Емпайър Стейт Билдинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емпайър Стейт Билдинг
Empire State Building
Empire State Building
USA New York City location map.svg
40.7483° с. ш. -73.9853° и. д.
Местоположение в САЩ Ню Йорк
Вид Административна сграда
Местоположение Flag of the United States.svg Ню Йорк, САЩ
Архитект Уилям Ламб
Стил Ар деко
Фасади Варовик
Конструктор Хоумър Балкъм
Конструкция Стоманена
Изпълнител „Старет Брадърс енд Икън“
Изграждане 1930 – 1931
Етажи 102
Височина 380 m, с антената: 443,2 m
Площ 257 211 m²
Сайт esbnyc.com
Емпайър Стейт Билдинг в Общомедия

„Емпайър Стейт Билдинг“ (на английски: Empire State Building) е 102-етажен небостъргач в стил ар деко в квартала Мидтаун Манхатън в Ню Йорк, Съединените щати.

Проектирана от архитекта Уилям Ламб и завършена през 1931 година, сградата е с височина на покрива 380 метра и обща височина 443,2 метра, включваща нейната антена. Нейното наименование идва от „Емпайър Стейт“ („Имперски щат“), прозвище на щата Ню Йорк. В продължение на десетилетия след построяването си е най-високата сграда в света. Към 2017 година сградата е 5-тият по височина завършен небостъргач в Съединените щати и 28-ият в света, както и 6-тата по височина свободно стояща конструкция в Америка.

Мястото на „Емпайър Стейт Билдинг“, от западната страна на Пето авеню, между Тридесет и трета и Тридесет и четвърта улица, в началото на XVIII век е част от ферма. В края на 20-те години на XIX век тя става собственост на видния предприемач Джон Джейкъб Астор, чиито наследници построяват на мястото през 90-те години първия хотел „Уолдорф-Астория“. През 20-те години на XX век семейство Астор продават остарелия хотел и теренът става собственост на „Емпайър Стейт“, предприятие, в което участват и бизнесменът Джон Раскъб и бившият губернатор на Ню Йорк Ал Смит. Първоначалните планове за „Емпайър Стейт Билдинг“ са за 50-етажна офисна сграда, но в окончателния проект се стига до 86 етажа, 380 метра височина и мачта за дирижабли на върха. По този начин тя би била най-високата сграда в света, изпреварвайки „Крайслер Билдинг“ и „40 Уол Стрийт“, два други небостъргача, строящи се по същото време в Манхатън.

„Емпайър Стейт Билдинг“ е съществен елемент от силуета на Ню Йорк и е смятана за един от най-известните символи на града. На 86-тия етаж на сградата е разположена обществено достъпна наблюдателна площадка, от която се открива впечатляващ панорамен изглед към Ню Йорк. Най-високата част се осветява по специален начин по определени поводи, като Денят на независимостта или Нюйоркският маратон.

Една от най-известните появи на сградата е във филма „Кинг Конг“ от 1933 година, в който гигантска горила се изкачва по нея, опитвайки се да избяга от своите преследвачи. През следващите десетилетия „Емпайър Стейт Билдинг“ е показвана в множество кинофилми и телевизионни сериали с действие, развиващо се в Ню Йорк, като „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“, „Сексът и градът“ или „Клюкарката“.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Емпайър Стейт Билдинг се намира на западната страна на Пето авеню №350 в квартала Мидтаун, Манхатън, между 33-та и 34-та улица. Сградата е толкова голяма, че има свой собствен пощенски код, 10118[1][2] и е една от 43 сгради в Ню Йорк Сити, която има свой собствен пощенски код.[3] Районът на юг и запад има и други важни забележителности, една от тях е Медисън Скуеър Гардън. Един блок на изток от Емпайър Стейт Билдинг, на Медисън авеню и 34-та улица, се намира библиотеката за наука, индустрия и бизнес на Нюйоркската обществена библиотека.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Уолдорф и Астория хотели, около 1915 г.

