Киевска област

Киевска област
Київська область
	Киевска област Київська область
Страна	Украйна
Адм. център	Киев
Площ	28 121 km²
Население	1 732 200 души (2015); 61,6 души/km²
Райони	25 + 13
Губернатор	Михаил Каренович Бно-Айриян
Официален сайт	www.kor.gov.ua
	Киевска област в Общомедия

Киевска област (на украински: Київська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 121 km² (8-о място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ, без площта на територията на град Киев). Население на 1 януари 2015 г. 1 732 200 души^[1] (9-о място по население в Украйна, 3,79% от нейното население, без населението на град Киев). Административен център град Киев, който не влиза в състава на Киевска област.

Историческа справка

Най-старият град в областта (без град Киев) е Переяслав, който за първи път се споменава като такъв в летописните източници през 906 г. под името Переяслав (от 1943 г. Переяслав-Хмелницки). През 1796 г. за град е признато селището Василков, основано през 10 век. Деветнадесет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1925 г. (град Била Церква) до 1988 г. (град Славутич). След разпадането на СССР и образуването на независима Украйна за градове са признати селищата Березан (1994 г.), Ржиштев (1995 г.) и Буча (2007 г.). Киевска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и се явява една от първите 5 области в бившата Украинска ССР. На 15 октомври 1932 г. източните райони на областта са отделени в новосъздадената Черниговска област, на 22 септември 1937 г. от западните ѝ райони е образувана Житомирска област, а на 7 януари 1954 г. от южните ѝ райони – Черкаска област.

Северозападната част на областта е част от зоната на експроприация поради радиоактивното замърсяване, причинено от аварията в Чернобилския ядрен реактор през април 1986 г. Големите градове Чернобил и Припят, в зоната на отчуждаване са забранени за живеене и сега са изоставени градове. За настаняване на евакуираното население от района с радиоактивното замърсяване е построен нов град Славутич, на 45 km североизточно от Чернобил в Черниговска област, който обаче е част от територията на Киевска област.

Географска характеристика

Киевска област се намира в северната, централна част на Украйна. На север граничи с Беларус, на североизток – с Черниговска област, на изток – с Полтавска област, на юг – с Черкаска област, на югозапад – с Виницка област и на запад – с Житомирска област. В тези си граници заема площ от 28 121 km² (8-о място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ). Дължина от север на юг 255 km, ширина от запад на изток 188 km.^[2]

По-голямата част от територията на областта попада в пределите на Приднепровската низина, покрай средното течение на река Днепър, а северните райони са заети от югоизточната част на обширната, слабо разчленена и силно заблатена Полеска низина. На юг се простират разклоненията на Приднепровското възвишение с максимална височина 273 m (49°25′55″ с. ш. 30°35′49″ и. д. / 49.431944° с. ш. 30.596944° и. д.49.431944, 30.596944, западно от село Крутие Горби в Таращански район)..^[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура в северната част -6,5 °C, в югозападната -5,5 °C, средна юлска съответно 17,5 °C и 20 °C. Годишната сума на валежите варира от 500 на юг до 600 mm на север в Полесието. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 198 – 204 денонощия.^[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, която протича през нея от север на юг и югоизток на протежение от 246 km с част от средното си течение. На територията на областта в Днепър се вливат реките: десни – Припят, Тетерев, Ирпен и Рос (протича през областта с част от горното и цялото си средно течение) и др.; леви – Десна, Трубеж и др. През 1965 г. на 20 km северно от Киев е изградена преградна стена на река Днепър и се образува голямото Киевско водохранилище, а в югоизточната част на областта се намира по-голямата част на Каневското водохранилище.^[2]

Почвите в северната част са ливадно-подзолисти, а в южната лесостепна част, върху льосови наслаги – много плодородни оподзолени черноземи, сиви и светлосиви оподзолени почви. Северната част на областта е разположена в пределите на Полесието, а южната, по-голяма част – в лесостепната зона. Горите и храстите заемат около 19% от територията на областта. За северната част са характерни основно бор с примеси от бреза и дъб, а в лесостепните райони – малки и редки гори от дъб, габър и липа. Значителни части от долините на реките са заети от ливади и пасища. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, бурсук, вълк, бялка, лисица, заек, в безлесните райони – гризачи, а по бреговете на реките и водоемите се срещат бобър, видра, диви гъски и др.^[2]

