Плутон (крайцер, 1929)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плутон.

„Плутон“
Le Pluton croiseur mouilleur de mines
Pluton minelaying cruiser.svg
Крайцера – минен заградител „Плутон“
Емблема Pluton insignia.svg
Флаг Франция Франция
Клас и тип Крайцер – минен заградител
Производител Arsenal de Lorient в Лориен, Франция.
Живот
Заложен 16 април 1928 г.
Спуснат на вода 10 април 1929 г.
Влиза в строй 1 октомври 1931 г.
Изведен от
експлоатация
потънал на 1 септември 1939 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 144/152,5 m
Ширина 15,55 m
Газене 6,7 m
Задвижване 4 парни турбини Breguet;
4 парни водотръбни котли
(2 F C de la Gironde, 2 Normand);
2 гребни винта;
57 000 к.с.
Скорост 30 възела
(55,56 km/h)
Водоизместимост 4 773 t (стандартна)
6 500 t (пълна)
Броня няма
Екипаж 424 души
Далечина на
плаване
4 510 морски мили при 14 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x1 138 mm
Зенитна артилерия::
4x1 75 mm;
2x1 37 mm
6x2 13,2 mm картечници
Други 290 мини[1]
„Плутон“
Le Pluton croiseur mouilleur de mines
в Общомедия

Плутон (на френски: Le Pluton) е крайцер – минен заградител на ВМС на Франция от времето на Втората световна война. Става първият френски военен кораб загинал в хода на тази война.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на крайцер – минен заградител Франция започва през 1922 г. Проекта се създава от британския крайцер – минен заградител „Адвенчър“ и с оглед на това обстоятелство, че към този момент френския флот въобще няма специализирани кораби от такъв клас. Проекта първоначално се нарича бързоходен минен заградител. Поставена е задачата да се създаде кораб способен да носи 250 мини и да ги доставя със скорост от 30 възела, което би позволило да се извършват активни минни постановки при вражеските брегове.

Постройката на кораба е заложена в корабостроителната програма за 1925 г., одобрена от Националното събрание на 13 юли 1925 г. Поръчката за строителство е дадена на арсенала на Лориан на 26 август 1926 г. Стойността на строежа съставлява 102 671 658 франка[2].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Емблемата на „Плутон“.

„Плутон“ е предаден на флота на 13 май 1930 г., но неговите официални изпитанията започват едва на 10 март 1931 г. Към службата си кораба пристъпва на 15 ноември 1931 г., но формално е зачислен в състава на флота на 25 януари 1932 г. В хода на службата крайцера никога не е използван как минен заградител. Машините на „Плутон“ веднага демонстрират ненадеждната си работа, за това още през 1932 г. е предложено той да се преоборудва в учебен кораб.

От 24 октомври 1932 г. до 27 април 1933 г. „Плутон“ преминава преоборудване в арсенала на Тулон в учебно-артилерийски кораб. След това той е включен в състава на Учебната дивизия на флота, базирана в Тулон. Лятото на 1936 г. крайцера прави поход до Балеарските острови. След разформироването на Учебната дивизия „Плутон“ е, на 1 октомври 1938 г., включен в състава на артилерийския дивизион на Учебната ескадра. През май на 1939 г., е преведен в Атлантическия флот, където той първоначално се числи в състава на 7-ма дивизия крайцери заедно с крайцера „Жана д’Арк“, но през август 1939 г. и двата кораба са преведени в 5-та дивизия крайцери. Предполага се, че от 1 юни 1940 г. „Плутон“ окончателно ще стане учебен кораб. При това се планира преименуването му на „Ла Тур д’Оверн“ (на френски: La Tour d’Auvergne)[3].

На 2 септември 1939 г. „Плутон“ отплава от Тулон за Казабланка с 125 мини на борда. Задачата на крайцера е постановката на отбранителни минни заграждения на подходите към порта. В Казабланка „Плутон“ пристига на 5 септември 1939 г. Утрото на 13 септември 1939 г., при снаряжаването на мините, на борда на кораба, близко към неговата кърмова част, става взрив. Възникналият в резултат на това пожар води до нови взривове на мини и боезапаса на кърмовите 138 mm оръдия. Крайцера засяда на дъното на залива, но палубата на полубака остава над водата и там пожара продължава още 18 часа. Като резултат, кораба получава тежки повреди в кърмовата част на корпуса. Загубите сред екипажа съставят 186 човека убити, включая командира на крайцера, а също 73 ранени. На брега са убити 21 човека, още 26 получават ранения. От взривовете щети има и по два стоящи редом тралчика.

Така, „Плутон“ става първият френски кораб, загинал през Втората световна война. Официално той е изключен от състава на флота на 23 юни 1940 г. Крайцера е разкомплектован на място през 1952 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Крайцера-минен заградител „Плутон“ няма проверка в реални бойни действия, загивайки в самото начало на войната без въздействие с неприятеля. Но оценявайки самата концепция за крайцера-минен заградител, следва да се признае, че тя на практика се оказва неудачна. Самата идея за кораб с умерена скорост, предназначен за активни минни постановки не издържа на проверката на времето. Мините при вражеските брегове е къде по-ефективно да се поставят от обикновени крайцери и разрушители, обладаващи висока скорост, при това тяхната скромна минна вместимост не се счита за недостатък. Така, „Плутон“ едва ли може да бъде използван по прякото си предназначение, а за отбранителните минни постановки стават и къде по-малко скъпи кораби. В резултат, „Плутон“ се оказва безполезен, като цяло, кораб, тъй като неговата скромна скорост и слабо въоръжение не оставя много варианти за ефективното му използване в боя. С оглед ненадеждната силова установка, е неудивително, че по-голямата част от своята кариера „Плутон“ провежда в ролята на учебен кораб и е умерено полезен в тази си роля[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. 270 с.. ISBN 5-69919-130-5.
  2. Патянин С.В.. Крейсер-минный заградитель „Плутон“. Морская компания. 2 с..
  3. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. 272 с..
  4. Патянин С.В.. Крейсер-минный заградитель „Плутон“. 11 с..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. ISBN 978-5-699-58415-4.
  • Патянин С.В.. Крейсер-минный заградитель „Плутон“. Морская компания.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Jordan J., Moulin J.. French Cruisers. 1922 – 1956. ISBN 978-1-84832-133-5.
  • Smith P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плутон (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.