Оригиналните собствени на ферма в района са Мери и Джон Мъри[4][5] Най-ранният регистриран съществен акт е по време на Американската война за независимост, когато войските на генерал Джордж Вашингтон се оттеглят от британците след битката при Кип[5]. През 1799 г. Джон Томсън купува 20 акра (8 хектара) земя, грубо очертана от между днешните Медисън авеню, 36-та улица, Шесто авеню и 33-та улица, непосредствено на север от фермата на Каспар Семлър, за 482 британски лири (приблизително 2400 щатски долара по това време). Томпсън е казва, че е продава фермата на Чарлс Лоутън за $10 000 на 24 септември 1825 г., въпреки че подробностите за тази продажба са неясни, тъй като по-късно са изгубени документите, удостоверяващи продажбата[5]. През 1826 г. Джон Джейкъб Астор, първият американски милиардер от видното семейство Астор купува земята от Лоутън за $20 500[6][7]. Семейство Астор също закупува парцел и от Мъри.

През 1893 година неговият внук Уилям Уолдорф Астор построява на мястото на сегашната Емпайър Стейт Билдинг първия хотел Уолдорф, а на 1 ноември 1897 г, негов братовчед, Джон Джейкъб Астор IV, отваря в близост хотел Астория на 16 етажа. Комбинираният хотел разполага с 1300 стаи, което го прави най-големият хотел в света по това време[8]. През 1920-те обаче елегантният живот на Ню Йорк се изнася далеч на север от 34-та улица и хотелът запада. През 1928 година семейство Астор го продава на Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън за 14 – 16 милиона и решава да построи друг хотел много по на север. Старият хотел е затворен на 3 май 1929 г.[9]

Планиране и проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на сградата в Манхатън

Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън първоначално възнамерява да построи 25-етажна офис сграда на мястото на Уолдорф-Астория. Председателят на компанията Флойд де Л. Браун плаща 100 000 долара от необходимото плащане от 1 милион долара, за да започне строителството, като обещава, че разликата ще бъде платена по-късно. Браун взима назаем 900 000 долара от банка, но просрочва заема.[10] Планът преминава през петнадесет версии, преди настоящият план да бъде одобрен.

След това земята е препродадена на корпорацията Емпайър Стейт, представляваща група от богати инвеститори, включващи Луис Кауфман, Елис Ърл, Джон Раскоб, Колман дьо Пон и Пиер дьо Пон. Основен участник в нея е Джон Джейкъб Раскоб, заемал преди това ръководни постове в Дюпон и Дженеръл Мотърс и една от водещите фигури в националната организация на Демократическата партия. Алфред Смит, бивш губернатор на Ню Йорк и кандидат за президент на САЩ, чиято кампания през 1928 г. е ръководена от Раскоб, е назначен за ръководител на компанията[10]. Групата купува и земя наблизо, така че разполагат с 2 декара (1 хектар), необходими за базата на кулата, като комбинираният парцел с дължина 130 метра и дължина 61 метра. Консорциумът е обявен пред обществеността през август 1929 г.

Проектирането на сградата е възложено на архитектурното бюро Шрейв, Ламб и Хармън, сключен е договор за създаване на дизайна на сградата. Водещият архитект на проекта Уилям Ламб описва изискванията на инвеститора така: „Заданието съдържаше няколко реда: фиксиран бюджет, не повече от 8,50 метра между прозорците и коридорите и колкото може повече етажи. Фасада от варовик и дата на завършване на работите 1 май 1931, което означаваше година и половина от началото на проектирането.“[11] Ламб изработва чертежите на сградата само за две седмици, вдъхновен от Рейнълдс Билдинг в Уинстън-Сейлъм, Северна Каролина, също проект на Шрейв, Ламб и Хармън, и от Карю Тауър в Синсинати на архитекта Уолтър Алшлагер. Кулата е проектирана отгоре надолу[12], давайки ѝ „форма на молив“.[13]

