Кирил Мерджански

Кирил Мерджански
	Кирил Мерджански
български поет и историк
Роден	Кирил Вълчев Мерджански 30 юли 1955 г. (69 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	учител, редактор, университетски преподавател, преводач
Литература
Жанрове	стихотворение, драма
Дебютни творби	„Нощен прилив“ (1990)
Известни творби	„Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ (1992)
Семейство
Съпруга	Ирен Иванчева

Кирил Вълчев Мерджански е български поет и историк.

Биография

Кирил Мерджански е роден на 30 юли 1955 г. в София. През 1981 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ със степен магистър по антична и средновековна история. Същата година започва работа като преподавател в НГДЕК „Константин Кирил Философ“^[1]. В периода 1987-2002 г. е редактор (до 1990) и завеждащ редакция „История и право“ към Университетско издателство на СУ. През 1993-94 г. преподава творческо писане в New York Business School (София), гост лектор в Нов български университет по антична история (1994-95) и творческо писане (1998-2001). Член е на Сдружението на българските писатели (1994), на Съюза на българските журналисти (1995) и на Международната организация на журналистите (IOJ) – от 1995 г.^[2]

Наред с Ани Илков, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Миглена Николчина и Илко Димитров Мерджански е представител на поетическото поколение, дебютирало през 80-те години в литературната периодика, повечето поети от което издават първите си книги веднага след 10 ноември 1989 г.^[3]^[4]^[5] Той е и сред авторите на самиздатското списание „Мост“ през 1990 г.^[6]

Сътрудничи на Театрална работилница „Сфумато“ (1997-2000).

Превежда от испански (съвместно с Иван Добчев) „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка (2000) и „Антология“ от Мартин Адан (2000) – съвместно с Нина Велева, и от старогръцки „Антигона“ (съвместно с Николай Гочев) – 1998.^[2]

Поезията на Кирил Мерджански е превеждана на английски, френски, немски, руски, шведски, гръцки, унгарски, чешки и др. езици.^[2]

На 2 април 2024 г. е удостоен с националната награда за поезия „Константин Павлов“. Жури в състав проф. Михаил Неделчев (председател), проф. Александър Шурбанов и поетесата Мирела Иванова му присъжда наградата за цялостния му принос към поезията и за книгата му „Бъдеще на Античността“ (изд. ФО).^[7]

Емигрира в САЩ. Днес живее в Синсинати.

Библиография

Поезия

„Нощен прилив“. София: Български писател, 1990, 76 с.
„Избрани епитафии от залеза на Римската империя“. София, 1992.
„Облачна земя“. София: Свободно поетическо общество, 1995.
„Митът за Одисей в новата буколическа поезия“. София: Агенция Има, 1997, 106 с.^[8]
- „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“, 2-ро, електронно изд., Варна: Литернет, 2006.
„Птици, погледи, пустини“. София: Анубис, 2002, 24 с.
- „Птици, погледи, пътища, пустини“, eлектронна публикация в Литература плюс култура на 13 март 2001 г.
„Античност след античността“, Варна: Литернет, 2004, електронно издание.
Кирил Мерджански. Бъдеще на античността. Избрано. Поезия, драма, преводи, анкета и за него. Съставител, водещ анкетата и автор на предговора към книгата Ирен Иванчева-Мерджанска. София, издателство ФО, 2021. ISBN 978-619-7517-11-8

Драматически произведения

„Кой уби Питагор?“, 1988.
„Терезий слепият“, София: ЛИК, 1999, 55 с.

Преводи

Софокъл, „Антигона“, София: Просвета, 2015, 108 с. ISBN 978-954-01-3135-1

Научни изследвания

Kiril Merjanski, „The Serbian-Bulgarian Treaties of 1904 and the Balkan Policy of Russia. Toward the Breakdown of Equilibrium in Eastern Europe before the Bosnian Crisis“, Vdm Verlag Dr. Muller Aktiengesellschaft & Co. Kg., Saarbrücken, 2008.^[9]

За него

Георги Каприев. „Пътуването не е начин да се стигне някъде“ (за Кирил Мерджански, Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997) – Култура, бр. 15, 17.4.1998.

Ирен Иванчева. „Маргиналии върху Кирил Мерджански“ (Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997). – Литературен вестник, бр. 35, 1998.
Yoana Sirakova. „Antiquity after antiquity: a (post) modern reading of antiquity in Bulgarian poetry“, сп. Classical Receptions Journal, Vol. 5, Issue 3 (2013), pp.299-319.

