Киевска Рус: Разлика между версии
м кор., норм. к-л; форматиране: 3x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor) |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
През [[860]] г., при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], войските на древната Рус провеждат първия известен набег на [[Константинопол]], завършил със сключване на руско-византийски договор за „''мир и любов''“. [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]] приписва този поход на управляващите в Киев [[варяги]] [[Асколд]] и [[Дир]], независими от Рюрик, и го датира в по-късно време ([[866]]). Походът довежда до така наричаното [[първо кръщаване на Русия|първо кръщаване на Рус]], известно по византийски източници. |
През [[860]] г., при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], войските на древната Рус провеждат първия известен набег на [[Константинопол]], завършил със сключване на руско-византийски договор за „''мир и любов''“. [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]] приписва този поход на управляващите в Киев [[варяги]] [[Асколд]] и [[Дир]], независими от Рюрик, и го датира в по-късно време ([[866]]). Походът довежда до така наричаното [[първо кръщаване на Русия|първо кръщаване на Рус]], известно по византийски източници. |
||
През [[882]], по летописната хронология, полулегендарният [[княз]] [[Олег]], без да е роднина на Рюрик, завладява [[Киев]], убива Асколд и Дир и обявява Киев за [[столица]] на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]]. Сключени са първите |
През [[882]], по летописната хронология, полулегендарният [[княз]] [[Олег]], без да е роднина на Рюрик, завладява [[Киев]], убива Асколд и Дир и обявява Киев за [[столица]] на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]]. Сключени са първите писмени договори с [[Византия]] през [[907]] и [[911]] г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата [[велик княз]], управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – [[Игор I|Игор]], син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около [[912]] г. и управлява до [[945]] г. |
||
Игор извършва 2 военни похода срещу [[Византия]]. Първият, през [[941]] г., завършва неуспешно. Походът през [[944]] г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия. |
Игор извършва 2 военни похода срещу [[Византия]]. Първият, през [[941]] г., завършва неуспешно. Походът през [[944]] г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия. |
||
Ред 75: | Ред 75: | ||
=== Покръстване на Киевска Рус === |
=== Покръстване на Киевска Рус === |
||
При Владимир, управлявал в периода между [[978]] и [[1015]] г., официална религия на Древноруската държава през [[988]] г. става [[християнство]]то. В градовете, най-старите, от които наред с [[Киев]] и [[Новгород]], са Стара Ладога, Белоозеро, [[Ростов Велики]], [[Суздал]], [[Псков]], [[Полоцк]], се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като ([[Новгородски кодекс|Новгородския кодекс]], [[Остромирово евангелие|Остромировото евангелие]], [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]], [[Житие|жития]]) и архитектурата – ([[Десятинна църква|Десятинната църква]], [[Софийски събор (Киев)|Софийският събор в Киев]] и [[Софийски събор (Новгород)| |
При Владимир, управлявал в периода между [[978]] и [[1015]] г., официална религия на Древноруската държава през [[988]] г. става [[християнство]]то. В градовете, най-старите, от които наред с [[Киев]] и [[Новгород]], са Стара Ладога, Белоозеро, [[Ростов Велики]], [[Суздал]], [[Псков]], [[Полоцк]], се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като ([[Новгородски кодекс|Новгородския кодекс]], [[Остромирово евангелие|Остромировото евангелие]], [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]], [[Житие|жития]]) и архитектурата – ([[Десятинна църква|Десятинната църква]], [[Софийски събор (Киев)|Софийският събор в Киев]] и [[Софийски събор (Новгород)|едноименният събор в Новгород]]). Установяват се връзки с [[южни славяни|южните]] и западните славяни, [[Византия]], [[Западна Европа]], народите на [[Кавказ]] и [[Средна Азия]]. |
||
[[Файл:Cathedral of St. Sophia, the Holy Wisdom of God in Novgorod, Russia.jpg|мини|250px|Църквата св. София, премъдрост Божия, в [[Новгород]]]] |
[[Файл:Cathedral of St. Sophia, the Holy Wisdom of God in Novgorod, Russia.jpg|мини|250px|Църквата св. София, премъдрост Божия, в [[Новгород]]]] |
Версия от 15:27, 8 февруари 2020
Киевска Рус Київська Русь | |
862 – 1240 | |
Киевска Рус 1015-1113 година | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Велики Новгород (862 – 882), Киев (882 – 1240) |
Официален език | древноруски |
Религия | християнство |
Форма на управление | |
Династия | Династия |
Законодателна власт | Вече |
История | |
Основаване | 862 |
Завладяване на Киев от Олег | 882 |
Договор с Византия | 907 |
Покръстване | 988 |
Разпадане на Киевска Рус | 12 век |
Площ | |
Общо (1000) | 1 330 000 km2 |
Население | |
По оценка от 1000 г. | 5 400 000 души |
Валута | куна гривна ногата |
| |
Днес част от | Украйна Русия Беларус |
Киевска Рус в Общомедия |
Киевска Рус (на украински: Київська Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус (Русия) в Източна Европа от края на 9 век[1][2], като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г. от Олег и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на двата главни центъра на източните славяни и русите – Новгород и Киев (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия), до падането на Киев под натиска на татарите. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.