Първоначалният план на сградата е от 50 етажа, но по-късно се увеличава на 60 и след това на 80 етажа. Докато плановете се финализират, започва интензивна надпревара в Ню Йорк за титлата „най-високата сграда в света“. „Уол Стрийт“ № 40 (тогава сградата на банката Манхатън) и Крайслер Билдинг в Манхатън си съперничат за това отличие и вече са в процес на изграждане, когато започва работата по Емпайър Стейт Билдинг. „Надпревара в небето“, както го наричат популярни медии по онова време, е индикация на оптимизма на страната през 1920-те години, подхранван от бума на строителството в големите градове. Плановете на „Уол Стрийт“ № 40 са ревизирани през април 1929 г. от 260 метра на 282 метра, което го прави най-високата сграда в света. През октомври 1929 г. сградата на Крайслер добавя своя стоманен връх от 185 метра към покрива си, като го поставя на височина от 319 метра и значително надминава височината на „Уол Стрийт“ № 40. Уолтър Крайслер осъзнава, че височината на кулата ще надхвърли височината на сградата на Емпайър Стейт Билдинг, като инструктира своя архитект Уилям Ван Ален да промени оригиналния покрив от закачен романски купол до тясна стоманена кула. Раскоб, който желае Емпайър Стейт Билдинг да е най-високият в света, преглежда плановете и добавя пет етажа, както и кула. На 18 ноември 1929 г. Смит придобива ново място, добавяйки 75 фута (23 метра) към ширината на обекта на предложената офис сграда. Два дни по-късно той обявява актуализираните планове за небостъргача, които включват наблюдателна палуба на покрива на 86-я етаж на височина 320 метра.

Изградената сграда ще бъде само с 1,2 метра по-висока от сградата на Крайслер и Раскоб се страхува, че Крайслер може да се опита да прибегне към хитрост да добави към височината и затова плановете са преработени за последен път през декември 1929 г. с 16-етажна, 62-метрова корона и 68 метра дирижабъл. Височината на покрива достига 380 метра, което прави Емпайър Стейт Билдинг най-високата сграда в света, дори без да се счита антената[14].

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Монтаж на стоманената конструкция на „Емпайър Стейт Билдинг“. На заден план се вижда завършената малко по-рано „Крайслер Билдинг

Разрушаването на стария Уолдорф-Астория хотел започва на 1 октомври 1929 г. Премахването на сградата е труден процес, тъй като хотелът е построен с по-твърд материал, отколкото предишните сгради. Освен това старият хотелски гранит, дървесни чипове и метали като олово, мед и цинк не са търсени, което довежда до проблеми с изхвърлянето им. По-голямата част от дървесината е сложена на куп на 30-та улица или изгорена другаде. Голяма част от другите материали от стария хотел, включително гранит и бронз, са изхвърлени в Атлантическия океан близо до Санди Хук, Ню Джърси[15].

На 24 октомври Нюйоркската фондова борса претърпява внезапна катастрофа, която бележи началото на десетилетието на Голямата депресия. Въпреки икономическия спад, Раскоб отказа да прекрати проекта поради постигнатия до този момент напредък. Нито той, нито Смит, който няма инвестиции в акции, страдат финансово при катастрофата. По-голямата част от инвеститорите обаче са засегнати и в резултат на това през декември 1929 г. Емпайър Стейт Корпорейшън получава заем от 27,5 милиона долара от Metropolitan Life Insurance Company, така че строителството да започне. Катастрофата на фондовия пазар довежда до липса на търсене на нови офис площи, но анулирането на проекта би довело до по-големи загуби за инвеститорите.

Изкопните работи за строежа на „Емпайър Стейт Билдинг“ започват на 22 януари 1930 година, а изпълнението на първите конструкции – на 17 март. Броят на хората, работещи едновременно на строежа, достига до 3500 души,[11] като много от тях са европейски имигранти и индианци мохок. Те работят на две смени от по 12 часа. От времето на строителството са останали множество впечатляващи снимки на монтажниците, сглобяващи елементи на стоманената конструкция на стотици метри височина, често без никаква предпазна екипировка. По официални данни на обекта загиват петима работници, въпреки че Ню Йорк Дейли Нюз съобщава за 14 смъртни случая, а заглавие в социалистическото списание „Ню масис“ разпространява неоснователни слухове за 42 смъртни случая. Нито един от тези случаи не е по време на монтажа на скелета, който на пръв поглед изглежда най-рисковата дейност.[16] Зидарските работи започват през юни и за завършени на 13 ноември 1930 година. Средната скорост на строителството е четири и половина етажа седмично.