Население

На 1 януари 2015 г. населението на Киевска област област е наброявало 1 732 200 души (без населението на град Киев, 3,79% от населението на Украйна). Гъстота 62,24 души/km². Градско население 61,92%. Етнически състав: украинци 92,52%, руснаци 6,0%, беларуси 0,48%, поляци 0,16%, арменци 0,13% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Киевска област се дели на 12 областни градски окръга, 25 административни района, 25 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение и 13 града с районно подчинение и 30 селища от градски тип.^[1]

**Административно-териториално деление на Киевска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Киев (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Березан	33	16 546	гр. Березан	16 546	83
2. Била Церква	68	209 176	гр. Била Церква	209 176	84
3. Бориспил	37	60 800	гр. Бориспил	60 800	38
4. Бровари	34	106 540	гр. Бровари	106 540	20
5. Буча	27	35 493	гр. Буча	35 493	31
6. Василков	30	37 666	гр. Василков	37 666	35
7. Ирпен	111	135 239	гр. Ирпен	97 021	27	Ворзел, Гостомел, Коцюбинское
8. Обухов	24	33 149	гр. Обухов	33 149	43
9. Переяслав	32	27 401	гр. Переяслав	27 401	112
10. Ржиштев	36	7416	гр. Ржиштев	7416	74
11. Славутич	8	24 997	гр. Славутич	24 997	186
12. Фастов	43	46 170	гр. Фастов	46 170	67
Административен район
1. Баришевски	958	35 242	сгт Баришевка	10 851	73
2. Билацерковски	1276	49 962	гр. Била Церква		84	гр. Узин, Терезино
3. Богуславски	772	34 305	гр. Богуслав	16 552	123
4. Бориспилски	1485	52 864	гр. Бориспил		38
5. Бородянски	934	57 410	сгт Бородянка	13 215	55	Бабинци, Клавдиево-Тарасово, Немешаево, Песковка
6. Броварски	1188	68 090	гр. Бровари		20	Великая Димерка, Калиновка, Калита
7. Василковски	1184	57 457	гр. Василков		35	Глеваха, Гребьонки, Дослидницкое, Калиновка
8. Вишгородски	2031	73 433	гр. Вишгород	29 079	18	Димер
9. Володарски	649	17 474	сгт Володарка	6109	120
10. Згуровски	763	16 253	сгт Згуровка	5067	105
11. Иванковски	3616	29 574	сгт Иванков	10 526	80	гр. Чернобил
12. Кагарликски	926	33 335	гр. Кагарлик	13 678	77
13. Киево-Святошински	726	181 388	гр. Киев			гр. Боярка, гр. Вишневое, Табани
14. Макаровски	1363	36 257	сгт Макаров	9949	56	Кодра
15. Мироновски	904	34 064	гр. Мироновка	14 564	104
16. Обуховски	777	35 225	гр. Обухов		43	гр. Украинка, Козин
17. Переяслав-Хмелницки	1470	27 818	гр. Переяслав		112
18. Полески	1288	5695	сгт Красятичи	639	104
19. Ракитнянски	662	26 904	сгт Ракитное	11 103	113
20. Сквирски	980	37 235	гр. Сквира	16 098	121
21. Ставищенски	674	21 994	сгт Ставище	6496	136
22. Таращански	758	27 950	гр. Тараща	10 486	126
23. Тетиевски	758	31 622	гр. Тетиев	13 190	148
24. Фастовски	897	30 658	гр. Фастов		67	Боровая, Кожанка
25. Яготински	793	32 377	гр. Яготин	19 818	115

Източници

[nas-1] а ^б ^в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Киевская область, т. 12, стр. 91 – 92

[1]

[2]