласът на Николов е определян като мощен лиричен тенор, с изразителен среден и нисък регистър. В своята дълга певческа кариера, продължила почти до неговата 75-годишнина, Никола Николов има над 1500 представления и концерти, изпял е почти всички централни тенорови партии на италианските майстори. Характерни за изпълненията му са резките драматични акценти, темперамента и топлотата на гласа му. Николов е носител на множество отличия, сред които „Димитровска награда“ – III степен от 1951 и II степен от 1959 година, заслужил артист от 1962 година, народен артист от 1965 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 март 1925 година в Коньовица в София.[1] Баба му и дядо му са бежанци от Кукуш, а баща му държи малка бръснарница, с която изхранва семейството си. От малък бъдещият оперен ас пее не само известни детски песнички, но и някои модерни шлагери. Скоро клиентите на баща му забелязват, че момчето е музикално и притежава хубав глас.

В гимназията учител на Николов е Ненко Балкански, който го насърчава да се занимава с рисуване, но той се интересува и от музика и по време на военната си служба става солист на Ансамбъла на Българската армия. По това време започва да учи при вокалния педагог Събчо Събев, с чието съдействие през октомври 1946 година е назначен в Софийската народна опера.[1]

Малко по-късно Никола Николов е поканен от новооткритата Варненска народна опера от нейния ръководител Петър Райчев.[1] Първата му роля на варненска сцена е тази на Пинкертон от операта „Мадам Бътерфлай“, с която той се налага като първи тенор в операта. Следват ролите на Туридо от „Селска чест“, Манрико от „Трубадур“ с диригент Йоско Йосифов, дон Хосе от „Кармен“. Във Варненската опера се запознава с певицата Лиляна Василева, която става негова съпруга.[1]

През 1951 и 1953 година Николов става лауреат на III-тото и IV-тото издание на младежкия оперен фестивал в Берлин и Букурещ.[1] През 1953 – 1955 година специализира в Москва,[1] където изучава актьорско майсторство при режисьора от Болшой театър, Леонид Баратов. От Москва заминава за Италия, където с него работи вокалната педагожка Зита Фумагали, пее в миланската опера „Ла Скала“ ролята на Йеник от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, има участия в други италиански театри.[1]

От 1959 година работи главно в Софийската опера, но има многократни участия в чужбина, като особен успех има ролята му на Калаф в „Турандот“ на Джакомо Пучини.[1]

Пее на 70 г. в „Кармен“ ролята на дон Хосе на 23 март 1995 г. на сцената на Софийската опера. На 75-годишна възраст изпълнява ролята на Манрико от „Трубадур", като бисира Стретата в до-мажорна тоналност. На 80 години изпълнява дует на Манрико и Азучена от „Трубадур" със Стефка Минева. В концерта през 2005 г. излизат и едни от водещите тенори в сегашно време, някои от които ученици на знаменития тенор: Цв. Цветков, Калуди Калудов, Божидар Николов и Костадин Андреев.

Никола Николов умира на 7 юли 2007 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 127 – 133.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България