На 17 септември 1930 година ръководителят на проекта Алфред Смит поставя символичния основен камък на сградата със сребърна плоча пред публика от 5 хиляди души. Сградата е официално открита на 1 май 1931 година на специална церемония, като осветлението е запалено лично от президента на Съединените щати Хърбърт Хувър чрез натискане на бутон в столицата Вашингтон.[17]

Строителството продължава една година и четиридесет и пет дни, или общо 410 дни, включително почивните, като в крайна сметка сградата е завършена преди крайния срок. Първоначалният бюджет на проекта, включително стойността на терена, е 40 948 900 долара, но дефлацията, предизвикана от Голямата депресия, намалява номиналната му стойност до 24 718 000 долара. Първата стоманена конструкция е инсталирана на 1 април 1930 г. Оттам строителството продължава с бързи темпове. По време на един период от 10 работни дни, строителите издигат четиринадесет етажа. Това стана възможно благодарение на точното съгласуване на планирането на сградата, както и на масовото производство на обикновени материали, като например прозорци и надсводни материали. Мащабът на проекта е масивен, с камиони, превозващи 16 000 плочки, 5 000 торби цимент, 450 кубически метра пясък и 300 торби вар, пристигащи на строителната площадка всеки ден. Фасадата също използва разнообразие от материали, най-вече индиански варовик, но също и шведски черен гранит, теракота и тухла.

До 20 юни стоманената конструкция на небостъргача се издига до 26-ия етаж, а до 27 юли половината стоманена конструкция е завършена. Стремежът е да да се строи един етаж на ден, за да се ускори строителството, цел, която почти достигат със скорост 4 1/2 етажа на седмица. Преди това най-бързият темп на строителство на сграда с подобна височина е 3 1/2 етажа на седмица. Докато строителството напредва, крайните проекти за етажите се проектират откъм земята (за разлика от общия дизайн, който е бил от покрива надолу). Някои от тези нива все още не са окончателно одобрени, като няколко поръчки са направени в рамките на един час от финализирането на плана. На 10 септември, когато стоманената конструкция е завършена, Смит полага крайъгълния камък на сградата по време на церемония, на която присъстват хиляди. Камъкът съдържа кутия със съвременни артефакти, включително Ню Йорк Таймс от предния ден, американска валута, съдържаща всички деноминации на банкноти и монети, изсечени през 1930 г., история на обекта и сградата и фотографии на хората, занимаващи се с строителство. Стоманената конструкция е завършена при 319 метра на 19 септември, дванадесет дни по-рано от срока и 23 седмици след началото на строителството. Работниците издигат знаме на върха на 86-я етаж, за да отпразнуват този етап.

Етапите на строителство

След това започна работата по интериора на сградата и короната. В допълнение към ограниченията във времето строителите имат и пространствени ограничения, защото строителните материали трябва да бъдат доставени бързо, а камионите трябва да пренесат тези материали, без да предизвикват задръствания. Проблемът е решен чрез създаването на временна алея за камиони между 33-а и 34-а улици, а след това и съхраняването на материалите в първия етаж и мазетата на сградата. Бетонобъркачки, тухлени бункери и каменни подемници в сградата гарантират, че материалите ще могат да се изкачват бързо без да застрашават или затрудняват обществеността. В един момент над 200 камиона правят доставки на материали на строителната площадка всеки ден. Емпайър Стейт Билдинг е завършен на 11 април 1931 г., дванадесет дни по-рано и 410 дни след началото на строителството.

Луис Хин прави много снимки на строежа, документирайки не само самата работа, но и вниква в ежедневието на работниците през тази епоха. Изображенията се използват широко от медиите, за да публикуват ежедневни съобщения в пресата. По-късно ги организира в собствена колекция.[18]

Откриване и първи години[редактиране | редактиране на кода]

Емпайър Стейт Билдинг официално е открит на 1 май 1931 г., четиридесет и пет дни преди предвидената дата, от президента на САЩ Хърбърт Хувър, който включва светлините на сградата с натискане на церемониален бутон от Вашингтон[19]. Повече от 350 гости присъстват на церемонията по откриването и последвалия я обяд на 86-я етаж, включително Джими Уокър, губернаторът Франклин Делано Рузвелт и Ал Смит. Данни от този ден сочат, че гледката е затъмнена от мъгла и други забележителности като Статуята на свободата се губят в мъглата. Сградата официално се открива на следващия ден.