Бележки

↑ С уважение за него като един от най-добрите си преподаватели си спомнят Йордан Ефтимов и Георги Тенев – вж. Анкета на Йордан Ефтимов, мемориален сайт, посветен на Вера Мутафчиева, 26.07.2010 г., и „До последно си мисля, че нашата кауза ще успее“: Георги Тенев, водещият на новата кампания на БНТ „Българските събития на ХХ век“, говори за съвсем други неща“, интервю на Ирена Георгиева, в. „Капитал“, 10 декември 2009 г.
↑ ^а ^б ^в Биография на Кирил Мерджански в Литернет.
↑ „Владимир Левчев: Иван Теофилов е духовният баща на групата ни“ Архив на оригинала от 2014-10-16 в Wayback Machine., интервю на Дамян Николов, в. „Новинар“, 11 юли 2010.
↑ Пламен Антов, „Владимир Левчев като политически писател“, litclub.bg, електронна публикация на 16 януари 2010 г.
↑ Петя Хайнрих, „Последните“ поети от 80-те в антология“ Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine., public-republic.com, 18 юни 2010 г.
↑ Съдържание на сп. „Мост“, 1990, кн. 1, prehod.omda.bg.
↑ Кирил Мерджански и Иван С. Вълев с наградата „Константин Павлов“, Литературен вестник, 3 април 2024 г.
↑ Георги Каприев, „Пътуването не е начин да се стигне някъде“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2024), 17 април 1998 г.
↑ Георги Каприев, „Тайните политически страсти на Балканите – Сръбско-българският флирт от 1904“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2521), 7 ноември 2008 г.

Външни препратки

Стихотворения на Кирил Мерджански, Литературен вестник, год. 12, бр. 15, 17-23.04.2002
„Сънят на Одисей“ и „Терезий слепият“ – програма на театър „Сфумато“, сезон 1997/98 Архив на оригинала от 2014-11-02 в Wayback Machine.
Стихотворения на Кирил Мерджански в сп. „Перо“, 1990, бр. 1, с.59-60 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
„Кирил Мерджански в Америка и България едновременно: Задкулисието, заседнало в гърлото“, интервю на Лъчезар Лозанов, в. „Българска армия“, 15.02.2014
Интервю и 4 нови стихотворения на Кирил Мерджански в „Литературен вестник“, бр.20 Архив на оригинала от 2015-01-30 в Wayback Machine., 28 май 2014, с.1, 6-7
Yoana Sirakova, „Antiquity after antiquity: a (post) modern reading of antiquity in Bulgarian poetry“, сп. Classical Receptions Journal, Vol. 5, Issue 3 (2013), pp.299-319 ((en))
От и за Кирил Мерджански в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
Научна литература, свързана с Кирил Мерджански, в Google Наука
Книги на Кирил Мерджански в Националния регистър на издаваните книги в България Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.

[1] С уважение за него като един от най-добрите си преподаватели си спомнят Йордан Ефтимов и Георги Тенев – вж. Анкета на Йордан Ефтимов, мемориален сайт, посветен на Вера Мутафчиева, 26.07.2010 г., и „До последно си мисля, че нашата кауза ще успее“: Георги Тенев, водещият на новата кампания на БНТ „Българските събития на ХХ век“, говори за съвсем други неща“, интервю на Ирена Георгиева, в. „Капитал“, 10 декември 2009 г.

[liternet.bg-2] а ^б ^в Биография на Кирил Мерджански в Литернет.

[3] „Владимир Левчев: Иван Теофилов е духовният баща на групата ни“ Архив на оригинала от 2014-10-16 в Wayback Machine., интервю на Дамян Николов, в. „Новинар“, 11 юли 2010.

[4] Пламен Антов, „Владимир Левчев като политически писател“, litclub.bg, електронна публикация на 16 януари 2010 г.

[5] Петя Хайнрих, „Последните“ поети от 80-те в антология“ Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine., public-republic.com, 18 юни 2010 г.

[6] Съдържание на сп. „Мост“, 1990, кн. 1, prehod.omda.bg.

[7] Кирил Мерджански и Иван С. Вълев с наградата „Константин Павлов“, Литературен вестник, 3 април 2024 г.

[8] Георги Каприев, „Пътуването не е начин да се стигне някъде“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2024), 17 април 1998 г.

[9] Георги Каприев, „Тайните политически страсти на Балканите – Сръбско-българският флирт от 1904“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2521), 7 ноември 2008 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]