Направо към съдържанието

Градобор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градобор
Πεντάλοφος
Гърция
40.7431° с. ш. 22.8525° и. д.
Градобор
Централна Македония
40.7431° с. ш. 22.8525° и. д.
Градобор
Солунско
40.7431° с. ш. 22.8525° и. д.
Градобор
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДаутбал
Географска областВардария
Надм. височина141 m
Население2070 души (2001 г.)
Пощенски код54500
Телефонен код231
Градобор в Общомедия

Градобор, още Гърдобо̀р[1] или Гърдибол (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, до 1953 година Γραδεμπόρι, Градембори[2][3]), е село в Гърция, част от дем Даутбал, област Централна Македония с 1944 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Вардария в Солунското поле на левия бряг на река Галик (Галикос), в югозападното подножие на планината Балджа. Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Загиналите четници на Атанас Градоборлията в Градобор в 1903 г. „Ви Илюстре“, 16 юни 1903 г.
Селяни от Градобор в 1917 година

През XVIII век Градобор е село в Солунска каза на Османската империя. Според османски сиджили, през 1731-1751 селото е напуснато от своите жители и е напълно обезлюдено.[4]

През XIX век Градобор е чисто българско село в Солунска каза. В Градобор има фабрика за барут на османската армия и за това селото е включено в муката на селищата за приготвяне на барут, с последица освобождаване на жителите му от плащане на различни данъци, тъй като те поддържат фабриката и чистят водопровода. Същевременно жителите отглеждат и овце, коне, пшеница и сусам и се занимават и с бубарство.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович отбелязва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Градоборъ като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гиряпори (Ghiriapori) живеят 420 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Йирдо-Боре (Yirdo-Bore) е показано като село с 90 домакинства и 480 жители българи.[8]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 800 жители, всички българи християни.[10]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Gradobor) има 780 българи екзархисти и 260 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.[11]

В Градобор в 1905 година според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов функционира българско училище с учители Атанас Димитров от Долно Куфалово и Елена Йосифова от Солун.[12]

В 1905 година според гръцки данни Градобор е най-многолюдното от селата в околията със 782 жители, предимно славофони, но и елинофони.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Градовори (Γραδοβόρι) е славяногласно село в Солунската митрополия със 750 жители, от които с гръцко съзнание 280 и с българско 470. В селото работят смесено гръцко 4-класно училище с 45 ученици (31 мъже и 14 жени) и 2 учители, както и българско училище с 50 ученици и 2 учители.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Градобор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] По време на Балканската война в Градобор се установява българска военно-административна власт с полицейски пристав Гоце Междуречки. След зачестили инциденти с нахлуващи гръцки части в района българските части се изтеглят.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата Градобор попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Градемборион е смесено местно-бежанско село с 4 бежански семейства и 13 души.[16] В 1953 година селото е преименувано на Пендалофос.

Прекръстени с официален указ местности в община Градобор на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Върбалак[17] Βαρμακίστικα Плая Πλαγια[18] местност на СЗ от Градобор и на СИ от Бугариево по десния бряг на Галик[17]
Свети Илия[17] Προφήτης Ήλίας Μπάλτζας Профитис Илияс Προφήτης Ήλιας[18] възвишение на С от Градобор и на З от Балджа (407,5 m)[17]
Буюк тепе[17] Μπουγιούκ Όρος Корифи Κορυφή[18] възвишение на СИ от Градобор и на З от Балджа[17]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Градоборлията
Родени в Градобор
  • Атанас Ашлакът, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[19]
  • Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер
  • Атанас Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[20]
  • Велика Трайкова (Велика Трайку) (1883 - 1904), гръцка учителка, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[21]
  • Димитриос Демердзис (Δημήτριος Δεμερτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през януари 1904 година[22]
  • Димитриос Продромос (Δημήτριος Πρόδρομος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Димитър Златанов Градоборчето (Димитриос Вулгаракис), музикален деец
  • Иван С. Сарамунлиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Шеста охридска дружина[23]
  • Константинос Сарорас (Κωνσταντίνος Σαροράς), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  • Милтос Сапанис (р. 1976), гръцки футболист
  • Павел Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]
  • Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[24]
  • Трайко Стерьов или Чифута (Τράικος Τσιφούτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит със съпругата си Велика Трайкова през август 1904 година от дейци на ВМОРО[22]
  • Христо Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов[25]
  • Яким Димитров (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Десета прилепска дружина[26]
Починали в Градобор
  • Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер
  • Григор Христов Дерменджиев, български революционер от Миравци, деец на ВМОРО, убит при Градобор[27]
  • Коста Димитров Стафидов, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Градобор[28]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя. В: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 402.
  5. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 42. (на гръцки)
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  9. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  12. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 333.
  13. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137. (на гръцки)
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  15. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 162.
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
  21. ↑ Βελίκα Τράικου, архив на оригинала от 28 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121028020123/http://www.apolytrosis.gr/web/guest/belika, посетен на 19 януари 2010 
  22. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603-604.
  24. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  27. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
  28. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Градобор&oldid=12385679“.