ЕСБ в различни часове на деня

Според „Ню Йорк Таймс“ строители и специалисти в областта на недвижимите имоти прогнозират, че Емпайър Стейт Билдинг" с височина от 1,250 фута ще бъде най-високата сграда в света в продължение на много години, като по този начин се прекратява великата надпревара в строенето на небостъргачи в Ню Йорк. По това време повечето инженери са съгласни, че е трудно да се построи сграда, по-висока от 370 метра. Технически се смята, че е възможно да се построи кула с височина до 610 метра, но ще се окаже неикономично, особено по време на Голямата депресия. Като най-високата сграда в света по това време и първата, която надхвърля 100 етажа, тя се превръща в икона на града и в крайна сметка на цялата нация.

Откриването на Емпайър Стейт Билдинг съвпадна с Голямата депресия в Съединените щати и в резултат голяма част от офис пространството му e свободно по време на откриването. През първата година само 23% от наличното пространство е наето, в сравнение с началото на 20-те години на 20-ти век, когато средната сграда има заетост от 52% при откриването и 90% в рамките на пет години.

Джак Брод, един от най-дългосрочните наематели в сградата[20][21], съосновава Емпайър Даймънд Корпорейшън с баща си в сградата в средата на 1931 г. и наема пространство в нея до смъртта си през 2008 г.[22] Brod recalled that there were only about 20 tenants at the time of opening, including him,[21] Брод си спомня, че по време на откриването има само около 20 наематели, включително самия него и че Ал Смит е единственият реален наемател в пространството над офисите си на седмия етаж. Като цяло, в началото на 30-те години на миналия век, рядко се случва да се наемат повече от един офис в сградата, въпреки агресивните маркетингови усилия на Смит и Раскоб във вестниците и до всеки, когото познават. Светлините на сградата остават включени непрекъснато, дори и в незаетите офиси, за да създадат впечатление на заетост. Това се изостря от конкуренцията на Рокфелер Сентър, както и от сградите на 42-ра улица, което довежда до излишък на офис пространство при този бавен пазар.

ЕСБ в светлини, 2015 г.

Сградата се превръща в популярна туристическа атракция, като един милион души плащат по един долар, за да се качат на асансьорите до палубите за наблюдение през 1931 г. През първата година от дейността си палубата за наблюдение носи приблизително 2 милиона долара приходи. До 1936 г. палубата за наблюдение е претъпквана ежедневно, храна и напитки са достъпни за покупка на върха, а през 1944 г. кулата празнува своя 5-милионен посетител[23]. През 1931 г. NBC наема помещение на 85-я етаж за радиопредавания. От самото начало сградата е в дълг и губи 1 милион долара годишно до 1935 г. Агентът на недвижими имоти Сиймур Дърст припомня, че през 1936 г. сградата е толкова неизползвана, че няма асансьор над 45-ия етаж, тъй като сградата над 41-ия етаж е празна с изключение на офисите на NBC и офисите на Раскоб/Дю Пон на 81-я етаж.

Според първоначалните планове, Емпайър Стейт Билдинг е предназначена за докинг станция на дирижабли. Раскоб и Смит предлагат на 86-я етаж билетни гишета и чакални за пътници, а самите въздушни кораби да са вързани на купола на еквивалентното на 106-ти етаж на сградата. Асансьорът ще превозва пътниците от 86-я до 101-я етаж по-късно преименуван на 102-и етаж. Предишният 102-и етаж, сега 103-и етаж, вече е балкон, до който обществеността няма достъп.[24] След това пътниците се изкачват по стръмни стълби, за да се качат на дирижабъла.

Загуба на титлата „Най-високата сграда“[редактиране | редактиране на кода]

След 9/11[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е висока 381 m до 102-ия етаж. Заедно с радиопредавателната антена височината е 443,2 m. Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа.

Държи рекорда по височина в града в продължение на 41 години, докато Двете кули на Световния търговски център го изместват от лидерството. След удара срещу Двете кули на 11 септември 2001 година „Емпайър Стейт Билдинг“ пак е най-високата сграда в Ню Йорк.

В строителството на небостъргача са вложени 330 000 m² бетон. Има 6500 прозореца, 73 асансьора и е с разгърната площ 200 000 m².

