Дабиля: Разлика между версии
м Шаблон:MEC |
м Шаблон:Етнография |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== История == |
== История == |
||
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref> |
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>{{Етнография|188-189}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|160}}</ref> |
||
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>{{Бранков|106-107}}</ref> |
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>{{Бранков|106-107}}</ref> |
||
Версия от 00:54, 4 април 2021
| Дабиля Дабиља | |
| — село — | |
.JPG) | |
  Дабиля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 201 m |
| Население | 1946 души (2002) |
| Пощенски код | 2400 |
| МПС код | SR |
| Дабиля в Общомедия | |
Дабиля или Дабеле или Дабиле (на македонска литературна норма: Дабиља, Дабиље) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от Струмица и на 5 километра западно от Босилово.
История
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дабеле е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]
В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1941 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 5 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[6]
Личности
- Родени в Дабиля
Атанас Караманов (1863 – 1911), български учител и революционер- Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на ВМОРО[7][8]
- Константин Самарджиев Джемото (1884 – 1911), български революционер, деец на ВМОРО
- Панде Филев Смилков, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[9]
- Стоян Георгиев (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали в Дабиля
- Димитър Василев Хесапчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 – 174.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129
| |||||||||||||||||||
