Андрей Дамянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
==Дела== |
==Дела== |
||
Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]]. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-[[Рензовци]] от Западна Македония. Учи при баща си [[Дамян Янкулов]] и дядо си [[Янкул Силянов]].<ref name="Василиев 155"/><ref>{{cite book |title= Творци на българската архитектура, том 1 |last= Кантарджиев|first= Петър|authorlink= |coauthors= Константин Жеков|year= 1982|publisher= Съюз на архитектите в България|location= София|isbn= |pages= 71|url= |accessdate=}}</ref> Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство<ref name="Василиев 155"/> като с братята си [[Никола Дамянов|Никола]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]] и [[Коста Дамянов|Коста]] обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна [[Сърбия]] и [[Босна и Херцеговина]]. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, започната от брат му [[Георги Дамянов (зограф)|Георги Дамянов]].<ref name="Василиев 155"/> |
Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]]. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-[[Рензовци]] от Западна Македония. Учи при баща си [[Дамян Янкулов]] и дядо си [[Янкул Силянов]].<ref name="Василиев 155"/><ref>{{cite book |title= Творци на българската архитектура, том 1 |last= Кантарджиев|first= Петър|authorlink= |coauthors= Константин Жеков|year= 1982|publisher= Съюз на архитектите в България|location= София|isbn= |pages= 71|url= |accessdate=}}</ref> Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство<ref name="Василиев 155"/> като с братята си [[Никола Дамянов|Никола]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]] и [[Коста Дамянов|Коста]] обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна [[Сърбия]] и [[Босна и Херцеговина]]. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, започната от брат му [[Георги Дамянов (зограф)|Георги Дамянов]].<ref name="Василиев 155"/> В 1836 година изгражда храма „[[Свети Йоан Кръстител (Кратово)|Свети Йоан Кръстител]]“ в Кратово.<ref name="А1.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a1on.mk/wordpress/archives/419028 | заглавие = Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово | достъп_дата = 2015-04-07 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = А1.mk | език = | цитат = }}</ref><ref name="Свети места">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/Revival-churches/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%20%D0%A1%D0%B2.%20%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD%20%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B0%20-%20%D0%B3%D1%80.%20%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE | заглавие = "Св. Йоан Предтеча" - гр. Кратово | достъп_дата = 015-04-09 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Свети места | език = | цитат = }}</ref><ref name="Arte">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.arte.rs/sr/umetnici/teoreticari/aleksandar_kadijevic-4101/tekstovi/graditeljska_delatnost_andreje_damjanova_pravci_istrazivanja_i_zastite-2176/ | заглавие= Graditeljska delatnost Andreje Damjanova - pravci istraživanja i zaštite |достъп_дата = 2016-06-02 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Arte - Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope |език= |цитат= }}</ref> |
||
В 1840 година изгражда църквата „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ във [[Велес]] - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „[[Света Троица (Враня)|Света Троица]]“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „[[Свети Йоаким Осоговски (Осоговски манастир)|Свети Йоаким Осоговски]]“ от 1845 година край [[Крива паланка]] с открити куполи, „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ от 1850 година в [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], [[Щип]]ско, и „[[Свети Никола (Куманово)|Свети Никола]]“ в [[Куманово]] от 1851 година, катедралата „[[Свети Георги (Смедерево)|Свети Георги]]“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „[[Света Троица (Ниш)|Света Троица]]“ в [[Ниш]] (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,<ref name="Василиев 165">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink= |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 165 |url= |accessdate=}}</ref><ref>Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. {{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink= |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 163 |url= |accessdate=}}</ref> катедралата „[[Света Троица (Мостар)|Света Троица]]“ в [[Мостар]] (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]] (1859 - 1874).<ref name="Василиев 155"/> Автор е и църквите „[[Успение Богородично (Чаниче)|Успение Богородично]]“ (1857 - 1863) в [[Чайниче]],<ref name="Василиев 155"/> „[[Свети Илия (Печеневце)|Свети Илия]]“ в [[Печеневце]],<ref name="Arte"/> на църквата „[[Събор на Светите Апостоли (Турековац)|Събор на Светите Апостоли]]“ в [[Турековац|Турековци]], Лесковашко (1845), на манастира „[[Свети Илия (Печаневце)|Свети Илия]]“ при Печаневце и други.<ref name="Василиев 155"/> |
|||
Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.<ref name="Православие БГ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://hramove.pravoslavie.bg/?p=1203 | заглавие = Църква “Св. Пантелеймон” – Велес | достъп_дата = 2013-10-25 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Православни храмове в България | издател = | език = | цитат = }}</ref><ref name="Василиев 155"/> |
Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.<ref name="Православие БГ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://hramove.pravoslavie.bg/?p=1203 | заглавие = Църква “Св. Пантелеймон” – Велес | достъп_дата = 2013-10-25 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Православни храмове в България | издател = | език = | цитат = }}</ref><ref name="Василиев 155"/> |
Версия от 19:48, 2 юни 2016
Андрей Дамянов | |
български архитект | |
Роден |
1800 г.
|
---|---|
Починал | |
Техника | |
Област | Строително инженерство |
Андрей Дамянов в Общомедия |
Андрей Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.[1][2][3]
Дела
Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов.[3][4] Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство[3] като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна Сърбия и Босна и Херцеговина. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“, започната от брат му Георги Дамянов.[3] В 1836 година изгражда храма „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово.[5][6][7]
В 1840 година изгражда църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,[8][9] катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1859 - 1874).[3] Автор е и църквите „Успение Богородично“ (1857 - 1863) в Чайниче,[3] „Свети Илия“ в Печеневце,[7] на църквата „Събор на Светите Апостоли“ в Турековци, Лесковашко (1845), на манастира „Свети Илия“ при Печаневце и други.[3]
Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.[10][3]
Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.
Външни препратки
- д-р арх. Тулешков, Николай, „Катедралата в Ниш - лебедовата песен на първомайстор Андрей Дамянов“
- Живот и дело на Андрей Дамянов на TresoncheWeb; на македонски литературен език
Галерия
-
„Свети Илия“ в Печеневце, 1844 г.
-
„Събор на Светите Апостоли“ в Турековац, 1845 г.
-
„Свети Йоаким Осоговски“ в Осоговския манастир, 1851 г.
-
„Свети Георги“ в Смедерево, 1854 г.
-
„Рождество Богородично“ в Сараево, 1874 г.
-
„Света Троица“ в Ниш, 1878 г.
Родословие
Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — 1866) | Коста Дамянов (? — 1869) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов (? — 1920) | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? — 1905) | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тодор Зографски (1895 — 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24.
- ↑ д-р арх. Тулешков, Николай. Черквата "Св. Успение Богородично" в Търговище на майстор Димитър Сергюв от Трявна, Арх & Арт, N 26/2001
- ↑ а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово // А1.mk. Посетен на 2015-04-07.
- ↑ "Св. Йоан Предтеча" - гр. Кратово // Свети места. Посетен на 015-04-09.
- ↑ а б Graditeljska delatnost Andreje Damjanova - pravci istraživanja i zaštite // Arte - Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope. Посетен на 2016-06-02.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165.
- ↑ Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 163.
- ↑ Църква “Св. Пантелеймон” – Велес // Православни храмове в България. Посетен на 2013-10-25.