Сградата е разположена на Пето Авеню 350, между 33-та и 34-та улица.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

Самолетната катастрофа 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

Падане на асансьор 2000 г[редактиране | редактиране на кода]

Опити за самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

Стрелби[редактиране | редактиране на кода]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед[редактиране | редактиране на кода]

За да разгледате панорамата, използвайте асансьора под снимките.

„Емпайър Стейт Билдинг“, видяна от „Рокфелер Сентър“ (декември 2005)
„Емпайър Стейт Билдинг“, видяна от „Рокфелер Сентър“ (декември 2005)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Verrill, Courtney. 14 weird facts that you probably didn't know about the Empire State Building. // May 1, 2016.
  2. The plane crash of '45, more Empire State Building secrets. // Newsday, April 25, 2016.
  3. Sederstrom, Jonathan. One World Trade Center Won't Get an Exclusive Zip Code: USPS Officials. // September 18, 2012.
  4. Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria. Harper, 1931.
  5. а б в TOWER SITE PART OF $2,400 FARM; 20-Acre Tract in 1799 Was the Scene of Fights With British-- Sold for $10,000 in 1805.. // The New York Times. May 2, 1931.
  6. Craven, Wayne (2009). Gilded Mansions: Grand Architecture and High Society. W.W. Norton & Company. p. 35. ISBN 978-0-393-06754-5.
  7. Lewis, N.P.. The Planning of the Modern City: A Review of the Principles Governing City Planning. John Wiley & Sons, Incorporated, 1916. с. 400.
  8. The American Architect and Building News Company. American Architect and Architecture. Public domain. Т. 59 – 62. Boston, Massachusetts, The American Architect and Building News Company, 1898. с. 3.
  9. Hotel history. // Waldorfnewyork.com. Посетен на May 30, 2014.
  10. а б Willis, Carol, Friedman, Donald. Building the Empire State. New York, W.W. Norton, 1998. ISBN 978-0-393-73030-2.
  11. а б ((fr)) Jones, Will. New York. Paris, Maxi-Livres, 2004. ISBN 2743451378.
  12. Willis, Carol. Form Follows Finance: Skyscrapers and Skylines in New York and Chicago. Princeton Architectural Press, 1995. ISBN 978-1-56898-044-7.
  13. Tauranac, John. The Empire State Building: The Making of a Landmark. New York, Scribner, 2014. ISBN 978-0-684-19678-7.
  14. Bascomb, Neal. Higher: A Historic Race to the Sky and the Making of a City. Broadway Books, 2004. ISBN 978-0-7679-1268-6.
  15. Douglas, George H.. Skyscrapers: A Social History of the Very Tall Building in America. McFarland, 2004. ISBN 978-0-7864-2030-8. с. 107 – 116.
  16. ((en)) Rosenberg, Jennifer. Empire State Building Trivia and Cool Facts. // About.com, 2010. Посетен на 23 декември 2010.
  17. ((fr)) Legrand, Jacques. Chronique de l’Amérique. Paris, Larousse, 1989. ISBN 2035032679. с. 651.
  18. Young, William H.; Young, Nancy K. (2007). The Great Depression in America: A Cultural Encyclopedia. Greenwood Press. pp. 144–145. ISBN 978-0-313-33522-8.
  19. "EMPIRE STATE TOWER, TALLEST IN WORLD, IS OPENED BY HOOVER; THE HIGHEST STRUCTURE RAISED BY THE HAND OF MAN". The New York Times. May 2, 1931. ISSN 0362-4331.
  20. Winters, Patricia. To Oldest Tenant, Empire State A Jewel. // New York Daily News. July 17, 1994.
  21. а б Ramirez, Anthony. NEIGHBORHOOD REPORT: MIDTOWN;A Fixture at the Empire State. // June 30, 1996.
  22. Martin, Douglas. Jack Brod, Early Tenant of Skyscraper, Dies at 98. // January 13, 2008.
  23. British Flier, on Wedding Trip, Gets Bond As 5,000,000th Empire State Tower Visitor. // The New York Times. September 9, 1944.[мъртъв линк]
  24. Hearst Magazines. [https: //books.google.com/? id = n-MDAAAAMBAJ & pg = PA812 Популярна механика]. Hearst Magazines. с. 812.