Кованец
| Кованец Кованец | |
| — село — | |
 | |
  Кованец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 232 m |
| Население | 177[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1483 |
| Кованец в Общомедия | |
Кованец (на македонска литературна норма: Кованец) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 18 km северно от общинския център Гевгели, най-близкото му селище е Негорци на 8 km през което минава единственият настилен път до Кованец. Лежи в пазвите на Кожух планина по долината на Конска река.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кованец е едното четирите изцяло български села на Влахомъглен, тогава в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната в 1860 година и обновена в 1907 от Андон Китанов.[2][3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кованецъ има 200 жители, всички българи християни.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кованец (Kovanetz) има 208 българи екзархисти.[6]
Кованчанлии вземат дейно участие във войните за национално освобождение и обединение и при избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от селото се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 177 жители - 176 македонци и 1 сърбин.
| Националност | Всичко |
| македонци | 176 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2014 година името на селото е сменено от официалното Кованци към оригиналното Кованец.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кованец
Костадин Митрев Велковски, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Трите ниви между Негорци и Кованец[4][9]- Лазар Дельов Балабанов (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[9]
- Мито Ковански, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров[10]
- Мито Тенин, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[11]
- Мицо Стоименов Чобанов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Мицо и Марко Стоянови Габровски, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
- Петко Панов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Тимчо Стаматов Камчев - Ковански (1864 - след 1942), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Трайчев Стоев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Щилиян Георгиев Вачков (Щило Ковански), български революционер, деец на ВМОРО, в 1906 година убива с брадва Субашата и става нелегален, убит[9] на 12 юни 1912 година заедно със Стоян Малашев и Григор Иванов[12]
- Щило Ковански, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето, убит на 20 октомври 1912 година[10]
- Починали в Кованец
- Лазар Дельов Бабанов (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[9]
- Яне Проданов (? – 1906), български революционер от Серменин, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 3 юли 2009
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ а б в г д Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 52 – 54, 57.
| |||||||||||