Възникване на държавността
В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.
- Норманската следва праволинейно текста на „Повест за миналите години“, според която държавността е била привнесена от външни източници – викингите (Рюрик, Синеус и Трувор), през 862 г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, Милер Фридрих и Август Шльоцер;
- Антинорманската теория се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е Михаил Ломоносов.
Въпросите за това бил ли е „варяга“ Рюрик – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „варяги“, свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на славистиката и кирилометодиевистиката стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.
Хронология
За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към 9 век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на 9 век. От това време става известен и етнонимът „Русь“.
През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за „мир и любов“. Повесть временных лет приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Рус, известно по византийски източници.
През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, убива Асколд и Дир и обявява Киев за столица на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от Хазарския хаганат. Сключени са първите писмени договори с Византия през 907 и 911 г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата велик княз, управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – Игор, син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около 912 г. и управлява до 945 г.
Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно. Походът през 944 г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.
След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав I. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел християнството през 957 г.
Около 962 година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя Киев беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през 972 г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола (972 – 978 или 980). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав Владимир I.
Покръстване на Киевска Рус
При Владимир, управлявал в периода между 978 и 1015 г., официална религия на Древноруската държава през 988 г. става християнството. В градовете, най-старите, от които наред с Киев и Новгород, са Стара Ладога, Белоозеро, Ростов Велики, Суздал, Псков, Полоцк, се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като (Новгородския кодекс, Остромировото евангелие, Повесть временных лет, жития) и архитектурата – (Десятинната църква, Софийският събор в Киев и едноименният събор в Новгород). Установяват се връзки с южните и западните славяни, Византия, Западна Европа, народите на Кавказ и Средна Азия.
Киевската Рус постоянно се бори с набезите на номадските племена, каквито са печенегите, тюрките и куманите.
Управлението на Ярослав Мъдри (1019 – 1054) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони „Руска правда“ и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в Европа.
През втората половина на 11 век княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете Владимир Мономах (управлявал в Киев през 1113 – 1125) и неговият син Мстислав Велики (управлявал през 1125 – 1132).
През втората четвърт на 12 век Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на Новгородската и Псковската републики.
Търговия
Най-важните търговски пътища на Древна Рус са:
- Големият Волжки път, започващ от Стара Ладога към Каспийско море и нататък към Хорезъм в Средна Азия, Персия и Закавказието;
- пътят „От варягите към гърците“, започващ от Варяжкото море, по река Ладога, по реките Волхов и Днепър, водещ в Черно море и Дунавска България и Византия (по този път през Дунав може да се стигне до Велика Моравия);
- сухопътният път, започващ в Прага и през Киев водещ до Волга и по-нататък в Азия.
Източници
Външни препратки
- Шишкин, Сергей Петрович (2003).
- От древней Руси до Империи Российской
- Монеты времен Киевской Руси сайта на Одесский музей нумизматики
|