Свети Георги (базилика в София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ | |
 Общ изглед от югозапад | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архитект | Алекси Начев |
| Изграждане | 1899 – 1909 г. |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ е българска православна църква в центъра на столицата София.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в едноименната градина на бул.„Патриарх Евтимий".
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през 1899 – 1909 година по проект на архитект Алекси Начев. Освещаването на храма става на 11 ноември 1918 година от митрополит Василий Доростолски и Червенски. Построена е със средства на Войската и е смятана за храм на военните.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение сградата е трикорабна базилика с притвор с 35 m дължина, 20 m ширина и 20 m височина. Светите престола са три - централният е посветен на Свети Георги Победоносец (празник 6 май), южният на Свети Иван Рилски (празник 19 октомври), а северният на Свети Василий Велики (празник на 1 януари). Освен централния купол, базиликата има и два по-малки над притвора.[2]
Стенописите са от Михаил Малецки.[2] Изографисването на храма започва през 2001 година, като централният купол е изписан през 2002 година.[2] Цялостното изографисване на храма отнема над девет години, до 2010 година[3]. През 2012 стенописите са осветени[4].
Олтарните двери, владишкият трон и амвонът са с дърворезба.[2] Резбата е дело на четирима знаменити резбари от различни школи и поколения.[1] Иконостасът, владишкият трон и амвонът са дело на дебърски майстори от рода Филипови.[5] В 1941 година Методи Балалчев прави клиросите и троновете на храма.[6]
В църквата се съхранява камъкът, където е бил убит и погребан Свети Георги Софийски Нови, открит недалеч от храма.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Църква „Св. Георги Победоносец“ // София Официален портал. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж Св. Георги // Национален публичен регистър на храмовете в Република България. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ Домът на вярата. "Храм „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ в София" // БНТ. 2023-05-07. Посетен на 2023-12-07.
- ↑ Софийска света митрополия. "Столичният храм „Св. Георги“ с нови стенописи и нов дякон" // Сайт на БПЦ-БП. 2012-10-21. Посетен на 2023-12-07.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
- ↑ Коева, Маргарита (редактор). Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 431.
