Направо към съдържанието

Лом (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лом.

Лом
Мостът над река Лом в село Крива бара
Мостът над река Лом в село Крива бара
43.395° с. ш. 22.6828° и. д.
43.8361° с. ш. 23.2494° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Видин
Община Чупрене
Община Димово
Община Ружинци
Област Монтана
Община Брусарци
Община Лом
Дължина92,5 km
Водосб. басейн1240 km²
Отток7,39 m³/s
Начало
Мястосеверното подножие
на връх Миджур,
Чипровска планина
Координати43°23′42″ с. ш. 22°40′58.08″ и. д. / 43.395° с. ш. 22.6828° и. д.
Надм. височина2100 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 742-ри км) → Черно море
Координати43°50′09.96″ с. ш. 23°14′57.84″ и. д. / 43.8361° с. ш. 23.2494° и. д.
Надм. височина28 m
Ширина50 m

Ломантичността на латински Almus, Алмус) е река в Северозападна България, област Видин – общини Чупрене, Димово и Ружинци и област Монтана – общини Брусарци и Лом, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 92,5 km, която ѝ отрежда 30-о място сред реките на България.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Лом извира от главното старопланинско било в землището на село Горни Лом. Образува се от множество по-малки притоци, като за начало са приети изворите на река Бърза (на 2100 m н.в.) в подножието на връх Миджур (2168 метра) – най-високият в Чипровска планина, Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До Горни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е от скална порода и засипано с камъни, чакъл и пясък, които са типични за водосборни области от подобен характер. Надлъжният наклон на реката до Горни Лом е голям – средно 10 %, а напречният профил на долината се характеризира с дълбоко врязване и стръмни склонове.

От Горни Лом до Долни Лом реката запазва почти същия характер. Оттам надолу тя навлиза в почти равнинен терен (Долноломско и Средогривски полета), където наклонът на реката е малък и има характера на равнинна река. Долината на реката е обградена с невисоки хълмове. Речните брегове са ниски, а дъното покрито с пясък. Така реката продължава до махала Фалковец, където приема главния си ляв приток Стакевска река, с десния ѝ приток Чупренска река. В този участък напречният профил на долината става коритообразен. От Фалковец реката навлиза в полски терен, където долината и коритото на реката се разширяват, като при Дреновец достига до 100 – 200 m. От Ружинци на североизток долината ѝ има асиметрични брегове с добре развити тераси отляво на речното легло и стръмни десни склонове. Бреговете на реката в този участък са много ниски и при проливни дъждове или интензивно снеготопене водите ѝ излизат извън коритото и причиняват наводнения. Дъното на реката в по-голямата си част е покрито с чакъл. Понякога след наводнение течението на реката е в средата на коритото. Водосборната област на реката е обезлесена и заета от обработваеми площи. Този си характер реката запазва до вливането ѝ в Дунав на 742-ри km, в град Лом, на 28 m н.в. Устието е известно под името „Лимана". Характерно за реката в най-долното ѝ течение е подприщването на водите ѝ, което се получава поради по-високите нива на река Дунав.

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на река Лом е 1240 km2. На северозапад водосборният ѝ басейн граничи с водосборните басейни на реките Арчар и Скомля, а на югоизток – с водособорните басейни на реките Цибрица и Огоста. На югозапад по билата на Светиниколска и Чипровска планини преминава границата с водосборните басейни на реките Тимок и Нишава.

Притоци:

  • → Покълска река
  • ← Равна река
  • ← Голема Люта
  • ← Лева река
  • → Краставичка
  • ← Добра вода
  • ← Еличка река
  • → Мусич
  • ← Петовичка река
  • Стакевска река
  • Нечинска бара
  • → Върбовска бара
  • ← Медовнишка река
Речна система на река Лом

Хидрографски показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Средният многогодишен отток при село Дреновец е 4,7 m3/s, а при устието 6,4 m3/s с максимум от 11 m3/s и минимум 2,19 m3/s. Среден наклон 18,3%, залесеност 35%, годишен отток 202.106 m3.

Средногодишният отток при станция Трайково е 7,39 m3/s. Максимумът е през пролетта (март-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът – юли-октомври. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[1]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 6,08 9,37 13,00 14,40 14,60 9,22 3,68 2,13 2,76 3,42 4,72 5,23 7,39
количество (% от годишния обем) 6,90 10,60 14,70 16,20 16,40 10,40 4,10 2,40 3,10 3,90 5,30 6,00 100,0
Долината на река Лом при с. Василовци. Гравюра на Феликс Каниц от 1864 г.

Реката тече основно в североизточна посока, като в най-долното си течение посоката става северна. По пътя си минава покрай селата:

Стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

До началото на XIX век според разкази реката е била плавателна за лодки от устието до Фалковец. Водите на Лом се използват за напояване (язовир „Дреновец") и електродобив (ВЕЦ „Горни Лом", „Миджур" и „Китка“).

По течението се намират интересни забележителности като стария мост до Ружинци и вековните летни дъбови гори при Дражинци. При село Роглец в реката се образува остров, обрасъл с красиви крайречни гори, а на запад от Княжева махала расте група от вековни (около 200 години) черни тополи.

Лом е една от малкото почти незасегнати от промишлени замърсявания реки в България. Поради това е добре зарибена, а плажът, къпането и прането в нея са възможни без ограничения. През лятото температурата на водата достига 29ºС. В околностите на реката се разкриват хубави природни гледки. Възможни са туристически преходи пеша и с велосипед. По долното течение на река Лом са предложени две Натура 2000 места – река Лом, което е близо 1400 ха и протича покрай реката от Ружинци до устието и Моминбродско блато, което е около 30 ха и се намира в близост до реката и нейното устие.

В участъка от с. Горни Лом до махала Фалковец, покрай левия бряг на реката преминава третокласен път № 102 от държавната пътна мрежа МонтанаБелоградчикДимово. От мах. Фалковец надолу, покрай целия ляв бряг на рекат до град Лом преминава третокласен път № 114 от държавната пътна мрежа Лом – РужинциЧупрене.

  1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8