Вълковия (община Цариброд)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вълковия.
| Вълковия Влковија/Vlkovija | |
  Вълковия | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 974 m |
| Население | 17 души (2002) |
Вълковия (на сръбски: Влковија или Vlkovija) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 17 души, докато през 1991 г. е било 53 души. В селото живеят българи.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на самата граница с България в областта Висок в северните склонове на Видлич.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ името е вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.[1]
Османско владичество
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Вълковия е отбелязано като село с 40 домакинства, 3 неженени и една вдовица.[2] Селото се споменава като Вълковие в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Един местен жител – Стайко Белчин, дължи налог от 60 овце.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Апостол Кръстев – Комитата, български опълченец от Руско-турската война през 1877 – 1878 г.
- Петър Захаров (1930 – 2017), югославски политически дисидент, български обществен деец
- Петър Тасев (1903 – 1937) – български комунист, ляв профсъюзен деец, отговорен редактор на в. „Шивашки работник“, интербригадист в Гражданската война в Испания[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 206.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 169.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 158.
- ↑ Боев, Велин. Петър Тасев Алексиев – Чичо Том (1903 – 1937) (биографичен очерк), София 1987, с. 1 – 20.
| ||||||||||||||||||||||||
